Техните методи напомнят действията на Гестапо в нацистка Германия. Британски държавни служители, които не се легитимирали, идвали през нощта и отвеждали учени от Германия. Елитното подразделение е отвлякло стотици германски учени и инженери, които били изпратени да работят в министерствата и частните предприятия на мъгливия Албион.

Това сочат документи на британското външно министерство, които доскоро бях с гриф "строго секретно" и събираха прах в Националния архив в лондонския квартал "Кю". Те показват как немски предприемачи насила са били изселвани във Великобритания. Там те трябвало да разкрият бизнес тайните си на свои британски конкуренти. Ако отказвали да правят това, властите ги интернирали в лагери за военнопленници. Освен повишаване на конкурентоспособността на британската икономика, другата цел била



германските ценни кадри да не попаднат в ръцете на СССР,



който също бил на лов за "опасните умове". За никого вече не е тайна, че след края на войната много немски учени, сред които и нацисти, са работили в САЩ и Великобритания. Но досега се смяташе, че те са правили това доброволно заради пари и добри условия на живот. От новите разсекретени документи става ясно, че през 1945-1947 г. британските власти са подлагали тези учени на "принудителна евакуация".

Механизъм на тази операция се разкрива в един от намерените документи, написан през август 1946 г. от неизвестен държавен служител, който работил с британската военна администрация в Северна Германия. "Обикновено в къща или офис на даден германец се появява без предупреждение патрул от сержанти, който заявява, че посоченият учен е нужен на временната военна администрация. Военнослужещите не се легитимират. Малко по-късно, предимно през нощта, немецът е отвеждан от военен конвой в неизвестна посока. Тази процедура много напомня методите на Гестапо, което буди тревога и несигурност. Не можах да намеря много подробности, но тези отвличания са организирани от две ведомства", пише чиновникът.

От архивите става ясно, че в британската зона в следвоенна Германия отвличанията били организирани от British Intelligence Objectives Sub-Committee - Подкомитет за задачи на британското разузнаване, или съкратено БИОС. Той се подчинявал направо на правителството. В него влизали представители на въоръжените сили и различни министерства, сред които Министерството на търговията и МИ-16, отдел във военното министерство, който се е занимавал с разузнавателна дейност в областта на науката.

Другото съпричастно към отвличанията ведомство се наричало Field Information Agency Technical - Агенция за събиране на техническа информация в полеви условия, или съкратено ФИАТ. Тя била създадена по време на войната като съвместно шпионско подразделение на Вашингтон и Лондон. Агенцията установявала кой от учените подлежи на "принудителна евакуация" от британската, американската и френската зона в Германия.

В архива дори има отбелязан случай, когато през юни 1945 г.



50 учени били отведени от своите домове в град Магдебург,



намиращ се по това време в руската военна зона. Някои от тях по-късно се оплакали, че били лишени от къщите си, работата и пенсиите си.

Офисите на БИОС и ФИАТ се намирали във викторианска къща на лондонската "Бейкър стрийт". Оттам били командировани следователи, които участвали в демонтирането на заводи и фабрики в Германия. Те търсели най-вече съвременно оборудване, което изпращали във Великобритания. Издирвали също научни материали, изследвания и патенти, които можело да бъдат присвоявани. Често в тези групи имало представители на британски фирми като химическия гигант ICI и производителя на дрехи Courtaulds, както и на други компании от корабостроенето, стоманодобива, въздушната и космическата област. Обикновено били облечени в униформи на британската армия. Именно те решавали кое оборудване или документация да се вземе. Те също така участвали в съставянето на списъците на учените и инженерите, които трябвало да бъдат "взети" от Германия.

Законността на подобни действия никога не се оспорвала. Това било уредено с т.нар. "Прокламация №2" на британската военна администрация, според която "Германия е длъжна да предостави необходимия транспорт, предприятия, оборудване, всякакви материали, работна сила, персонал, услуги на специалисти и други в съответствие с указанията на представители на съюзната коалиция".

