|
| Засега дебатът около кандидат-кметската кандидатура на Мартин Заимов не се върти около неговите качества, а около биографията на дядо му. |
Тази всеразпространена социалистическа уродливост трябваше да изчезне с идването на демокрацията. Защото една от основните характеристики на демократичното обществено устройство е, че най-важен е самият индивид. Неговите идеи и неговите способности. Не тези на бащата, шуранайката или лелинчото. Само че
хващането за биографията не изчезна заедно с "плановата икономика",
Политбюро на ЦК и останалите реквизити на социализма. Бяха сменени само подробностите. От главно предимство "работническо-селският" произход се превърна в основен недостатък. Никой вече не искаше такава биография. Никой не искаше да е потомък на "активни борци" и "горди строители на светлото бъдеще". Всеки искаше да е внук на репресирани от комунистическия режим банкери, едри земевладелци или, в краен случай, интелектуалци. И това се правеше не просто с имиджова цел, а за да бъде извлечена максимална материална изгода. Така както някога децата и внуците на "заслужилите другари" получаваха всичко наготово, така след 1989 г. много хора решиха, че само заради биографията имат право на пълно щастие, без да си мръднат пръста.
Разбира се, дори и в най-демократичните държави семейните връзки играят някаква роля. Идеята за "равния шанс" е много красива, само дето има един основен недостатък - твърде утопична е. Детето на дългогодишен вашингтонски сенатор има несравнимо повече възможности за бляскава кариера, отколкото младежът, израснал сред негърските банди в някое гето. Основната разлика обаче между модерните и изостаналите общества е, че при първите биографията и роднинството, макар и да имат някакво значение, то в никакъв случай не е преобладаващо. По този показател българското общество в никакъв случай не е модерно. Да, демократичната завеса е налице, но е толкова прокъсана, че зад нея ясно личат най-лошите белези на партиархалната изостаналост. Въпросът каква е била баба ти или какъв е баща ти продължава да бъде много по-важен от това кой и какъв си ти. А когато подобни въпроси станат център на политическия дебат, изчезват всякакви илюзии относно модерността на българския социум.
Ето сега, още не започнала истинската кампания за местните избори, а
основният фокус на дискусията е изместен върху дядовците на кандидатите
Бойко Борисов все по-често споменава своя в стремежа си да бъде признат за автентичен десен кандидат. Цели партии, както и разноцветни колумнисти пък са се фиксирали болезнено в дядото на Мартин Заимов. Философът, бизнесменът и партийният лидер Пламен Юруков даже свика специален консилиум от професори историци, който трябвало да даде отговор на кардиналния, най-важния, животрептущия въпрос - бил ли е генерал Владимир Заимов съветски разузнавач (шпионин, сътрудник, агент) или не е бил. За едно патриархално общество дядовите занимания и пристрастия със сигурност са ключова тема. Само че за държава, която смята себе си за модерна, не би трябвало да бъде така. В края на краищата в кметската надпревара ще участва Мартин, а не дядо му. Напомням тази подробност, защото нищо чудно тя да бъде забравена покрай набиращите все по-голяма скорост историческо-партийни дебати.
