Гениите са хора изключително надарени в някоя област. Леонардо е изключение; той бил необикновено надарен в много области. Буш - също.

Вилхелм Буш се родил през 1832-ра във Видензал, недалеч от Хановер. Бил поет, машинен инженер, художник и скулптор. Когато бяхме деца, купуваха ни албуми с Леонардо и те бяха интересни, но Буш ни беше по-интересен, понеже той ни разсмиваше с приключенията на двамата смешковци Макс и Мориц.

И преди Буш имало истории, разказани с пиктограми или с картинки, но те не са смешни. Вярно, Уилям Хогарт е преди Буш, но Буш е бащата на комиксите. След Буш се появили Попай, Тинтин и Чарли Браун.

Националцентризмът вирее не само на Балканите. Едно време всичко беше изобретено от руснаци, сега всичко е измислено отвъд Голямата вода: комиксите и вестникарските кръстословици, късите разкази, най-бързият бързопис и годишните обзори на събитията - the year enders.

"Жълтото човече" (The Yellow Kid в "Ню Йорк Уърлд", вестника на Дж. Пулицър) не е толкова старо, колкото "Макс и Мориц", макар че е връстниче на Априлското въстание, когато репортерите в САЩ учели по системата на стенографа Дж. Грег и постигнали фантастичната скорост от 282 думи в минута. Днес стенографията е забравено изкуство. Исках да го изуча по примера на преводачите на срещата на "Тримата големи" в края на Втората световна война и Полин, майката на Георги Пирински, ми даде нейния учебник на Грег. Още го пазя, но аз си надцених силиците и не усвоих стенографията на Грег.

Кръстословиците и разните други игрословици и главоблъсканици като судоку май ги имат също евреите и японците, а най-големите майстори на кръстословици станали англичаните. В своя последен за годината брой "Икономист" даваше награда на който им реши кръстословицата и аз все не успявах, а Миряна Башева успяваше. В дебелия брой на в. "Сега" миналата събота имаше "Американска кръстословица". Прекалено лесна, за да е интересна. Само не разбрах какво й беше американското.

А на тези, които мислят, че като литературен жанр късият разказ се е родил на страниците на североамериканския печат, припомням само едно име. Чехов.

За годишните обзори - най-важните събития през изтеклата година, the year enders - не се осмелявам да споря. Може пък наистина да се появили най-напред в САЩ. Със сигурност не са се появили в страна, където най-важните събития биха били петилетката за четири години или някой партиен конгрес. Такъв year ender би бил нечетаем.

Когато станах преводач в БТА, в края на всеки декември AP и UPI се надпреварваха кой да предаде на абонатите си по-обстоен обзор на събитията през изтичащата година. В тези year enders имаше всичко. Как боксьорът Ингемар Йохансон нокаутирал Флойд Патерсън; как Черъл,14-годишната дъщеря на Лана Търнър, пробола с кухненски нож мафиота - любовник на майка си; как бил застрелян президентът на САЩ, без да можеш да разбереш от кого и защо.

Ройтерс и АФП бяха по-лаконични, "Икономист" по-сдържан, "Нюзуийк"и "Тайм" с най-майсторските снимкови подбори. Но те всички бяха еднакво нищонеказващи.

Любопитен съм дали ще оцелеят тези year enders, след като печатът, радиото и телевизията продължиха да отстъпват терен пред интернетната комуникация. Те, вероятно, ще останат нищоказващи и ще продължат да губят терен. Освен ако кажат...

Няма да им кажа какво да кажат. Откъде накъде? Нали девизът им е, че няма безплатен обяд.

Когато Петко Бочаров превеждаше "Rootabaga Stories" ("Приказки от Алабашия" на Карл Сандбърг), там единият герой беше Дайми Брадвата, другият - Нямада Кажа.

Сядахме на една маса Нели Доспевска, Петко Бочаров, Кръстан Дянков, Тодор Вълчев и аз и заедно умувахме как да преведем едно или друго. Бяхме приятели и всяка хрумка беше безплатна като безплатен обяд и много повече от безплатен обяд. Смеехме се, когато някой се сещаше как едно време заглавието "Хензел и Гретел" било преведено като "Иванчо и Марийка", а после пуристичното побългаряване било преодоляно, но Иванчо и Марийка станали безсмъртните персонажи на безброй вицове.

Онзи ден ми звънна Жени Божилова, на Николай Хайтов жена му, и ми каза:

- Джимо, напиши за Тошо и за Кръстан и за другите, как не ги интересуваха стотинките и как те претвориха на български език стилове и светоусещания.

Отговорих й:

- Ще се опитам, Жени. Още идната сряда ще се опитам.