Шеметни висоти достигна течащият трета седмица двустранен монолог за увеличението на учителските заплати. Докато децата пропускат урок след урок за ужас на родителите, а учителите губят надница след надница и малкото спечелени обществени симпатии, финансовият министър Пламен Орешарски с видима досада сравни течащите преговори със седянка и мимоходом благослови ново тридневно размотаване на въпроса из експертни групи заради свое отсъствие от София.

Лежерната раздумка на Орешарски с Даниел Вълчев, уловена от камерите и микрофоните, за броени часове се превърна в топзаглавие на интернет обмена и блестящ урок по политическа самозабрава. Зад управленската лекота, с която Орешарски обеща на цялото общество нови три дни загубено време, обаче наднича нещо повече от окарикатуреното лице на властта.

Седянковата кулминация на преговорите



говори за поне две дълбоки кризи



- от една страна, сриналата се с годините легитимност на синдикатите и, от друга - липсата на политически приоритети, замаскирана зад заклинанията за фискалната стабилност. Над всичко това надвисва далеч по-сериозен проблем - реалната заплаха за учебната година.

Къде е критичната граница, над която може да се говори за провален учебен срок и невъзможност за усвояване на материала, пълното с дупки и кръпки образователно законодателство не казва. Достатъчно е обаче да погледнем броя на учебните седмици, за да си дадем сметка, че стачката съвсем не е без последствия. Учениците са на път да пропуснат трета от общо 18 учебни седмици през първия срок. За да е по-нагледно, децата в 6-и клас до момента са пропуснали цял раздел от учебника по история - "Българското общество през XVIII-XIX в. Възраждането". А по регламент при невъзможност да се оформи срочна оценка учениците са длъжни да ходят на извънредни изпити. Да не споменаваме приближаващите матури, опасността от издаване на документи с невярно съдържание - защото в дипломите за средно образование задължително се вписва броят взети часове, изпитите след 7-и клас, и т.н., и т.н.

Въпросът с проточването на преговорите ще стои все по-остро и се пише на сметката на всичките. В същото време нито правителството, нито синдикатите дават какъвто и да било знак за приближаване на позициите. Казано на езика на финансовия министър, около седянката невинни моми няма, тегнат стари грехове и сватба не се очертава.

Тежка вина за цялостното отношение към гилдията носят синдикатите. Играли прекалено често с властта и загърбвали игрите главно в името на статуквото,



синдикатите се нуждаят от нова легитимност



Проблемът е, че без нови лица тя трудно ще се случи, а профсъюзните босове не желаят да минат на заден план. Именно това е една от причините преговорите да влязат в задънена улица. Истеричното отстояване на 100% увеличение на заплатите не е белег за разумен диалог с цел да се постигне взаимно приемлив компромис. То е неособено успешен опит да се заблудят учителите, че синдикатите все още могат да защитават правата им. Защото преговори без отстъпки не може да има. А от две седмици позицията на профсъюзите е бетонна и лишена от всякаква гъвкавост. Да не говорим, че и дума не дават да се отвори по също толкова болния въпрос - за качеството на образованието. Ако се окаже вярно, че отделни общини плащат на учителите заплати, докато стачкуват срещу кабинета (вече се появиха документи за подобни действия във Видин), това вече съвсем опорочава протеста, защото насила го вкарва в политически рамки. А не това е целта на мнозинството от учителите, които искрено се борят за права и за достойнството си.



Също толкова голям е грехът на властта



Ако в БСП са забравили, обещанието за 5% от БВП за образование фигурираше в предизборната им платформа през 2005 г. В договора с ДПС за коалиционно управление дори бе записано 5,8% (за здравеопазването - апропо, се предвиждаха дори 6%). Въобще числото 5 се търкаля от години и от него окаляни са не синдикатите, а властта. През 2005-а социалистите обещаваха стартова заплата за учителите, равна на средната в обществения сектор, и 900 лв. професорско възнаграждение. В бюджетната прогноза до 2009 г. няма и следа от тези ангажименти, а процентът от БВП е закован на 4,3%.

Това казва много повече на обществото от втръсналите оправдания за дефицити по текущата сметка, фискална стабилност и прочие имагинерни икономически опасности. Историята показва, че бюджетната рамка се е променяла по далеч по-дребни поводи. Така че властта сама си е виновна, че е принудена да преговаря в условия на стачка и диктат. И още повече усложнява положението си с имитация на преговори без цифри и разчети. Защото хорото около седянката ще трябва да се изиграе, и то бързичко. Освен ако целта не е да се пестят пари за бюджетния излишък от проточването на преговорите и неизплащането на учителски заплати.