Хората, които атакуват Мартин Заимов заради "съветската" дейност на дядо му, са обикновени глупаци. Никой не е длъжен да харесва кандидат-кмета или да гласува за него, но, по дяволите,
питайте го за неговата програма или неговия живот,
а не за дядовите. Също толкова лишени от мозък обаче са и едни други хора - тези, които, въобразявайки си, че помагат на Мартин, тръгнаха да защитават дядо му, да го оневиняват, да измислят какви ли не фантасмагории само и само името Заимов да не попада в едно изречение до прилагателното "съветски". Не бил никакъв шпионин генералът, твърдят те, и нямал нищо общо със съветското разузнаване. Цялата история около неговото сътрудничество с руснаците била постановка на съветските служби и едва ли не разузнаването на СССР било в основата на неговото осъждане и разстрел. Очаквам в близките дни някой "историк демократ" да свика специална пресконференция, на която да обяви, че лично Лаврентий Павлович Берия е организирал премахването на българския генерал. На въпроса защо съветските служби ще дискредитират полезните агенти отговорът ще бъде: "Защото така!" Най-доброто, което може да направи Мартин Заимов в случая, е да помоли настоятелно подобни "защитници" да млъкнат. Защото не му помагат. Правят смешни и себе си, и него. Това, че дядото е предавал информация на руснаците, е факт. И какво срамно има в това? Ако беше сътрудник на германското или на японското разузнаване, по-добре ли щеше да бъде? Ако някой е позабравил историята, нека си припомни, че не СССР, а Германия започна Втората световна война. Че десетките милиони жертви тежат на нейната съвест. Че държавната политика за отстраняване на "нечистите раси", медицинските експерименти с живи хора и "окончателното решение" са неин патент. И съответно заслужават уважение тези българи, които са работили СРЕЩУ Третия райх, а не ЗА него. Така че позорящо за ген.Заимов щеше да бъде сътрудничеството с Абвера, а не с разузнаването на една от държавите в антихитлеристката коалиция. Припомням тези неща от уважение към историческата истина. Защото това, което трябва да правим с историята, е да я познаваме, а
не да я изопачаваме в угода на злободневните си политически пристрастия
Освен ключовата роля на роднинството другият характерен белег на недоразвитите общества е именно историческата обсесия. При това не става дума за познаване и уважение на миналото, а за приготвянето на един буламач от исторически митове, полуистини и откровени лъжи. В зависимост от политическата конюктура се вади съответното събитие отпреди 100, 200 или 1000 години, снабдява се с "политически коректния" за момента коментар и се сервира на публиката. А публиката, понеже няма време да ходи в библиотеките и да се рови в историческите извори, лакомо поглъща ястието, забъркано от някой добре поставен медийно и властово историк. Само общество, което в продължение на десетилетия е било хранено по подобен начин, може страстно да дискутира какви са били бабите и дядовците на политиците и въз основа на тази информация да гради мнението си за тях.
А най-тъжно става, когато самите политици използват починалите си роднини, за да градят такава представа за себе си, която би им помогнала да спечелят повече гласове от набелязаната електорална група. Това упражнение прилича малко, простете за израза, на игра с кости. Ексхумираш този от роднините си, който най-силно се котира в конкретния момент, и почваш да показваш скелета му на аудиторията. А тя цъка с език и, силно впечатлена от въпросния скелет, се отдава на дълбокомислени разсъждения: "Брей, какъв важен дядо (баба, стринка, вуйчо, чичо) имал нашият човек. Е, при такова родословно дърво няма начин да не е свестен. Я да вземем да гласуваме за него".
За жалост у нас роднинските кокали все още вършат работа. Подобна политическа некрофилия е характерна тъкмо за предмодерни общества, в които отделната личност е важна не сама по себе си, а само доколкото е свързана с други важни личности, най-вече по роднинска линия. Индивидът у нас
черпи своите сили и своята легитимност не от делата,
които извършва, а от биографичните подробности, с които е обграден. Подобно родово мислене съществува на много места по света, но навсякъде, където го има, няма просперитет. Защото хората там посвещават основната част от силите си на изнамиране на важни биографични детайли, а не на собственото си утвърждаване посредством действия, които помагат и на тях и на цялото общество. Докато биографиите продължават да затискат настоящето, докато миналото е по-важно от днешния ден, нищо хубаво не може да се случи.
Няма никакво съмнение, че мургавото ционистко пришълче го готвят за висока държавна служба, а не е кандидат за кмет, където избирателите ще го заплюят.
Ха-ха, вече е известно, че докато имаха абсолютната власт-СДС нито отвори досиетата, нито смениха някой по министерствата. Какво да говорим- който е недоразбрал ще отиде да гласува, вместо да си почива
...Или дето се вика за унищожение на комунизма ще влезем в съюз и с дявола и фашизма че и с Осама бен Ладен 