Пекин ври и кипи. Година преди китайската столица да приеме летните Олимпийски игри, икономиката на страната е нараснала с 12% за 12 месеца. Небостъргачи и огромни търговски центрове се простират покрай 28-те милиона новозасадени дървета, с които властите опитват да се борят със замърсяването на въздуха. Над 3 млн. автомобила задръстват улиците в града.

Въздухът е толкова замърсен, че пристигащите в столицата винаги започват да кашлят - и това може да продължи цял месец. Потокът от хора, които непрекъснато идват, променя Пекин. Работниците, пристигащи от всички малки селища в Китай, се мотаят из улиците с широко отворени очи, привлечени от стотиците хиляди работни места, които се създават от бързото развитие на столицата. Има хора, които са дошли от много по-далеч - борсови играчи от Сан Франциско, художници от Брюксел, готвачи от Рим, както и легиони от любопитни бизнесмени от Тайпе, Берлин и Тел Авив. Всички са привлечени от възможността да забогатеят, да станат известни или може би просто да могат да се похвалят: "Бях в Пекин, когато целият свят бе там."

В миналото Олимпийските игри бяха използвани за повдигане самочувствието на дадена нация. Игрите в Токио през 1964 г. показаха, че от руините, останали след войната, се е възродил нов източник на влияние и власт; Олимпиадата в Сеул, 24 години по-късно, показа, че развиваща се страна се е превърнала в модерна държава. Но очакванията от Олимпиадата през 2008 г. са по-различни. Милиардите хора по света, които ще гледат състезанията, ще видят чрез Олимпийските игри новото лице на възраждащ се Китай. Сега е и моментът, който дава уникален шанс да се окаже натиск върху китайските власти по много въпроси - от защитата на околната среда до политиката на страната към Судан.

За много обикновени китайци Игрите показват способността на нацията да се отърси от



продължилото два века унижение от чужденците



"През ХIХ век Китай бе наричан "болния азиатец"", казва Ли Вейлин (51 г.), касиер в супермаркет в Пекин. "Олимпиадата напълно ще промени това. Стотици хиляди спортисти, журналисти и туристи ще видят Китай със собствените си очи и ще разберат, че страната не е изостанала".

Китайските дисиденти се надяват вниманието, насочено към страната, с наближаването на Игрите да доведе до разхлабване на строгия контрол, упражняван върху политическия и социалния живот. Жителите на Пекин виждат как Олимпиадата променя града им. От векове обликът на столицата не се бе променял, а сега тя се превръща в място, чиято цел е да съперничи на Ню Йорк или Лондон като един от световните градове - символи на новия век.

Влиянието на предстоящите игри най-силно, разбира се, се усеща в Пекин. Чжун Хуну от Китайската академия за социални науки изчислява, че общите разходи на столицата, необходими за подготовката на Олимпиадата, ще достигнат 38 млрд. долара. Тази сума е четири пъти по-голяма от средствата, похарчени за Игрите в Атланта през 2004 г. Както и може да се очаква в държава с авторитарна власт, повечето от спортните съоръжения и олимпийското село са почти завършени предсрочно. Нова линия на метрото до летището ще бъде пусната месец преди церемонията за откриването. Нов терминал на летището трябва да бъде отворен в началото на 2008 г. Над половин милион доброволци преминават през курсове, за да могат да отговарят на въпросите на туристите. Около 4 млн. жители на Пекин ходят на уроци по английски език. Местните посещават и други курсове, като властите се надяват гражданите да преодолеят лошите си навици - плюене и хвърляне на боклуци по улиците, безотговорно шофиране и др.

Градът претърпява



невероятна промяна



"Заминах за три месеца и когато се върнах, не можах да разпозная съседната сграда до дома ми", разказва филмовият режисьор Сюй Цзинлей (33 г.), който е роден и израснал в Пекин. Появяват се невероятни сгради: Олимпийският стадион; кулите на телевизия CCTV; Националният театър, сребърна сграда без врати, издигната на ъгъла на площад "Тянанмън". Безбройните грозотии, разхвърляни от архитектите на града през 50-те и 60-те години, вече ги няма.

Те обаче ще липсват на малко хора. В надпреварата Пекин да се превърне в един от най-модерните градове в света голяма част от него се е превърнала в студени каньони от стъкло и стомана. Цели райони в столицата, съществували векове наред, са били сринати в името на прогреса. "Жителите на града искат комфорт и модернизиране, но традицията и историята са внимателно съхранени", се казва в сайта на Организационния комитет на Олимпийските игри. Над 1,5 млн. жители на Пекин, които са били принудени да напуснат домовете си, смятат, че това са празни приказки.



