Сбъдването на страшния сън за съвременния човек би изглеждало така. Отива той както обикновено в супера на покупки, а супер няма. На неговото място - един декар камънак... Или отива за хляб, а вместо хляб - цялата хлебарница пълна с MP3-ки... Отива в другата - и там така.

Говоря за това, че ние, градските хора, окончателно загледахме на магазина като на основен източник на прехрана. И заприличахме на кучето на Павлов, свързало звънеца и мръвката в неразривно цяло при експеримента.

За нашите предци, както и за редкия днешен земеделец, кошмарът е да види изсъхването или издавянето на нивите си.

Иначе привидно в големите градове изобщо не зависим от земята. Не ни пука особено от синоптични изненади и метеопрокоби, защото нашето брашно расте на осми рафт в супера, а нашето олио се въди в едни пластмасови бутилчици пак там, само че на първи рафт.

Това хем изглежда естествено, хем не прилича на сигурно доказателство



за общия интелектуален разцвет



Само понякога като лош "спомен от бъдещето" усещам колко уязвимо е положението ни.

Зает с грижата къде да си хвърля въдицата, разговарям с жител на видинско градче. Човекът, иначе добре информиран по ихтиовъпросите, ми се вижда непривично улисан. Каза, че не знае такава година досега. (А той знае много години, пенсионер е.) Засял е 10 дка царевица (кукуруз по тукашному). От нея му зависят животните. Сушавото лято я е обрекло на гибел. Евентуалното спасение - здраво поливане с водите на близкото Рабишко езеро както през минали лета също рухнало. Езерото е взето от фирма, произвеждаща ел.енергия, която го е източила почти до дъното. Вероятно за да навакса изключените реактори и да смогне с безбройните климатици.

Така че вода не дошла, кукурузът умрял. А и пчелите на човека не дали мед, защото липсата на роса им попречила. Сега, вместо те да произведат храна за човека, той трябва да ги храни. Те съответно пък не опрашили другата продукция. На фона на евентуалните компенсации от сто и няколко лева за кукуруза и евентуалната бъдеща цена на поливките от Рабишкото езеро - по 23 лева на декар, човекът изглеждаше по-озадачен от оня незнаен жител на Великденските острови, отсякъл последното дърво преди стотици години, след което островите се гмурнали в бездната на ерозията и глада.

Аз съчувствам, но мислите ми са в риболова. Усещам, че е така, защото магазинът в представата ми е непоклатим, като великденски истукан.

Сигурно така са се чувствали и в Месопотамия през VII-VIII век. Ако не знаете, там по това време е била най-богатата част на земята. В Южен Ирак по него време нивите изнемогвали от реколта, а управляващите - от имане. Всичко се е дължало на сложната хидромелиорационна система от канали, поддържана от т.нар. "зинджи" - източноафрикански роби. Регионът процъфтявал културно и демографски, докато вероятно халифите и близките им не решили, че така ще бъде до свършека на света.

Тогава т. нар. хариджити подкокоросали зинджите да въстанат. (869-883). Страната потънала в размирици. Зинджите завзели цялата южна част на Ирак и дори създали собствена полиция. След огромно усилие абасидските халифи успели да потушат въстанието, но след това вече нямало кой да се грижи за земята и каналите. Не се намерила алтернатива. Цялата система рухнала. Настъпили глад и мизерия. Населената територия се съкратила едва до 6 % от предишната. Долна Месопотамия се превърнала от житница в блато, обкръжено от пустини. И до днес не може да се оправи.

Много общества



са загинали тъкмо след най-цветущите си периоди,



твърди проф. Джаред Даймънд. В книгата си "Колапсът" той разсъждава какво ли си е мислил онзи жител на о. Пасха, отсичащ последното дърво на острова: "Хората ли са по-важни или дърветата? А и кой е сигурен, че това е последното дърво?"

Или си е викал: майната му. И утре ще има истукани, и утре ще изгрее слънце, и утре ще има МОЛ-ове.

Трябва да инвестираме в превенция и в хидротехнически съоръжения, за да намалим негативните последици от природните бедствия, рече Джевдет Чакъров на неформалния Съвет на министрите на околната среда на ЕС в Лисабон, чиято тема е "Сушата и липсата на вода".

И се похвали как в един ден е издал заповед да се пести водата в питейните язовири, а веднага на следващия ден заповядал изпускането им с цел да се осигурят свободни обеми, които да поемат поройните дъждове.

Може и да е прав, но не ми се вижда оптимистична тая находчивост.

Според НСИ с 44.5 на сто са се повишили производствените цени на зърнените култури - като кукурузът е ударил рекорда 59 на сто, и пшеницата - 44.5 на сто. От зърното вече правят и биоетанол, затова поскъпва, не само заради сушата.

Един от белезите за цивилизационен възход е тъкмо този - че все по-малко хора изхранват все повече. В САЩ 2 % фермери осигуряват не само страната си, но и част от света. Всеки отделен фермер например пълни паницата на цели 125 души - работници, безработни, министри, шоумени, войници, спортисти, учени, деца, пенсионери и т.н. Малтус смяташе, че човечеството е изправено пред неминуем конфликт, защото се увеличава в геометрична прогресия, докато храната му може да расте само в аритметична. Но Малтус е отречен. Това не значи, че цъфтим.

Както и не значи, че предстои неминуемо бедствие. Значи само, че бедствието обича тези, които не го смятат за възможно. И за които светът изглежда непоклатим като бакалия.