"Всичко е нагласено!". С тази категорична убеденост се произнася всеки българин, щом стане дума за риалити телевизия. Българинът по принцип си е недоверчив, но в същото време се хваща на въдицата на голямата магия на реалната телевизия както всеки един зрител по света. Когато се появи първият "Биг Брадър", мнозина го анатемосаха и казваха, че подобно нещо няма да се гледа в тяхната къща. Сигурни бяха, че има сценарий кой да отпадне и кой да победи, но в същото време стояха пред екрана, за да видят докъде ще стигнат участниците, и пускаха есемеси, за да повлияят на резултата.

Точно този гнуслив навик да се наднича през ключалката, да се хвърля по едно око през прозореца на комшията, да се следи кой кога и в какво състояние се прибира и да се съди кой е крив и кой прав, е големият двигател на риалити формата. Защото, ако киното е магия, то малкият екран е конгрес на магьосници и шарлатани. Затова и зрителите са недоверчиви. Всъщност



разколебани са между съмнението на ума и доверието на очите



В началото естествено бяха американците. Алън Фънт е човекът, когото смятат за родоначалник на риалити сериите. Това става още през 1948 г. с предаването му Candid Camera. Неговата философия е следната: правя изкуствена среда и поставям в нея обикновени хора, за да видя как ще реагират те. Истинският дебют на предаването се случва през 1973 г., когато едно семейство е снимано дълго време със скрити камери - "Семейство Лаудс". Америка е потресена, когато пред камерите съпрузите се развеждат, а синът се оказва гей. Възмутена, но изгладняла за още много, много следващи подобни сериали. Публиката иска своето и колкото и да се променят форматите, остава изначалната жажда за надзъртане.

Половин век по-късно в България плахо стартирахме с този тип телевизия. Сега, слава богу, в ефира се появи истинска конкуренция и думата "риалити" може да се изпълни с истински смисъл. Всъщност тези предавания са нещо като сериали, но вместо актьори играят истински личности, а сюжетите се създават в реално време. Наричат ги формати, защото създателите на предаването поставят рамките, в които да се развива действието. Поради тази причина едно предаване прилича на сапунена опера, а друго на екшън - като "Изгубени". Независимо от кой тип е, едно такова риалити търси максимална аудитория и поради тази причина удовлетворява очакванията на максимален брой зрители, поставя на дискусията морални и всякакви други дилеми, от които хората пред телевизора биха се заинтересували.



Големият риск пред подобни формати са авторите на историите - самите герои



Те могат да направят или да провалят шоуто.

В днешни времена обаче телевизията не може да си го позволи просто защото обикновен човек е поставен в необичайни условия. Затова има и манипулация. Манипулацията обаче няма негативен нюанс, тя просто провокира действие и конфликти. Например "Сървайвър" залага на нещо много изначално в човешката природа - оцеляването. На пръв поглед семплата схема - две племена се конкурират, е най-трудното нещо за реализация в световен мащаб. Без съмнение това е най-трудното предаване. В оригиналния формат самият процес за подготовка отнема близо година. Най-деликатните неща са кастингът и скаутингът. Сред хилядите желаещи да участват в "Сървайвър" трябва да се подберат много ярки личности, които, поставени един до друг, да създадат конфликт. В случая конфликт не означава скандал, а конкуренция. Кой да бъде лидерът, кой да бъде мъдрецът, кой да бъде изкусителят, лошото момче. Оцеляването е колективно и индивидуално и затова се получават интересни истории. Най-големият риск при такива ситуации е пасивността. След като погладуват известно време, повечето хора инстинктивно стават пасивни. Тук е и ролята на екипа, който се намесва и подтиква участниците към активност - чрез игри, минисъстезания, интервюта. Трябва да се знае, че не съществува вариант някой от екипа да отиде при участник и да му каже: "Ей, ти трябва да се скараш с този или да започнеш флирт с онзи". Това ще е толкова фалшиво, че зрителите веднага ще обърнат на друг канал.

Случвали са се



много комични и тежки ситуации по време на реализациите



Например в "Сървайвър Африка" екипът решил да засили чувството за страх, като пуснал на уредби лъвски ревове. Участниците се стреснали, но звукозаписът бил дочут от истински лъвове, които приели това за враждебен акт. За нула време се напълнило със зверове около участниците, пък големият проблем е, че те са защитени от закона. Сложна ситуация, която ясно показва, че реалният живот трудно може да бъде излъган.

Другите формати разчитат на други човешки слабости, страсти и инстинкти. "Островът на изкушенията" вероятно ще бъде анатемосван подобно на първия "Биг Брадър". Той ще разчепка темата за моногамията. Може за много хора това предаване да е неморално - да се опиташ да съблазниш нечий съпруг или приятел, но в същото време ежедневието ни е препълнено от примери с изневери, слаб морал, предателства на приятели, разтрогнати двойки, триъгълници и многоъгълници в любовта. Точно затова



самото предаване ще провокира, дразни и изкушава



Големият риск пред него е да не пресоли манджата. Например, след като първият сезон на "Островът на изкушенията" в едно от западните му издания минал перфектно, във втория един от участниците започнал секс още в първия епизод и подкарал всичките изкусителки поред. Зрителите загубили интерес автоматично. Наложило се да се правят всякакви акробатични номера, за да се върне интересът.

Пред нашите предавания голям проблем е бюджетът. Българският "Сървайвър" е в максималния обем от серии - 52. Четири пъти повече, отколкото американският. При нас всеки ден е епизод. Така съществува рискът да има дни, в които нищо не се случва. Слава богу, тази година събитията са повече от интересни и тепърва ще стават такива. Дори при условие че всичките тези серии са заснети с бюджет, по-малък от американската серия, пак предаването изглежда на западно ниво.

"Островът на изкушенията" също разтяга формата. За две седмици снимки продуцентите ще трябва да направят поне 22 серии. Тъй като в продукцията на Нова телевизия няма състезание, рискът да има недостатъчно интересни събития също е голям. Но като се има предвид, че българите са доста разкрепостени и че там стои опитният екип на "Биг Брадър", очакванията не трябва да бъдат малки.

Интересно е кое ще бъде следващото риалити? От една страна, се надяваме, че съвсем скоро ще има рекламен бюджет за още по-мащабни продукции. От друга, може би е хубаво, че не сме на нивото на Холандия, където има състезания, в които наградата е трансплантация.