Има ли шанс Иран да не е новата и близка дестинация за военна интервенция на САЩ и съюзници? При тази ситуация не ми се вярва. Бернар Кушнер заяви, че не можем да позволим "Иран да създаде атомна бомба". А генерал Томас Макинърни, бивш началник-щаб на

Американските военновъздушни сили и настоящ председател на експертния съвет към Комитета за политиката към Иран в САЩ, беше още по-конкретен: "САЩ нямат друг избор."

По телевизия "Фокс" генералът преди дни дори навлезе в подробности: срещу Иран бомбардировките ще започнат между 65 и 70 "Стелт"-а и 400 обикновени самолета. Въздушната кампания щяла да трае 48 часа, ще бъдат поразени 2500 цели, при които бомбите ще унищожат ядрените обекти, противовъздушната отбрана, военновъздушните и военноморските сили на Иран, ракетите "Шахаб-3" и иранското главно командване и управление.
Ще сбъркаме, ако решим,

че това е неправителствена реторика,

внушена от Службите с цел сплашване. Близките примери с Югославия и Ирак показват, че самолетите излитат от базите по-лесно, отколкото г-н Буш научава имената на някои от политическите си опоненти.
Освен това изглежда доста сигурно, че г-н Ахмадинеджад и хората му няма да се откажат да разработват "атома за мирни цели", а и вероятно за други също, както и че доминираният от САЩ Първи свят няма намерение да позволи на Иран да се сдобие със собствено ядрено оръжие.
Тогава какво?
Пак демонстрации, пак самолетоносачи, пак риалити шоу пред екраните в стил комиксовия "300", но в "Стелт"- опаковка?
Много, ама много възможно, да не кажем, неизбежно.
Нека хвърлим обаче поглед в бъдещето, както по-близкото, така и по-далечното.
Светът в този му вариант изглежда като криминална колония в ГУЛАГ. В бараката цари строга йерархия. Има един главен тартор, няколко негови приближени - елитни фигури от бандата, няколко десетки обикновени "зека"*, които слушкат и папкат, но при смяна на тарторството без угризения биха се лепнали като гербова марка и за евентуалния нов тартор...
И неколцина "авторитети" отстрани, които подмолно или явно оспорват лидерството на тартора.
Тия последните тарторът трябва или да сломи, или да ги изолира - иначе са му заплаха за статуквото. Ако са подходящи и податливи за пряк бой, добре. Ако са опасни - примерно много яки, и крият самоделен ханджар под партенката, е по-трудно. Тогава се набляга повече на дипломацията и евентуално - на изолацията.
Не е трудно тази ролева игра да я разхвърляме по днешното международно положение. "Авторитетите" по кьошетата очевидно са тези, които са достатъчно силни, със собствен и внушителен ядрен арсенал - Русия, Китай, и не подлежат на пряк бой. Ние пък сме от тези,

които слушкат и папкат,

как да кажем - по обективни дадености и манталитет. В наш минус е само неприятният факт, че повече съответстваме на първата характеристика.
Има и едни, подходящи за пряк бой. Които се дуят, искат да са лидери, но не са се снабдили с ханджар в партенката, тоест с атомна бомба. Но са опасни, защото мечтаят за това и тайно нощем точат такъв на струга в работилницата. При това изглежда скоро ще са готови, а и го тръбят на всеослушание.
Сценариите при такава операция са два. Оптимистичният според тартора е, че наистина за 48 часа ядрената програма на Иран ще е разбита. А светът и вътрешната опозиция на г-н Буш ще се заплеснат с новата война и ще забравят за Ирак. В самия Иран пък ще наберат сили "демократичните" движения, които ще пометат аятоласите. Цяла Персия, ерго, ще стане хрисима, ще я оглави режим ала пакистанския или саудитския, на който собствената власт ще е по-ценна от рискования вариант да се репчи на свръхтартора. И Иран ще се нареди в редицата на слушащите и папкащите с тенденция да еволюира до член на елитното обкръжение, подобно процъфтяваща Япония в еволюцията й след Хирошима и Нагазаки.
Песимистичният вариант е, че Иран още повече настръхва след бомбардировките. И че поради липсата на сухоземна интервенция (много е рискована) успява да си съхрани потенциала въпреки 24-тонните бомби, с които го плашат US генералите. А дори да не го съхрани, интервенцията ще бетонира режима и ще превърне региона в база за дългогодишен бъдещ тероризъм срещу Първия свят - нещо като планетарна и неизлечима, неизличима Палестина.
Нека не забравяме, че има един важен фактор, който силно различава този сценарий от битката на Ксеркс срещу Леонид. В съзнанията, колкото и банално да се види, са силни термините "справедливо" и "несправедливо". И до днес се смята, че

да се защитаваш е справедливо, а да нападаш е несправедливо

Леонид си е бранил родината, както, предполагам, ще се изживяват и обикновените перси днес под бомбите от US бомбардировачите.
Ксеркс е искал да завладее Спарта и Атина, вероятно защото е изповядвал доктрината за "глобални интереси" и се е чувствал "владетел на света".
След Пърл Хърбър 1941 и САЩ се отказаха от своята изолационистка и къде-къде по-хрисима дотогава външна политика и решиха, че ако си тартор в световната барака, трябва да удряш пръв, като Ксеркс.
Но заиграеш ли в този филм, трябва да си готов за всички серии и роли - и на Ксеркс, и на Дарий I, и на Александър, и на Дарий III. В такъв филм няма заглавие "Тартор завинаги".


--------
*зека - зк, заключенный - абревиатура от сленга на лагерната система.