Най-после прозвуча онова, което чакахме от години: началото на учебната година ще почне със стачка. Вярно, всеки учител почва да въздиша: "Ние не сме солидарни, ние няма да устискаме...", но това си е една българска специфика. Искането за стопроцентово увеличение на заплатите като условие за по-нататъшни реформи на тези достойни наши съграждани е нещо, което всички нормални хора в тази страна би трябвало да подкрепят. Предлагам на медиите, които толкова активно се включиха в каузата с Либия, да се ангажират сега с тази много по-важна битка - например да почнат да раздават някакъв знак, който да слагаме на ревера си в знак на солидарност с учителите. Защото насреща стои една политическа класа, борбата с която няма да е много по-лесна, отколкото с Кадафи.

Тази държава не само арестува и бие младежите, които се опитват да спасят българската природа, и вместо да развива високите технологии се занимава с това да задържа блогъри и торентъри, а повсеместното усещане за обедняване гордо интерпретира като растеж и стабилност. Тя арогантно излъга учителското (а и лекарското) съсловие, като в една и съща година заяви чрез своя премиер, че пари за вдигане на заплатите няма и неразумните искания щели да разклатят бюджета. А в същото време въведе най-ниския в Европа 10 процентов плосък данък, с който преразпредели огромни средства в полза на богатите (за сравнение в либерална Америка той е към една четвърт). Впрочем реакцията е верижна, защото, ако се компенсират ниските заплати, както обещава социалният министър, пак ще трябват пари.



А мерките в посока на минимизиране на държавата продължават.



Да припомням ли и че наши войници все още стоят в Ирак, участвайки в една не само престъпна по смисъла на международното право, но съвършено нелепа и обречена война? За там пари има, за учителите - не. Въпросът не е в точната сума, която контингентът ни струва, а в принципа: докато един наш човек стои в Ирак, г-н Станишев просто няма право да твърди, че няма пари за образование и болници.

Да говорим ли за положението на българския учител? То е точно като във времето, описвано от Иван Хаджийски, когато учителят живее по волята на местните чорбаджии и гледа някое и друго прасе, за да оцелява. Днес тези хора се занимават с всичко, което може да ви дойде наум, но не и с децата, които им поверяваме. Например сигурно не си давате сметка, че



учители бяха основният контингент на куфарните търговци в бивша Югославия.



Представете си какъв авторитет има учителката, за която учениците знаят, че продава легени на пазара в Зайчар! Единственото, което имат, е свободно време, което някак негласно наместо за професионално развитие държавата предвижда те да употребяват за оцеляване. И впрочем невероятна наглост е да искаш да забраниш частните уроци например, преди да осигуриш условия за оцеляване с труд само на работното място. А че след като се удвоят заплатите им, ще трябва да искаме от тях да работят само едно нещо - това, мисля, ще приемат и те.

Естествено че тези хора са депрофесионализирани, та често чак те е срам от тяхната некомпетентност. Срам ме е например да гледам



как почват стачката си с молебен



- дано разберат, че това не е редно в една светска държава. Но печалното състояние на учителството не е негова вина, а наша, на българското общество.

Въпросът не е икономически и затова ми се струва не бива да оставяме неолибералните експерти да го решават. Въпросът е държава ли е България, или офшорна зона? Вярно, че много от парите на сегашните управници минаха през офшорки, преди да се върнат у нас, и може би са свикнали на по-особен вид третиране. В държавите от европейски тип знаем: има училища, болници, строят се пътища, укрепват се коритата на реките, поддържа се полиция. В офшорните зони, който има пари, праща децата си на частни училища и лекари, наема частни охранители, а в случай на бедствие просто си взима самолета и отива другаде.

Чудя се как продължава да не се разпада електоратът на БСП, свидетел на подобна политика. Залъгва го с 10% увеличение на мизерните пенсии при ръст на цените близо 9%! Междувременно се готвят и да прехвърлят повече осигурителна тежест върху работника. Въпросът не е дали държавата ще компенсира разликата, а



кой ще спечели от мярката



- очевидно това е работодателят, към който по този начин се преразпределят държавни пари.

Обикновено социалистическите партии са партии на лекари, учители, интелигенция. Само че БСП се оказа партия на едрия бизнес от типа "взимай парите и бягай". Вероятно стратезите там са усетили, че у нас никой не обича държавата си и всяка стъпка към по-нататъшния й разпад изпълва българите със злорадство. В този смисъл сме свидетели на раждането на един трети вид популизъм наред с уравновиловъчния и националистическия (които пак са специалитети на столетницата). Либералният популизъм комбинира естественото нежелание на всеки от нас да плаща данъци с традиционната от османско време омраза към държавата. По-малко държава и да се оправя кой както може, а в джунглата оцеляват най-приспособените. Някак се установи убеждението, че това да има държава е в интерес на бедните и в ущърб на богатите. Но кого ще наемат работодателите, ако няма училище? Китайци ли? Къде ще карат новите джипове, които ще си купят богатите с парите, освободени от плоския данък - по лунната повърхност на нашите сокаци ли? Държавата е в интерес на всички ни, та дори повече на богатите, отколкото на бедните. Затова не е лошо те малко повече да се грижат за нея.

Това, което особено ме тревожи, е лошата услуга, която крайният неолиберализъм на БСП ще изиграе на либералната идея - идея, която изобщо не е сред най-популярните у нас. Наместо внимателно регулиране на баланси - драстични промени, конфронтации, озлобление, усещане за несправедливост. Какво може да последва социалните конфликти и провала на бюджета? Нов, още по-голям етатизъм и изблици на уравновиловъчни страсти...