Модно е да се лае срещу "плоския данък". С усърдие политически украсените речи и драсканици обръщат с главата надолу очевидни икономически факти. Обидни и за финансовата мисъл, и за здравия разум са "анализите" със заключение, че



"десятъкът ще събори правителството"



Ето как се мотивира този сън за гладни кокошки: Като намалява данъка, кабинетът отслабвал бюджета. Големият бюджетен риск щял да наложи фискални ограничения, щял да стане невъзможен обещаният ръст на заплатите, плащани от държавата. Това щяло да породи недоволство, което можело да събори властта. Още първата теза в тази фикция е нефелна. Дори съвсем да отмени данъка върху личните доходи, правителството няма да изложи бюджета на риск, защото само излишъкът, надвишението на реалните постъпления над планираните е в пъти по-голям от всички постъпления от облагане на личните доходи. Но по-важно е да се разбере, че в данъчните сметки по-ниско (по размер облагане) означава повече (постъпления в бюджета). Разбира се, тази зависимост действа в определени граници. Има предел на данъчната ставка, на който бюджетните приходи са максимални. И това е



точката на фискалния оптимум,



която само врачка би могла да познае, защото промяната в данъчното облагане променя данъчната основа, предмета на облагането. Ако данъкът е бил, да кажем, 15% ефективно и са декларирани например 1 млрд. лева облагаеми доходи, при намаляване на ставката до 10% можем да очакваме декларираните доходи да нараснат на 2, 3, та и на 10 милиарда. Не се шегувам! За няколко години декларираният за облагане доход може да нарасне не само 10 пъти, но и десетки пъти. С колко ще се увеличи данъчната основа зависи не само от ставката, но и от всички останали компоненти на данъчната политика и на стопанската среда. За това всъщност си струва да говорим. И тази възможност за нарастване на облагаемите доходи почти



няма общо със сивата икономика,



която от години преследваме (а защо?) и с чието "изкарване на светло" погрешно се мотивира толкова важното решение за въвеждане на подоходен десятък. Вярно, част от сивите (т.е. неотчетени) обороти ще се появят на книга, примамени от по-ниското облагане на дохода. Но не това е най-големият фискален ресурс. Ниският и равен данък променя самата стопанска система. Проекти, които при досегашната система на облагане са неефективни, ще се окажат изгодни, ако доходите от тях (на предприемачи, инвеститори и заети лица) са обременени от по-нисък данък. Това важи най-вече за трудоемките производства, а тъкмо те плащат най-много крайни доходи. На второ място, ще се промени схемата на разпределение на дохода във фирмите. Става безсмислено да се натрупва неразпределена печалба и неефективно да се маскират скрити доходи на собствениците като фирмени разходи. Трето, ефектът на амнистията: онзи, който е трупал досега капитал, без да декларира доходи, сега обратно - ще декларира доходи над получените, за да равни очевидните си активи с източника им. Но в страна - част от най-голямата в света икономическа общност, у нас най-голям потенциал за ръст на приходите от оптимална фискална политика има



вносът на доходи,



който можем да наречем "данъчна имиграция". Световната финансова история познава стотици миграционни вълни на натрупан капитал, породени от промени в данъчната система. Има пресни европейски прецеденти като прилива на скандинавски рентиери към слънчевия юг, след като Испания се присъедини към Евросъюза. Въвеждането на "облагане при източника" в Германия превърна Люксембург във финансов център. И тук не става въпрос за офшорен износ на капитал, а за миграция на резиденти в търсене на уютен данъчен дом. Това преселение е интересно не толкова за активните предприемачи, колкото за пасивните капиталисти, рентиери и портфейлни инвеститори. За тях изборът на подходящо данъчно жителство често е единственият легален способ за намаляване на облагането. България има всички шансове да стане атрактивен



рай за капиталисти-имигранти.



Ниското облагане на доходите и десетките споразумения за избягване на двойното данъчно облагане са важни фактори. Дадености са чудесният климат и чуждолюбивата социална среда, евтините услуги. Но се иска още, за да конкурираме други страни с подобни условия, например Кипър. Три сравнително евтини неща има да направи администрацията, за да стане България предпочитаният нов дом за данъчни имигранти. Първо, да изучи английски език. Не непременно говоримо, само да кореспондира свободно и да приема и издава всички до един документи както на български, така и на английски. Второ, да стане дружелюбна, като облекчи процедурите и започне да цени времето и нервите на данъкоплатците си. А решаващо, уникално предимство ще имаме, ако законът гарантира средносрочна данъчна стабилност. Това значи със закон да се забрани увеличаването (явно и скрито) на данъчното облагане без предизвестие от три, а по-добре - пет години. Ако ли пък се промени който и да е данъчен режим, всеки данъкоплатец ще има правна възможност да избира по-благоприятния режим за гарантирания със закона срок.