25 000 души - толкова по официална статистика са трайно безработните у нас, които след три месеца ще останат без социални помощи. Мярката донякъде имаше ефект, тъй като 15 000 безработни "спешно" си намериха, макар и сезонна работа. Останалите засега се ослушват. Въпреки че социалните служби и бюрата по труда в страната вкупом са запретнали ръкави да им помогнат да намерят препитание.



Как става това на практика?



На първо място честото напомняне, че от Нова година помощите за трудоспособни социално слаби ще отпаднат, действа мобилизиращо при някои. При други, които никога не са опитвали да изкарат пари с труд, няма ефект. Именно тук опитват да пробият Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, които разполагат с информация за всеки регистриран социално слаб - от колко години е на помощи, с какво образование е, има ли специализация и т. н. На базата на тези данни започва реалното търсене и предлагане на работа.

Да съвпаднат желанията на безработните с възможностите, които предлага бюрото по труда, обаче е цяло изкуство. "Не всеки е подходящ за всяка работа, като например да се грижи за стари хора", казва Катерина Маркова, шеф на бюрото по труда в Перник. На хората без образование обикновено се предлагат курсове по грамотност, след което се препращат на работа по някоя от програмите, финансирани от държавата. На безработните с диплома пък се търси и постоянна работа на първичния пазар на труда. Повече възможности има за мъжете - търсят се общи работници в машиностроенето, стоманената индустрия, кранисти и др. При жените има глад за шивачки. "Преди шивашките фирми искаха задължително професионалистки, сега са съгласни сами да ги обучават", казва Маркова.



Предлагането и търсенето обаче са две различни неща



Мъжете искат работа предимно като шлосери и монтажисти, нежният пол пък предпочита сферата на чистотата, и то в училищата, а не навън. "На поточна линия например никой не иска да се хване", казват социалните работници.

В столичния район Връбница, който обхваща "Модерно предградие" и "Обеля", 70% от получаващите помощи са роми, повечето без основно образование. Най-много сa самотните майки с деца. "Някои от тях се омъжват, след което попадат в следващата по брой група - семейства с двама безработни родители", обяснява Ангрита Григорова, началник на отдел в дирекция "Социално подпомагане"-Връбница. Нерядко при подобни семейства се задейства схемата раждане на дете. 45 дни преди детето да се появи на бял свят, социално слабите жени получават 150 лв. Еднократната сума при раждане е 200 лв., след което в продължение на 3 г. те получават детски надбавки - 18 лв. на месец за първо и 20 лв. за второ дете. Допълнително се полагат и по 100 лв. месечно в продължение на година. "Като минат 3-те години, се появява още едно дете и започват да текат следващите 3 години", отбелязва Григорова.

По думите й в много случаи социалните работници познават лично безработните, тъй като някои идват при тях от над 5 г. Това бе възможно по стария правилник, който позволяваше безработните да получават помощи в продължение на 3 години. Някои от тях си намираха работа в края на третата година, но само за месец-два, след което отново се връщаха в системата за нови 3 години на помощи. С последната промяна в Закона за социалното подпомагане обаче този период се скъси на 18 месеца, заради което без помощи от януари 2008 г. във Връбница ще останат 88 безработни. За пореден път те са получили уведомления да се явят до 30 октомври в бюрата по труда, за да им предложат работа. "Досега обаче отказваха всяка работа, просто са свикнали на помощи и не желаят да работят", казва Григорова. Доста от тях не приемат да тръгнат и на образователен курс. Обичайните оправдания са "Късно е вече тепърва да се уча на занаят" или "Ще тръгнем на курсове, като намалят билетите за градския транспорт", макар че пътните разноски се поемат.

Във Връбница още разказват случая с Денислав, който цял живот е на помощи.

Сигурно и сега ги получава, но в друга служба, защото е на друг адрес. В системата е благодарение на майка си, която е психично болна и има право на помощи. В първите години тя го гледала с детските, които вземала до 3-годишната му възраст. После разчитала на своите обезщетения, както и на енергийните помощи. След навършване на 18 г. Денислав продължил години наред да живее на гърба на другите.



