Завършилите предварителни избори в Кърджали дават сериозен повод за анализ. Обикновено ситуацията в тази община се представя с най-очевидното - противопоставянето на българските партии срещу ДПС. Тази картина се постигна постепенно през годините. В началото на демократическия преход т. нар. от лидера Ахмед Доган депесарска крепост беше град, в който другите партии все пак успяваха да се намесят в спора за кметското място. Дори имаше един мандат син кмет. Но днес Кърджали е община - символ на етническото напрежение в България, в която български партии и българи решиха да приемат за успешен модела, който толкова критикуват - модела на ДПС - и да се опитат да предизвикат етнически, но този път български вот.

Ситуацията на практика е доста парадоксална, защото всеки, който познава региона, който поне е ходил там, знае, че хората живеят заедно. Интересно е как в този парадокс ще се разположи и как ще повлияе върху изборите избраната вече, в голяма степен обединяваща етническия български вот, фигура за кмет.



Любопитство предизвикват поне три неща



Първо, това са самите предварителни избори. Пътят, по който се стигна до провеждането им, подсказва, че в Кърджали българите се чувстват малцинство, че зад фасадите на уважаващите се съседи кипят страсти. Част от това натрупване на емоции се крие в невъзможността дори кампания да правиш на български език в повечето села. Другата част - в употребата и разпределението на властта в общината. Но не бива да се отминава притеснението, че подобно консолидиране на българския вот е в дълбоко противоречие със самата демокрация и нейната същност.

Самите предварителни избори изглеждаха почти като буквален превод на една от най-демократичните американски процедури за номинация на кандидат. Интересното при тях е, че те за първи път в България не се провеждат, за да "прецакат" политическото другарче от собствената партия, но в същото време за първи път една толкова демократична процедура е в основата на нещо толкова противоречащо на демокрацията.

Вторият въпрос е какво следва и



как ще се отразят тези избори върху резултатите



от предстоящия местен вот. След това гласуване в Кърджали трябва категорично да се откажем да анализираме кампанията от гледна точка на леви и десни избиратели и на чисто партийни интереси. На практика сме изправени пред един за първи път консолидиран български вот и най-вероятно е той да съперничи на турския етнически вот. Следователно логиката подсказва, че балотажът ще бъде между общия кандидат, подкрепен в неделя, и издигнатия от ДПС. Наличието на други български кандидати, най-вече в лицето на кандидата на ГЕРБ, само ще даде повече храна за разсъждения какво ще се получи на втория тур. Дали обаче тези логични разсъждения ще се окажат верни, ще стане ясно едва след като започне реалната кампания и видим ходовете на кандидатите.

Третото важно условие да анализираме изборите в Кърджали се корени в това, да се намери отговор на въпроса защо ГЕРБ реши да участва самостоятелно там. Единствената логика на това решение е чисто партийна. На практика по този начин ГЕРБ си осигурява втори символ, който да изразява тяхното политическо влияние извън София.

Втори, защото в Пловдив те все пак подкрепят кандидат на ВМРО и защото по време на местни избори няма нищо по-коментирано от надпреварата в София и Кърджали.