Още непреглътнала изцяло новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), бореща се с наскоро влезлия в сила Административно-процесуален кодекс (АПК), съдебната система трябва да се готви за поредния удар. Този път от приетия нов Граждански процесуален кодекс (ГПК).

НПК и АПК не направиха по-бързо, по-ефективно и по-безспорно откъм справедливост правосъдието. Но ако се случи същото и с ГПК, проблемите ще се окажат много по-големи. Защото с този кодекс са свързани най-масовите дела - брачните, семейните, търговските, наследствените, делбените, трудовите. През него минава фактически целият граждански оборот - нотариалните и изпълнителните производства, ценните книжа, банковите процедури, та чак до признаването на решенията на чужди съдилища по деликатни лични казуси.

ГПК е един от най-важните механизми за регулирането изобщо на гражданския оборот. И един нескопосан нормативен акт може да блокира държавата. Той е един от най-обемните в цялото законодателство и не е трудно в него да се заложат твърде голямо количество капани пред магистратите и гражданите.

За съжаление и този път депутатите



не се справиха с предизвикателството



Правителственият вариант, изготвен по проект за 1 млн. евро на Програма ФАР от работна група, в която влизаха върховни съдии, прокурори, университетски преподаватели, чиновници, бе сериозно променен. Много постановки бяха обърнати с хастара навън, други бяха буквално разбъркани като последователност, а трети - махнати. Депутатите набутаха и доста нови текстове, включително и твърде спорни постановки, уж за благото на човека.

Накрая се роди нещо, което тепърва ще търпи критики. Още повече, че Народното събрание гласува гратисен период и новият ГПК ще влезе в сила чак на 1 март 2008 г. Но пък вече започнаха да валят забележки от експерти, да се сочат нови и нови проблемни зони. Банковата гилдия се оплака, че е лишена от възможността за бързо производство по вземанията си, потребителските организации протестират срещу премахването на съкратената съдебна процедура по техните искове, от съда се чуха гласове за спорни разпоредби, например свързани с това, че



трудовите дела, вместо да се забързат, ще станат още по-бавни



Но капаните са много повече. Основният е, че сме свидетели на поредната законодателна демонстрация как в България властват не законите, а техните преходни, допълнителни или заключителни разпоредби. Точно с такива разпоредби новият ГПК променя 46 други закони, при това доста сериозно. Но измененията са под черта извън кодекса и обикновено никой не им обръща внимание.

В новия ГПК например има 630 члена, а в предходните и заключителни разпоредби - почти още толкова. При това те променят не какви да е закони - за банковата несъстоятелност, за държавната собственост, за задълженията и договорите, за адвокатурата, за съдебната власт, за административните нарушения и наказания, кодекса на международното частно право, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Този способ, наричан "цивилистична патология" от професора по търговско право, бивш председател на парламента и настоящ депутат Огнян Герджиков, е много опасен.

Нека погледнем само. Още в параграф 4 на предходните и заключителни разпоредби е записано, че "подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Граждански процесуален кодекс, се прилагат, доколкото не противоречат на този кодекс". И кой точно ще каже дали противоречат, или не? Изобщо не е ясно. Отново се оставя вратичка и за съда, и за чиновниците да си тълкуват кодекса, законите, подзаконовите актове.

Друг голям капан в ГПК



ще се окаже промяната в призоваването



След скандали се стигна до вариант, който за българските условия е много опасен. Например в частта за "връчване чрез залепване на уведомлението". Защото какво значи, ако ответник не бъде намерен на посочен адрес и никой не склони да му получи съобщението, уведомлението да се залепва на вратата на жилището му или на пощенската кутия?! Ако пък няма достъп до тези две места, уведомлението ще се лепва на входната врата или на видно място до нея. Нека си представим един панелен блок - обичайния дом на половината население на България. Където всяко нещо се къса веднага след появата му. Да не говорим, че ако не ви намери, призовкарят ви лепва името на вратата, така че всички да разберат за воденото дело. В Гърция например този проблем е решен много лесно. Съдебният изпълнител връчва призовките, но за всяка получава 30 евро от държавата - пари, които се удържат после като разноски по делото. И познайте дали не успява да ги връчи? Та той в общи линии си изкарват хляба с това. А тук държавата прехвърля вината върху хората, защото не може да се справи с този проблем. И така допуска някой да разбере за дело срещу него едва когато то е приключило със съдебно решение.