Животът продължава в хутонгите



- тесните улички, по които са подредени едноетажни къщи, намиращи се в центъра на Стария Пекин. Те са оцелели при най-големите разрушения. Обитавани са от пет-шест фамилии. Жителите им ползват общи тоалетни и бани, които понякога се намират на стотици метри от домовете им. Хората тук се топлят с печки на въглища.

Приоритетите в страната се определят от огромните приходи на предприемачите и от ширещата се корупция. Проблемът с подкупите бе изкаран на светло едва миналата година с арестуването на зам.-кмета на Пекин. В резултат от промяната на градоустройството средновековната част на Пекин почти напълно е изчезнала.

"Давайки на Пекин Олимпиадата, ще му помогнете в спазването на човешките права", каза през 2001 г. Лю Цзинмин, вицепрезидент на комитета, издигнал кандидатурата на града. Лю дори говореше за по-голяма демокрация и свобода на медиите. По-оптимистично настроените чуждестранни наблюдатели смятаха, че правителството ще бъде по-внимателно, за да покаже най-добрата си страна пред света в надпреварата за Игрите.

Обещанията в по-голямата си част останаха такива. Вярно, че с приетите в началото на годината закони повечето забрани за чуждестранните журналисти, работещи в Китай, бяха вдигнати. Но за местните журналисти условията на работа дори се влошиха. В доклад на "Амнести интернешънъл" от миналия месец се казва, че са въведени нови строги мерки за местните медии, продължават затварянето на журналисти и писатели, принудителните уволнения и спирането на издания заради материали срещу властта.

Политическият активист Ху Цзя (32 г.) е бил многократно арестуван и поставян под домашен арест заради позицията си по теми като политиката на правителството по въпроса за СПИН и за Тибет. Той леко се усмихва, когато си спомня обещанията, че Олимпиадата ще помогне за зачитането на човешките правата в страната. Полицейски ескорт продължава да го придружава, когато излиза от дома си. Единственият охранител в дома на Ху учтиво иска акредитацията на журналистите, записва детайлите и поздравява посетителите с усмивка. "Това усмихнато лице е начинът, по който Пекин се представя пред света", казва Ху. "Но в Китай положението е по-лошо отпреди", допълва той.



Обикновените китайците са горди,



че ще бъдат домакини на Игрите. Почти е ясно кой ще спечели, ако Олимпиадата премине без проблеми. Китайската комунистическа партия "има само два източника, за да се узакони пред света", смята Майкъл Дюк, професор по китайски науки във Ванкувърския университет. Според него това са "национализмът и икономиката, а Олимпиадата ги обединява". Китайското държавно ръководство подготвя Игрите като доказателство за административните умения на партията. Партията иска да използва Олимпиадата, за да затвърди новия международен статут на Китай и да зачеркне последните белези на изолацията, в която страната изпадна след кървавите събития на площад "Тянанмън" през 1989 г. "Успешната Олимпиада ще означава, че Китай е приет от международната общност и се превръща в голяма световна сила", казва Ян Сюетун, ръководител на Института по международни науки в Пекин.

Големите световни сили са обект и на големи световни кампании. С нарастващото влияние на Китай прозрачността става необходима. Пример е



казусът "Дарфур"



Критиците смятат, че подкрепяйки правителството в Судан, Пекин застава и зад геноцида в Дарфур. Китай е най-крупен инвеститор в суданската петролна индустрия, както и най-голям клиент. Доста време проф. Ерик Рийвс от колежа Смит се занимава с Дарфур и участието на Китай в кризата. През март актрисата Мия Фароу призова в "Уол стрийт джърнал" за бойкот на определяната от нея "Олимпиада на геноцида". Кампанията вероятно оказа ефект върху поведението на Китай. След като 4 години използва правото си на вето в Съвета за сигурност, за да блокира интервенция на ООН в Дарфур, Пекин промени позицията си през юли т.г. Страната одобри създаването на сили от 26 000 войници и полицаи, които да наблюдават спазването на мирното споразумение между правителството на Судан и бунтовниците.

"Натискът проработи по случая "Дарфур", казва Ян. Той обаче бърза да добави, че ако западните неправителствени организации са постигнали един успех, не трябва да се надяват това да се повтори.