|
| Станишев е поредният премиер, обещал електронно правителство и съкращение на чиновниците. За съжаление, и той няма да спази обещанията си. |
Тези дни депутатът от опозицията Мартин Димитров лансира една твърде радикална идея - държавната администрация да се съкрати наполовина, което означава 40 000 чиновници изведнъж да останат без работа и привилегии. Идеята се появи в контекста откъде да се намерят пари за по-високи учителски заплати и затова мина в графата "екзотични". В тази графа се записаха и такива предложения, като да се вземе от парите на армията или на МВР. Идеята да вземеш от един, за да дадеш на друг, измества по-съществения въпрос - за волята на властта да търси вътрешни ресурси от реални реформи и преструктуриране на звена и системи.
Но не само опозицията прави сметки. През седмицата министърът на държавната администрация Николай Василев обясни, че съкращението на 5300 чиновници през 2006 г. спестило 50 млн. лв. годишно на държавата. Което означава, че
от всеки 10 000 чиновници могат да се спестят около 100 млн. лв.
годишно само от заплати и осигуровки. Ако към тях се прибавят разходите за командировки, квалификации и обучения, цифрата става още по-внушителна.
Не е ясно с какви мотиви се отхвърля идеята на Василев да има административен борд, който да закове броя на чиновниците на 79 999, така че да не могат да се увеличат с нито един повече. Парадоксално, но факт - точно министърът на държавните чиновници е единственият, който настоява за съкращаване на чиновници. Останалите му колеги непрекъснато искат нови бройки - най-вече с оправданието ЕС. Макар че, когато нямаш подготвени хора за еврозвената с по няколко чужди езика, най-простото е да уволниш тези, които са с ниски атестации без чужди езици, и да назначиш квалифицирани кадри. Но никой не предприема подобни действия.
А липсата на конкуренция в администрацията бетонира статуквото
там. Затова още години едни ще твърдят, че чиновниците са корумпирани и некадърни и не заслужават заплатите си, а други - че сред тях има и свестни, които са слабо заплатени и затова системата се оголва откъм качествени и млади кадри. И двете страни ще имат право. Докато чиновникът е анонимен и разполага с много власт, ще е символ на корупция и некадърност, независимо как се справя с работата си.
Раздутото чиновничество има още едно свойство, което не е за подценяване - инстинктът му за съхранение често пъти блокира реформите в отделните ведомства или звена. Пример за това са министерствата на образованието и здравеопазването, където грандиозните и красиви планове за преструктуриране постоянно потъват в нечие чекмедже.
Идеята на Мартин Димитров е много изкушаваща, но все пак е твърде радикална. Няма как у нас да бъдат съкратени наведнъж 40 000 чиновници, пък дори да имаме най-смелия премиер и най-реформисткото правителство. Поне по две причини - защото тези хора не могат да излязат на улицата като армия безработни. Бизнесът не предлага
работни места за тежко закоравели чиновници,
на които им остават няколко години до пенсия и са напълно неконкурентоспособни, а социалните програми на Масларова не могат да поемат това бреме. И второ - защото с едно такова драстично съкращение няма да се решат проблемите в обслужването на гражданите, а ще се задълбочат. Администрацията няма рефлекс да се модернизира, но и правителството не бърза с това. Реално действащо е-правителство сигурно може да се изгради за два или три пъти по-кратки срокове, ако властта реши, че това е приоритет. Но за нея явно не е, защото от години се харчат милиони левове за начинанието, а то все не тръгва.
Ето защо заради липсата на ясна стратегия и програма с реално изпълними цели и срокове за реформи чиновниците ще си останат в това сложно състояние, при което опозицията ги "съкращава", а управляващите ги "удвояват". За чиновника винаги ще се говори с любов преди избори. А избори у нас има всяка година.