"Мързелът е най-големият проблем",



казват социалните работници. 32-годишната Евелина от Перник обаче категорично не приема всички социално слаби да се слагат под общ знаменател. "Кой нормален човек може да гледа дете със 78.25 лв. на месец, колкото получавам като самотна майка?", пита тя. Дори мислела да ги откаже, защото не й било приятно да я сочат като социално слаба. Евелина е безработна от 2001 г., но се регистрирала в бюрото по труда едва миналата година. Оттам завършила 3-месечен курс по компютърна грамотност, след което няколко пъти й предлагали "хубава работа в офис". Работата обаче или все била далече (а тя не иска да пътува много заради детето си), или работодателите не я искали именно заради това, че има дете и очакват да ползва много болнични. За щастие след много интервюта Евелина успяла да си намери работа - сама, чрез познати. Обещали са й да почне скоро.

Николай, също от Перник, който на въпроса за годините си отговаря - "млад съм", е сред щастливците, които от седмица са на работа. Той обаче е от хората със специализация - водопроводчик, заради което и от бюрото по труда му намерили работа в строителна фирма сравнително лесно. "Цял живот съм работил по строежи, вили, къщи, но все без договори и осигуровки", казва той. Затова сега е доволен, че няма да получава 40-те лв. месечни помощи, а по-прилична заплата.

В област Перник от 148 безработни, които би трябвало да изгубят помощите си след Нова година, 25 вече са започнали работа. Най-проблемна е община Трън, където преобладава ромското население и има 75 безработни. Част от тях ще минат или минават в момента през курсове за ограмотяване, очаква се някои да започнат работа във фирма за бутилиране.

На работа вече са и 31 от безработните в столичния район Връбница - те са назначени временно на минимална заплата по общинска програма за хигиенизиране и благоустройство. Мотивирането на човек, който не е работил продължително време и почти се е отказал, обаче е трудно. "Дори да му се предложи работа, той не е особено склонен да я приеме", казва Ангрита Григорова, като отбелязва закономерността, че колкото по-ниска е квалификацията, толкова повече са претенциите. Най-често безработните недоволстват от заплащането, отдалечеността на работното място и от това, че работодателите не им предлагат веднага трудови договори.

В столичния район Оборище пък безработните, заплашени от спиране на помощите, са намалели от 17 на 7.



Останалите 10 били насочени в сферата на чистотата



35-годишната Гергана например започна миналата седмица работа като хигиенист в спортен клуб "Левски" на минимална заплата. "Не че ме устройва напълно, просто тази работа е по силите ми и ще ми позволи да съм при децата си по-дълго", казва тя. Гергана е регистрирана в бюрото по труда през 2005 г. и получава по 99 лв. месечни помощи плюс още 38 лв. детски. Досега обаче й се е налагало да отказва всяка работа заради многото здравословни проблеми. Напоследък тя сериозно мисли да започне курс за изучаване на околната среда. "Той обаче беше 57 дни и нямах гаранции, че ще започна работа, а в спортния клуб ми предлагат трудов договор с осигуровки", казва Гергана. Освен това наскоро се събрала и с мъжа на двете си деца, който също ще й помага в отглеждането.

За съжаление не всички се задържат на намерената им работа. Хората, които са се хванали на сезонна работа през лятото и са отметнати в статистиките за безработни на социалното министерство, през зимата отново ще останат без работа. Някои пък, и то немалко, умишлено прекъсват работа, за да могат след месец пак да се регистрират като безработни и наново да започнат да им изплащат помощи... пак за 18 месеца. Статистиките в Перник сочат, че от 1000 души максимум 20-30 започват работа на първичния пазар на труда. Министър Масларова неведнъж е заявявала, че експертите й са запознати с вратичките в системата на социалното подпомагане, заради което се планира въвеждането на срок поне от 9 месеца, през който безработният да е работил, за да получи пак правото да се върне на социално подпомагане. С промени в правилника към закона за социалното подпомагане се предвижда и задължителният период на непрекъсната регистрация в бюрата по труда за безработните в трудоспособна възраст, които кандидатстват за социални помощи, да се увеличи от 6 на 9 месеца - през това време те ще са задължени активно да търсят работа и да не отказват включване в курсове за квалификация и преквалификация.

Действително, ако това не стане и не се намери и друг мотивиращ или възпиращ механизъм, и тази мярка ще се превърне просто в красива идея. А това ще стане веднага след като засегнатите напипат слабите й места.