Тия дни пред редакцията се случи нещо много любопитно. Неприятно, но любопитно. Един от любимците ми в живота от столичния град - паяк на "Паркинги и гаражи", се движеше в компанията на полицейска кола. На светофара на булевардите "Витоша" и "Пенчо Славейков" спряха на червено. До тях се лепна едно такси. От таксито изскочи момче. То се качи на паяка, хвана се за автомобила и започна да крещи: "Защо вдигнахте колата, нали ви казах, че ще си платя глобата. Аз работя с този автомобил, само една шибана фактура трябваше да оставя..." Вика, вика, моли се. Плашеха го, предупреждаваха го, изхвърлиха го. После историята се заплете, защото полицаите станаха злобни, искаха да арестуват и нас, и няколко случайни граждани, които протестираха срещу отношението им. В крайна сметка нито арестуваха някого (пауни!), нито спестиха някой лев на данъкоплатците, като свалят колата и напишат глобата, както би трябвало да бъде.

Неприятното в случая е, че наистина тази система, този начин на работа е вреден и безполезен. Човекът е нарушил закона, трябва да плаща глоба. ОК. Той обаче е близо до колата и не е нужно тя да бъде вдигана. Плаща си за нарушението и паякът отива да се занимава с друг нарушител. Вместо това насекомото прави някакви безумни курсове само и само полицаите да докажат, че с тях не трябва да се спори. Порочна практика и обезпокоителна. Обезпокоителна, защото решаването на един проблем се е превърнало в самостоятелен такъв.

Сетих се за тази случка, след като прочетох, че главният архитект на София Петър Диков е внесъл в Общинския съвет наредба. В общи линии шофьорите, които остават колите си на тротоарите, ще бъдат глобявани с 200 лв. Да, съгласен съм - в София всеки паркира, както намери за добре. Не, не съм съгласен - огромните глоби няма да променят нещата и да решат проблема със задръстванията и престоя на автомобили в центъра на столицата. Инициативата да се увеличават глобите е като да изписваш рецепти за симптомите, а не за болестта. Слага се каруцата пред коня. Като ги изгонят от тротоарите, къде ще отидат тези автомобили, ако мога да попитам?

200 лева не са малко пари. Особено ако гледаме официалната статистика за доходите на българите. Подобна глоба може да стресне всеки нормален човек. Може би ще спрат да паркират по тротоарите и може би ще стане нормално за разхождане. Само че, за да се разхождаш в центъра на София, трябва все пак да стигнеш дотам. Това означава или да си паркираш колата някъде нормално, или да пътуваш с градския транспорт нормално. Към този момент столицата няма нито едното, нито другото.

Глобата сама по себе си е принуда, която трябва да наложи волята на изпълнителната власт в общината по даден казус. Само че ние не виждаме воля този казус да бъде решен.

Ето как биха стояли нещата най-добре: главният архитект и всички други важни фактори предлагат план за разрешаване на проблемите със задръстванията, паркирането по тротоарите. Той задължително трябва да има конкретни стъпки - изграждане на инфрастуктурни съоръжения, паркинги, гаражи на ключови места в столицата. Ефективен градски транспорт, който да позволи бързо придвижване в центъра и най-важното - срокове. При появяването на такива съоръжения могат да се въвеждат всякакви глоби, които да принудят шофьорите да паркират, където трябва (но не искат), а не където искат (но не трябва). Тогава от глобите има смисъл.

Принципът да се обръща логиката при решаването на съществени за обществото проблеми е нормален за България. Най-яркият пример за това е борбата с катастрофите по пътищата. Вече няколко години депутатите сменят закон след закон. Сега е много по-вероятно да те осъдят ефективно за това, че не си си измил ръцете преди път, отколкото за убийство. Човек вече може да загуби книжката си за едно неправилно паркиране и едно превишение на скоростта. Обаче, кажете честно, това намали ли смъртта по пътищата? Бих казал твърдо: "Не!". Всеки ден като във военна хроника валят съобщения за убити и ранени. Всяка година един малък град умира и осакатява. Строгите закони не само не помогнаха, но и май засукаха положението още повече. Защо ли? Защото, когато един шофьор, независимо дали е добър човек или не, трябва да избира да влезе в затвора или да корумпира - ще предпочете второто. Така по пътищата е пълно с хулигани, с хора, които не си поддържат колите, които пият, които превишават скоростта, и виждаме резултата. Хаос!

Пресилените мерки не водят до резултати. Те трябва да са в синхрон с добре измислена програма, стратегия, тактика във войната с проблемите на обществото.

Ако се върнем на случката от началото на текста, ще видите един изроден опит да се справят общината и полицията с неправилно паркиралите коли. Една клика от служители и униформени, които са изградили собствен свят, със собствени правила. Паяците така са се научили вече да вдигат коли, че избират само тези, дето имат бърза ликвидност. Това, онагледено, означава, че ако видиш автомобил на аварийни, паякът се засилва натам, защото в мига, в който сложиш скобите, отвътре излиза собственикът. Плаща си и така фирмата прави бърз оборот. Само че не това е целта, нали? Самият факт, че няколко от кандидатите за кмет на София слагат като ключов проблем премахването на "порочната практика да се използват паяци", говори, че положението е ясно, но е извън контрол.

Целта на общината е да решава проблеми, а не да създава нови. Въвеждането на непосилни глоби от 200 лева може единствено да създаде нови кризи и да предизвика нов гняв сред гражданите. От това никой не печели освен чиновниците - един нов кладенец за техните постоянно пресъхващи за рушвети усти.