Пълен хаос и безхаберие цари в институциите за това колко българи са осъдени в чужбина, за какво са лишени от свобода и къде по света се намират.

"Сега" опита да намери статистика по въпроса, независимо дали са поискали трансфер в България. От Министерството на външните работи отговориха, че дирекцията им "Консулски отношения" не съхранява архив на получената информация за осъдени в чужбина български граждани. Всички материали се предавали на отдел "Координация и информационно-аналитична дейност" (КИАД) на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" (ППООРП) на МВР.

Информация за осъдените в чужбина българи постъпва и в Министерството на правосъдието във връзка с осъществяването на международното правно сътрудничество по наказателни дела. Но и оттам я препращали в КИАД, където информацията се завежда, обработва и съхранява. Там се води и статистиката за броя на всички осъдени в чужбина български граждани, независимо дали има процедура по трансфер или не.



От МВР мълчаха три дни



Накрая отговориха, че при тях няма данни, и дори обвиниха другите две министерства, че им прехвърлят топката.

В същото време от прокуратурата обясняват, че е добре да се помисли за информационна система, в която да са всички данни за осъдени в чужбина българи. Един от минусите на липсата й е, че не може да се задейства комисията за отнемане на престъпното имущество срещу осъдените в чужбина българи, обясняват от държавното обвинение.

Всъщност изводът, че десетки българи лежат в затвори в чужбина, може да се направи от молбите до прокуратурата за трансфер. Мотивът на повечето, които искат да бъдат прехвърлени да доизтърпят наказанието си тук, е, че искат да са по-близо до роднините си. Други пък предпочитат да лежат в чуждия затвор. Особено ако е в европейска държава, той по правило е с по-добри условия от нашите. Трансферът не е задължителен.

А и не е бърза и лесна процедура. В най-добрия случай трябва поне година преди осъденият да се завърне в България и да попадне в затвора, който е най-близо до домашния му адрес. Всичко това е свързано с размяна на голям брой официални писма между различни институции.

НПК казва, че трансферът се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на държавата, в която е осъденият. Трябва да има и неговото писмено съгласие.



Макар че трансферът може да бъде иницииран и от близките на осъдения



След като осъденият пристигне в България, главният прокурор праща присъдата му на Софийския градски съд (СГС), който я приспособява към нашето законодателство. Така например, ако някой е осъден на 10 г. в чужбина за престъпление, което се наказва с максимум 8 г. тук, то СГС ще намали наказанието му до 8 г.

По данни на международния отдел на Върховната касационна прокуратура от началото на годината 10 българи са трансферирани от чужбина, за да излежат присъдите си тук. В това число не влизат медиците ни от Либия.

Един от прехвърлените е осъден в Германия за грабеж, двама са с присъди в Белгия за сводничество и трафик на хора, седем души са осъдени за наркотрафик в Мексико, Румъния, Унгария, Сърбия, Чехия и Гърция.



В България вече е осъдената на 10 г. затвор в Мексико



32-годишна жена от Варна. Тя беше задържана през ноември 2005 г. с над 2 кг кокаин в куфара си при случайна проверка на багажа от полета на мексиканските авиолинии по дестинацията Коста Рика - Мексико - Холандия. Историята й може да послужи за пример на всички, които лесно се доверяват. В молбата си за трансфер тя разказва как в Холандия, където живее, се е запознала в мъж, в когото се влюбва. Той й предлага ваканция при приятелско семейство в Коста Рика. Жената тутакси се съгласява. Няколко дни преди датата им на заминаване обаче той й обяснява, че няма да може да пътува с нея заради служебни ангажименти. Но я убеждава, че трябва да замине сама. Казва й, че приятелите му там ще се погрижат за ваканцията й и няма смисъл да я проваля заради него. И тя заминава. Не разказва подробности за ваканцията си в Коста Рика, но става ясно, че не била такава, каквато си я е представяла. Ден преди обратния й полет възлюбеният й я заплашва по телефона, че трябва да приеме "подарък" за него от приятелите му и да му го донесе в Амстердам. Тя се дърпа, но той й казва, че може да пострада, ако не го направи. И тя взема пакета. Задържана е на летището в Мексико. Оказва се, че "подаръкът" е пакет кокаин. Осъдена е бързо и попада в затвора в Мексико. После започва процедурата по трансфер.

За прехвърляне от Чехия пък инициатор е майката на осъдения. Тя праща прочувствено писмо до президентството, с което моли синът й, осъден на 5 г. затвор в Прага, да бъде върнат в България. Разказва, че е в тежко положение и няма кой да се грижи за нея. Дори завършва с това, че е гласувала за президента и сега очаква помощ от него. Молбата й е препратена по компетентност във ВКП и процедурата се задейства.

В момента се урежда



трансфер от Испания на осъден на 20 г. за жестоко убийство на инвалид



Арена на престъплението е Валенсия. През 2002 г. двама българи се запознават и сприятеляват с местен човек, инвалид. Често остават да спят в дома му, тъй като няма къде да живеят. В един момент решават да го убият, за да го ограбят. Нападат го с ножове и стара ютия. Нанасят му десетки удари по цялото тяло. Накрая открадват колата му. Осъдени са на по 20 г. затвор. Само единият иска трансфер.

И докато България прибира осъдените си в чужбина граждани да доизлежат присъдите си, от началото на годината няма нито един трансфер на осъден чужденец. Не че няма желаещи. Проблемът обаче е, че за да се пристъпи към трансфер, лицето трябва задължително да се е издължило към държавата.

А 80% от осъдените на лишаване от свобода у нас чужденци са признати за виновни за наркотрафик. Освен осъдени на затвор, те дължат и огромни глоби от поне 100 000 лв. Естествено, няма как да ги платят. И омагьосаният кръг се затваря. Съдът, издал присъдата, уведомява Агенцията за държавни вземания (АДВ) за глобата. Тя започва производство. Обикновено се установява, че лицето няма никакво имущество в България, което би обезпечило глобата му. Тогава АДВ прекратява административното производство. Това обаче не означава, че глобата се погасява. Абсолютната давност за вземанията е 10 г.

От прокуратурата дават за пример отказан трансфер на унгарец, осъден за наркотрафик, който дължи на държавата 100 000 лв. Същата е историята и на германец, който иска да излежи присъдата си в Германия, но му е отказано заради неплатената глоба. Според прокуратурата този омагьосан кръг е голям проблем.

Не така стояха нещата с англичанина Майкъл Шийлдс, осъден на 10 г. затвор за умишлен опит за убийството на бармана Мартин Георгиев. Той плати присъденото на Георгиев обезщетение от 200 000 лв. и трансферът му бе разрешен и осъществен.

Данните на Министерството на правосъдието показват, че през 2006 г. четирима българи са "прибрани" от чужбина, за да излежат присъдите си тук. Започнатите общи производства по трансфер са 45. От началото на т.г. до момента има още 28 образувани производства за трансфер. За чужди граждани, поискани от България за трансфер в чужбина, за 2006 г. има образувани 7 преписки, а за 2007 г. - още 13.