Нов вид консерватизъм се заражда в по-голяма част от Европа, а партии от Полша на север до България на юг използват популистка и националистическа реторика, за да спечелят гласове.

Полският премиер Ярослав Качински, чиято управляваща партия "Право и справедливост" се подготвя да спечели отново изборите този месец, иска чистка в администрацията и обвинява комунистите и други леви в прикриване на корупция. Той критикува ЕС заради провала му да защити традиционните семейни ценности и се опасява, че възраждането на реваншистка Германия би могло да разклати основите на полската независимост.

В Унгария лидерът на опозиционната сила "Фидеш" Виктор Орбан ухажва крайнодесните и дори отказва да се дистанцира от новата екстремистка група, която напомня за фашизма от 30-те години на миналия век. Коалицията на словашкия министър-председател Роберт Фицо е зависима от националистите на Ян Слота, за да запази властта си.



Българските крайни националисти



печелят влияние и вместо да ги маргинализират, традиционните партии им осигуряват комфорт.

Новата консервативна идеология се разпростира в Източна Европа много бързо след присъединяването на региона към ЕС при това в същото време, в което консервативните партии в Западна Европа се приближават към политическия център.

Съюзът за народно движение на френския президент Никола Саркози и британската опозиционна консервативна партия начело с Дейвид Камерън протягат ръка към младото поколение от позициите на модернизма, толерантността и глобализацията. Германският канцлер Ангела Меркел също се стреми да привлече младите хора и особено образованите жени. Ето защо тя лансира модернизацията на Християндемократическия съюз, който трябва да стане по-отзивчив за отварянето на детски центрове и борбата срещу климатичните промени. Макар тези и други консервативни партии в Западна Европа да имат поддръжници, които са песимисти относно имиграцията и правата на малцинствата, те престанаха да странят от предизвикателствата на глобализацията.

Консерваторите в Източна Европа не само изостават от колегите си на Запад, но имат и напълно различен дневен ред. "Това, от което се страхуват новите самозвани революционери в Централна Европа, са постмодерната култура и разпадът на традиционните ценности", твърди Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София. "Става дума за носталгия, а не за утопия, за защитни механизми, а не за визионерство."

Кабинетът на Качински във Варшава пък подкрепя по-сериозната роля на католическата църква в защита на държавата от настъпващия секуларизъм в Западна Европа, консуматорското общество, социалната мобилност и новите ценности. "Сред поддръжниците на братята Качински има и хора, които се оказаха губещи в процеса на прехода", смята Гжегож Громадски, политолог в изследователския център "Стефан Батори" във Варшава. "Качински знае, че ако бе подкрепил модернизацията и по-широкото отваряне на обществото, би загубил традиционалистките кръгове в католическата църква и провинцията." Това разкрива основните разлики между консервативните партии в Източна и Западна Европа. "Всичко опира до нежеланието модернизацията да бъде приета", добавя Громадски.



Страхът от модернизацията



и връщането към национализма (или традиционните ценности) се усили след 2004 г., когато по-голямата част от Източна Европа се присъедини към ЕС. До онзи момент икономическата и политическата трансформация в региона се ръководеха от малки елити, които бяха много успешни в постигането на двете най-стратегически цели след падането на комунизма: членство във военния алианс НАТО и в ЕС.

Въпреки това начинът, по който елитите поеха властта, подкопа нестабилните демократични институции, които се появиха след 50 г. репресии. "Парадоксът се състои в това, че възходът на популизма е резултат не на провала, а на успеха на пост-комунистическия либерализъм", отбелязва Иван Кръстев. "Представяйки политическите си мерки не като добри, а като необходими, не като желани, а като рационални, либералните елити лишиха обществото от средства за протест или израз на недоволство." Накратко - периодът на прехода бе белязан от прекомерен контрол на елита върху политическите процеси.

ЕС си затвори очите пред дефицита на демокрация, докато комисарите в Брюксел се съсредоточиха почти изцяло върху приложението на 80 000 страници европейско законодателство. "Трябваше да покажем, че сме примерни ученици", подчертава Громадски. "Не можехме да кажем какво искаме. Ако бяхме направили това, нямаше да бъдем приети. Сега политиците чувстват, че имат свободата да изразяват мнението си. Не съживиха старите страхове и врагове."

Годините на трансформация и фокусирането върху членство в НАТО и ЕС показаха и колко трудно бе да се създават силни политически партии. "За близо 50 г. политическият живот беше спрял", смята Петер Балаш, професор по политически науки в Централния европейски университет в Будапеща. "Възникването на новите политически партии не беше толкова успешно."

Веднъж нарушили мълчанието си след присъединяването си към ЕС, лидерите на консервативните партии в региона се оказаха изправени пред дилема. Качински, Орбан и Слота понякога говорят с носталгия за миналото и особено за годините между 1918 и 1939. Този период често е отправна точка, тъй като политическият живот спря през 1939 г. заради войната, а през 1945 г. беше "забранен" с идването на комунистите.



Носталгията има граници



Крайнодесните партии са дискредитирани, защото будят асоциация с нацистите от 30-те години. "Партиите са загубени, ако се опитват да възстановят ХIХ и ХХ век", сочи Балаш. Иржи Шнайдер от Института за изследвания в областта на сигурността е на мнение, че консервативните партии не са успели да решат какво искат да запазят или в какво наистина искат да се превърнат. "Каква е тяхната опора? Те не могат да имат претенции да бъдат наследници на автентичните консервативни партии заради срамното им минало. И все пак те не са подготвени да се развият като съвременни консервативни политически партии, които ще държат популизма настрана от социално-икономическата си програма", отбелязва Шнайдер.

След време в Източна Европа може би ще се зароди по-млада средна класа, която ще създаде консервативни партии, способни да обединят националната идентичност с разбиранията за отворено общество и икономика. "Регионът се нуждае от силна средна класа, за да създаде стабилни политически партии - твърди Громадски. - Преходът не е завършил."