Американският долар падна до най-ниското си ниво към европейската валута. Причините са продължаващата криза в кредитния сектор на САЩ и слабите показатели на американската икономика. Инвеститорите са в очакване на заседанието на ФЕД тази седмица, когато е почти сигурно, че ще има първо понижение на федералната фондова лихва от 4 години насам.

Финансовият министър Хенри Полсън също предупреди пазарите, че скоро няма да има обратен ход. Коментарите му стреснаха инвеститорите на Wall Street, но какво всъщност означава евтиният долар за американските потребители, бизнес и икономика и за тези в останалата част от света?

Ето няколко въпроса и отговора, подготвени от икономисти, които дават повече яснота по въпроса с обезценената американска валута.



- Как падането на долара към еврото и британския паунд ще повлияе на обикновения потребител?



- Американците, които пътуват и пазаруват в Европа, ще трябва да плащат по-скъпо. В момента, за да закупи едно евро, американецът трябва да обмени $1.39, докато само две години по-рано трябваше да се бръкне за $1.17. Това означава, че в момента за хотелска стая, която струва 300 евро на нощ в Париж, трябва да се платят $417 при едва $351 няколко години по-рано. Затова все по-малко туристи от САЩ посещават Лондон и Париж. От друга страна обаче, европейците все повече предпочитат да посетят американските забележителности по време на отпуска си, тъй като им излиза доста по-евтино.

Това се отнася и до българите. При фиксиран курс на еврото към лева обезценяването на зелената валута я прави все по-евтина и печели този, който използва услуги или купува стоки, чиито цени са в долари.

Трябва обаче да отбележим и всички онези българи, работещи в чужбина и получаващи заплащането си в американски долари. Техните спестявания се обезценяват спрямо българския лев, а с това намалява и покупателната им способност в родината. Това не е малка причина да се замислим дали икономистите, които ни уверяват, че нашият пазар е все още далеч от световните финансови катаклизми, са наистина прави и имат реална представа за случващото се.



- Обезценяването на долара лошо ли е за икономиката?



- Не задължително. Когато доларът губи от стойността си, американските производители печелят от стимулирания по този начин износ. Компании като Caterpillar Inc. и Deere & Co. обявиха, че в последните месеци почти половината им производство е предназначено за външния пазар. Именно затова много валутни спекуланти смятат, че американското правителство не предприема мерки за укротяване на доларовата обезценка, защото това подпомага подобряването на търговския баланс.

С това обаче трябва да се внимава. Като пример можем да дадем 80-те години на миналия век, когато японците, подкрепени от силната йена, започнаха да изкупуват евтино американско имущество - от Rockefeller Center до голф игрищата на Калифорния.

Американските потребители обаче ще се наложи да плащат доста повече долари за вносни стоки като любимите им луксозни автомобили от Германия - БМВ и "Мерцедес". Понижената покупателна способност може да доведе и до раздуване на инфлацията.

В България пък има стотици фирми и частни лица, имащи бизнес отношения със страни, които извършват разплащанията си с щатска валута, било то за енергийни ресурси или пък директно с работодатели и фирми поръчители на стоки. Всички те в момента търпят загуби от непрекъснато обезценяващия се долар спрямо еврото, а оттам по веригата и спрямо българския лев. Това води до огромни неприятности, пропуснати търговски ползи и дори траен застой на бизнеса.



- Защо чуждите инвестиции в долара са толкова важни?



- Чуждите потребители първо трябва да обменят собствената си валута за щатска, преди да закупят какъвто и да е било американски актив, стока или услуга. По-голяма част от външните инвестиции идват от чужди централни банки като покупка на американски дългови книжа, акции и корпоративни облигации.

Държавните ценни книжа използват свежите пари на чуждите организации да финансират федералния дефицит. Ако инвеститорите се отдръпнат от тези финансови инструменти, ще се наложи американското правителство да повиши купона по дълговите книжа и оттам - и разходите си.

Валутните спекуланти са в трескаво очакване на заседанието на Федералния резерв, което ще е във вторник. На него се очаква лихвеното ниво да се понижи с 25 или дори 50 базисни пункта, което допълнително ще натежи на долара спрямо основните валути. Дори и федералната фондова лихва да се понижи до 5%, тя все още ще е по-висока от тази на ЕЦБ. Все пак понижаването на лихвения диференциал между двете световни икономики ще навреди на печалбата на валутните търговци, които разчитат на carry-trade търговските практики.

В никакъв случай не можем да се съгласим, че регионът, в който се намира и България, е имунизиран против финансовите кризи, случващи се на запад от нас. Ако основните ни търговски и бизнес партньори продължат да имат затруднения, това неминуемо ще се прехвърли като негатив към нас посредством широко отворените ни икономически връзки.

Най-вероятният сценарий за развитие на кризата в Източна Европа оттук нататък е по-благоприятен от този в САЩ и Западна Европа. Икономическият растеж в региона се очаква да се забави през 2008-2009 г. по доста по-прозаична причина, а именно - тенденцията по покачване на лихвените нива, нужна за да се защити пазарът от инфлационен натиск. На втори план излиза и все по-големият брой отказани кредити, особено ипотечни, заради прекомерната задлъжнялост на населението и неувереността на банковите институции, че ще получат парите си обратно.

По-високите работни заплати на икономически активното население и по-скъпата валута на бившите социалистически държави ще са в основата на по-слабия износ през следващата година. Според икономисти средният ръст на БВП в страните от Източна Европа през 2007 г. ще е 6.5% с тенденция да се понижи до 5.8% през 2008 г. и 5.2% през 2009 г.



- Ще се отрази ли слабият долар върху заплащането?



- На американците - да. Но дотолкова, че със същите пари, които досега са получавали, ще могат да си купуват по-малко вносни стоки. Вследствие на по-ниската покупателна способност американците може да поискат по-високи заплати от работодателите си, което пък ще осигури стабилна основа за развиване на инфлационен натиск. Това неминуемо ще усложни работата на Федералния резерв, чиято основна функция е да балансира между стабилност на цените и поддържане на висок икономически растеж. Естествено, корпоративният сектор в лицето на Wall Street се надява повече на второто и стиска палци намаляването на лихвата да даде едно рамо на икономиката.

Страните от Източния блок се развиват изключително бързо през последните години, подпомагани от високата цена на суровините и силното търсене на евтина продукция от страна на Западна Европа. Повишаването на стандарта на населението в този регион на света засили и вътрешното търсене на потребителски стоки и услуги, което доведе до бърз ръст на БВП. Това означава, че ние в никакъв случай не сме имунизирани против финансовите кризи, случващи се на запад от нас. Ако основните ни търговски и бизнес партньори продължат да имат затруднения, това неминуемо ще се прехвърли като негатив към нас.