Операциите по самото отвличане на немските учени се възлагали на елитна армейска част, известна като "Подразделение Т". Това са били леко въоръжени сили с повишена мобилност, сформирани през лятото на 1944 г. В края на войната те се придвижвали преди съюзническите войски и завземали обекти, които били ценни за разузнаването и науката, преди да бъдат унищожени от нацистите или да попаднат в ръцете на съветските войски. Войници от подразделението на практика съпровождали следователите от БИОС и ФИАТ, след което насила откарвали набедените учени или инженери.

Повечето от задържаните се



занимавали с разработките на различни видове оръжия



От документите се вижда, че британците най-много се интересували от специалистите по подводна акустика, технологиите на инфрачервени лъчи, електронните микроскопи, боеприпасите, оптическото стъкло и конструирането на авиационни двигатели. От други списъци се вижда, че спешно са били търсени инженери, посветени в "метода на временно ослепяване с помощта на ултравиолетови лъчи", тайните за производство на отровния газ зарин и други химически оръжия, които са били използвани върху затворници в нацистките концлагери. Следователите от БИОС обаче са били много усърдни и в други области - от добива на въглища до изработването на четки за коса, от новите немски технологии за печатане на книги до тайните на водещите производители на парфюми.

През ноември 1946 г. всекидневникът "Ню Стейтсман" съобщава, че шестима следователи от БИОС, сред които представители на фирмите Pears Soap, Max Factor и Yardley, се явили в къщата на възрастна жена, чиято семейна фирма произвеждала известния одеколон "4711". Те се опитали с помощта на заплахи да разберат фирмената тайна на семейството. След като на жената й прилошало, те заплашили да я откарат в затворническата болница. Накрая обаче си тръгнали сами. На следващия ден отново й позвънили по телефона и се опитали да изкопчат тайните й за одеколона.



Няма обобщени данни колко души са били засегнати от тази програма.



През юли 1946 г. военната администрация в Германия съобщила на британското МВнР, че има още около 1500 немски учени, които би трябвало да бъдат принудително евакуирани. От тях 500 се намирали в британската зона. След три месеца станало ясно, че силите на БИОС ще стигнат да бъдат "взети" само 600 учени и други специалисти. Държавният служител, който споменал "методите на Гестапо", писал, че само от химическия завод "ИГ Фарбен" за два месеца са отведени седем учени.

През октомври 1946 г. някои офицери от американската армия не разрешили на "Подразделението Т" да извозва учени от американския сектор, докато на тях или техните семейства не се изплатят помощи. Следващия месец постъпил отговор от британската страна: на всички жени и деца на учените ще бъдат предоставени "допълнително храна" и 250 кг въглища месечно.

Не само британците проявявали интерес към немските учени. Огромен брой специалисти от Германия били насила отведени в СССР. Французите имали друг подход - те омайвали квалифицираните специалисти с изгодни договори за работа, а американците предлагали и гражданство на САЩ. Такова предложение например приел Вернер фон Браун, който разработи първата реактивна ракета "Фау-2" в нацистка Германия и после стана главният космически конструктор в Америка.

Към началото на 1947 г. МВнР на Великобритания било възмутено от разграбването на немската промишленост от четирите окупационни държави, което сериозно пречело на възстановяването на страната. Под натиска на Лондон било сключено споразумение за прекратяването на тази практика. За последно "Подразделението Т" провело операция през април 1947 г. Тогава бил съставен списък от 290 учени, които трябвало да бъдат изпратени на Албиона. Колко от тях обаче наистина са стигнали дотам, не се посочва.

След това с немските учени започнали да се сключват трудови договори, в които имало специална клауза да си мълчат за "принудителното евакуиране". Те били привличани във Великобритания с помощта на поощрения, а не принуда. Изпращани били на работа и в Канада, Австралия, но дълго време им се забранявало да работят в други европейски страни и, разбира се - в Съветския съюз.