Голям проблем ще се окаже



и "разрешаването" на драмата с трудовите дела



Става дума за исковете за защита срещу незаконно уволнение и по исковете за трудово възнаграждение за определен размер. През годините бе прието те да се гледат на три инстанции и да стигат до Върховния касационен съд. И така се натрупаха 6000 трудови дела. И те се насрочват не за решаване, а изобщо за разглеждане за след две години. Нещо, което изобщо не може да се нарече правосъдие. ВКС постоянно се оплакваше и искаше да се отърве от тях - с аргумента, че не достигат съдии. Надеждата бе новият ГПК да разреши тази драма. Но ето какво изплюха депутатите: всички залежали касационни трудови дела плюс подадените касационни жалби до влизането на новия ГПК в сила ще бъдат решавани на трета инстанция от апелативните съдилища в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Пак там директно ще се изпратят и ненасрочените дела във ВКС, както и насрочените за след 30 юни 2008 г. После следва нещо като сегашното положение. Изобщо да не говорим, че с това разрешение



тези дела ще се забавят още повече



Защото сега те се разглеждат от около 65 граждански и търговски съдии от ВКС, докато общият брой на гражданските и търговските съдии от апелативните съдилища е около 40. Насрочените вече дела са минали през съдии, прегледани са, извършени са някакви действия. Сега същото ще трябва да започнат да правят отново колегите им в апелативните съдилища.

Със сигурност големи спорове ще има за касационното обжалване. Първо, защото то ще е само за второинстанционните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е:

- решен в противоречие с практиката на ВКП;

- решаван противоречиво от съдилищата;

- от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Всички тези основания са толкова разтегливи, че може да се стигне или до това всичко да отива на трета инстанция във ВКС, или точно обратното - нищо.

От друга страна, ще е много спорно и решението, че на касационно обжалване изобщо няма да подлежат решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Може за някой това да не са пари, но за доста хора сумата е значима. Да не говорим, че така фактически се отказва правосъдие.

Друга деликатна и много спорна област от новия ГПК ще са разрешенията за



процедурите по изпълнителните производства



Тази материя най-детайлно е разработена в новия ГПК. Не че не е важна, но това все пак е Граждански процесуален кодекс, а не наръчник за събиране на дългове.

Там се е промъкнал текст, който дава възможност на всички монополи само на основание на извлечение от направените от тях сметки да има запори и възбрани и дори принудително събиране на дългове. Без всичко това да минава през съд. Човек да се чуди дали този кодекс е за хората или за монополите.

Или пък какво да кажем за революционното разрешение



свидетелите да имат право на възнаграждение



Така с чл. 168 от новия ГПК е въведена норма, според която "свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание". И сега има нещо подобно - например плаща се от депозит на хора със свободни професии, които докажат, че в деня на свидетелстването са щели да изкарат еди колко си лева (в някакъв допустим размер, разбира се). Записването на възнаграждение на свидетел обаче вече го превръща в платен свидетел. Нещо напълно недопустимо.

С новия ГПК се поставя и още една въпросителна. Тя е свързана с опита и в гражданското производство проблемите да се решават с глоби, които се увеличават с пъти. Така те стават вече от 50 до 300 лв. при неявяване на свидетел без уважителни причини. Защо е такава голяма разликата между долния и горния праг, изобщо не е ясно. Още по-неясно е кога ще се налага пък друга глоба - от 100 до 1200 лв. за "нарушения, които затрудняват хода на производството".

Или, иначе казано, тепърва ще трябва да се доказва, че упражнението "нов ГПК" е имало смисъл и че ще направи по-добър живота на хората, дръзнали да търсят правосъдието. Съмненията, че това ще случи, засега са повече. Но има достатъчно време депутатите да поправят грешките си. Срам не срам.