Защо й е на една стопроцентова, хубава, че и заможна жена да се кандидатира за кмет на София? Защо й е да си каля токчетата в прахоляка на този неблагоустроен и див град? Сигурно всеки средностатистически българин си задава тези въпроси. Кметуването иска денонощни усилия, решения за дупки, кучета и бали, за отпушване на трафика, за паркинги, шосета и канализация.

Защо им е на Първанова и по-добрата Дончева всичко това? Поривът им трябва да има някакво обяснение, отвъд борбата за утвърждаване ролята на жената в нашия обществено-политически живот. Макар че и двете изглеждат по-скоро галенички на съдбата и кокетки с лични, а не обществени амбиции. Но да речем, че времето на суфражетките е безвъзвратно отминало... Едно е сигурно - двете дами още на старта са с едни гърди напред. С встъпването си в кметската надпревара нежните създания автоматично печелят начален бонус "симпатия" от поне 2% заради естествената



склонност на публиката да поощрява по-слабите



А предимството на старта никак не е за пренебрегване, особено при виртуални партии като НДСВ и "Новото време". Дотук добре. А после?

"Шерше ла фам" е казал поетът. Предупреждението е вечно като женското коварство. В предизборния пехливанлък кандидатите с фусти имат и друго безценно предимство - могат да са безнаказано хлевоусти. Антония и Юлияна могат да сипят безчет проклятия срещу своите противници без риск от физическа, че и словесна разправа. Все пак са дами! Царистката вече експлоатира ситуацията, като призова конкурентите си с панталони да не вършат неща, от които при други обстоятелства биха се чувствали неджентълмени.

От друга страна, малко злоба ще им спечели симпатията на хиляди български жени, които жадуват реванш срещу всекидневния домашен тормоз. А пък и язвителността е неизменна част от арсенала на всяка себедоказала се стопроцентова жена.

А както ни учи царската избраничка,



"Жена и свлачище пред нищо не се спират!"



И за повече убедителност вече отпочна страшна канонада срещу Бойко Борисов. Кукувица бил, в царското гнездо се наместил. Само мускули не стигали, трябвало и мозък... Пък и разнася софийския боклук като Хамлет черепа из цялата страна. Ама нали е жена, какво да я правиш! Чувството й за хумор е по-скоро мЪжоретно. Като я разсърди царят с третото място в листите за евровота, не му остана длъжна и му припомни как заради партията има толкова сачми в козината, че може да ги предава на вторични суровини.

Дотук с видимите предимства. Невидимите са свързани с партиите, които се крият зад полите на двете очарования. Освен символ на успеха и самочувствието Докторката обозначава и победилия клан в НДСВ. А тя подчертано принадлежи към лобито на юпитата - и по възраст, и по манталитет, и по състояние. Лансирането й в кампанията за София е знак към противниковия лагер на юристите. "Времето ви свърши, вече ние редим листите" е скритото послание на кръжеца около Милен Велчев. Антония е оръжие с двойна употреба, както се казва.

Колкото до съперницата й Юлияна Дончева - тя не притежава спортния хъс и злоба на царистката, но мъркащата й елегантност е също подкупваща. Нововремката е



нелошо рекламно лице на една круширала партия



като "Новото време", за която е важно да припомни за себе си. Избори идат, а местната власт изкушава еднакво и малки, и големи. Нявгашните политически брокери около Кошлуков имат подчертани интереси в строителството и туризма и всяко общинско място ще им е добре дошло, особено в апетитните зони по моря и планини. Но за тая работа трябва реклама. Да не забравяме, че Дончева е професионална манекенка, знае как да позира.

Участието на избори има и друг съпътстващ ефект - налива пари в партийните касички. Хич никакъв съветник да не вкараш в общината, даренията остават. Нововремци имат опит в това отношение. През 2005 г. те не влязоха в парламента, но прескочиха бариерата от 1% и си спечелиха правото на държавна субсидия, която за тази година доближава 400 хиляди лева. Не е лошо за партия с пренебрежимо значение. Кампанията още не е стартирала официално, а таралежите вече завъртяха рекламка на сайта си из националните телевизии. И това е само началото.

Изборите са и келепир. У нас комай са само това. Засега програмите на двете кандидатки остават загадка. Но да не прибързваме - кампанията едва започва, а пък и имаме уверението на Достоевски, че красотата е достатъчна, за да спаси света.