Работниците и работодателите в България напоследък все по-често вървят в противоположни посоки. Наред с традиционната сезонна заетост, която много българи намират в Гърция вместо у нас, в Североизточна България започнаха да заработват надници и в Румъния. В същото време родният бизнес не спира да се оплаква, че кадрите не му достигат - 3000 работници липсват в строителството, 3500 - в туризма, 1200 - в машиностроенето. "Идеал стандарт-Видима" изнася част от производството си в Левски и Горна Оряховица, пак заради същия проблем. Стопанската камара преди време обяви, че набира заявки от фирми за работници от Виетнам, Пакистан, Филипините... И поиска да се премахнат ограниченията и да се въведат квоти за внос на работници от чужбина. Държавата обаче не е склонна да отстъпи по този въпрос. Социалният министър Емилия Масларова смята, че си имаме достатъчно безработни, които могат да попълнят липсващите бройки. Твърд съюзник по този въпрос са й синдикатите. Тяхната основна тревога е, че евтината работна ръка отвън ще измести българите от пазара на труда и може да доведе до спад в заплащането у нас. Затова профсъюзите настояват законът да гарантира, че българи и чужденци ще получават еднакви заплати за сходен труд. Зад тези официални позиции обаче стоят далеч по-дълбоки проблеми.

"Образованието у нас не се цени. Манталитетът на българина и на управляващите не е дълбоко свързан с образованието и културата", категоричен е Анри Леви, президент на софтуерната фирма "Фадата". Според него нивото в неговия сектор тук доста е паднало. "Няма никакви специалисти. Няма дори на средно ниво, но много по-трудно и важно е да се намерят хора с високо образование", обяснява Леви. "Пазарът е обърнат.



Работодателят не може да избира или да слага критерии.



Проблемът е, че образованието, което дават нашите университети, е пълна трагедия - завършват студенти без конкурентно мислене, без въображение и лидерски качества", смята Леви. По принцип можеш да дооформиш за някои неща новоназначените, но когато този специалист няма базови познания, той си остава техник, т.е. може да прави само едно нещо.

Леви признава, че се опитва да внесе работници от чужбина, но трудно се справя с отвратителната администрация: "Ще започнем да набираме персонал отвън - имаме офиси в Сърбия и в Румъния. Ще ползваме възможността, която дава законът - максималният брой на чужденците във фирмата да не надвишава 10%. Иначе отдавна се мъчим да вземем едно момче от Беларус, което е топ специалист". Заключението му е съвсем песимистично. "Всъщност, ако гледаме заплатите в България по отношение на качеството на труда, мога да кажа, че у нас заплатите на хората са едни от най-високите в света. За толкова малко умения толкова високи заплати - просто се чудя дали някъде се получават", смята той.

Анри Леви предлага рецепта, която отдавна е в докладите на бизнеса към правителството - да се направи стратегия за образованието, в която да се определят приоритетни направления според макроикономическите условия на страната. Така още от средното училище ще се подготвят кадри за водещия сектор, ще се привлекат преподаватели в тези сфери, а българските университети ще станат конкурентноспособни. Сега студентите още в I-II курс виждат, че могат да си намерят работа за достатъчно висока заплата и не искат повече. "Така търсенето на пазара ги разглезва и те се задоволяват с примитивни знания и умения. Застават на висока позиция в обществото и добиват статут, който е доста примамлив. Задоволяват се с една почти чиновническа работа и то в една професия, която няма нищо общо с чиновническия подход на мислене. Започват да изкарват доста добри заплати, а после това им пречи на развитието", категоричен е Анри Леви.

Недостигът на персонал си има и съвсем реални измерения - свиване на обема на работа. Наскоро от БСК дадоха пример с фабрика във Велинград, която е пред фалит заради невъзможност да изпълни поръчките си поради липса на хора. Проблем с достатъчно квалифицирани служители има както в малките, така и в по-мощните предприятия. "При нас не можеш да наемеш всеки. Работниците трябва да имат специална професионална квалификация. Но, за съжаление, нямаме толкова хора. И съответно нямаме възможност да правим повече кораби", казва Йохан Бреме, председател на борда на директорите в русенската корабостроителница. Минималната и стартова заплата за работник там е 250 лв. Работниците с повече стаж и на по-високо ниво получават и по 1000 лв. В момента там са наети 1500 души.

Преди няколко години от корабостроителницата решават да обучават младежи, още докато те са в техникума за корабостроене в Русе. Вече са включени 80 ученици, а от септември ще има 2 нови класа. "Проблем обаче създава образователната система в България, която е доста по-различна от останалите в ЕС. Тук почти липсва практика", обясни Бреме. В Германия например половината обучение е на теория, а другата част е практическо, като се ходи директно в производството. "Тук 4 години младежите само ходят на училище, а след това идват в производството и започват да учат всичко отначало", недоумява бизнесменът.

Затова наскоро компанията стартира и система за обучение от 4 модула по европейски проект. Целта е да се осигури и задължителен стаж с минимално заплащане. Предвидено е обучение за младежи, за хора от малцинствата, както и за възрастни и безработни, които имат нужда от преквалификация.

От корабостроителницата вече имат опит с наемането на чужденци.



Миналата година на работа там са били 30 украинци.



"Но набързо ги върнахме, защото бяха пияни през цялото време. В момента сме в контакти с други държави, за да наемем оттам, но още не сме уредили престоя им, визите и т.н.", обясни шефът на корабостроителницата. В момента заводът има нужда от над 150 работници. Не достигат най-вече инженери. Корабостроителницата ползва специалисти от Германия, приема на стаж и току-що завършили студенти от университета във Варна. "Проблемът е, че част от безработните са мързеливи и дори да им предложим да работят при нас и да се квалифицират, на тях не им се работи", казва работодателят. В същото време заварчици от Русе прескачат за по 20 дни в Гюргево, за да изкарат по-европейски заплати, а някои стигат чак до кораборемонтния завод на Констанца.







СТРАТЕГИИ

До 1-2 месеца ще бъде изготвена стратегията на България по отношение на миграционната и емиграционната политика. Един от вариантите е да се улесни наемането на чужденците с български произход и да им се даде възможност да живеят в страната ни заедно със семействата си. Ще се търсят обаче хора с образование и квалификация, а не хора, които после да разчитат на социални помощи. Това няма да е първият опит за последните 3 правителства да се приобщят българските диаспори в съседните държави. Тези намерения обаче досега не са стигнали до реални измерения.

Освен за миграционната политика, ще се въвеждат и мерки за емиграционната. Целта е да се проследяват колко и какви хора заминават зад граница. По принцип все още няма масово навлизане на чужда работна ръка у нас, уверяват от Българската стопанска камара, въпреки периодичните публикации за нашествие на виетнамци и пакистанци. Половината от всички издадени от Агенцията по заетостта разрешения са за мениджърски позиции. Това обаче не решава проблемите на работодателите, които търсят работници на средно ниво. Затова бизнесът настоява да се либерализира наемането на чужди квалифицирани строителни работници, например на заварчици. Удобно е също наемането на чужди кадри по време на туристическия сезон. Един от вариантите е да получават 6-месечна виза за временна заетост.