Един от първите спомени на Марио Капеки е арестът на майка му от нацистите.

През 1941 г. Капеки е малко момче и живее в италианските Алпи. Там става свидетел как агенти на Гестапо задържат майка му - поетеса, която подкрепяла интелектуалците антифашисти. Арестът й поставя началото на дългото скитане на Капеки. Той живее по улиците и от недояждане е настанен в италианска болница, а по-късно емигрира в САЩ. В понеделник на този човек бе присъдена Нобеловата награда за медицина.

70-годишният Марио Капеки, известен генетик от университета в Юта, си поделя престижния приз и наградата от 1.54 млн. долара с друг американец - 82-годишния Оливер Смитис (той е роден в Англия, а днес преподава в университета на Северна Каролина), и с 66-годишния сър Мартин Еванс от университета в Кардиф, Уелс. Тримата учени бяха наградени за изследванията как гените на мишките могат да бъдат променени, за да се разберат по-добре заболяванията при хората.

От тримата най-интересна е биографията на Капеки.

Марио е на три години, когато майка му Люси Рамберг, членуваща в група на художници, наречена "Бохеми", попада в германския концлагер "Дахау", защото чрез творбите си се противопоставя на нацизма и фашизма. Тя не е имала брак с бащата на Марио, който бил офицер от италианската авиация. Предчувствайки, че ще бъде арестувана, Рамберг продава имуществото си, а парите дава на семейство италианци, като ги моли да се грижат за сина й. Средствата обаче свършват за една година.

"Те нямаха пари, за да издържат и мен, и собственото си семейство. И така аз се озовах на улицата", разказва ученият в интервю по телефона.

Марио Капеки се мести от град в град и системно гладува. От време на време живее в приюти или се движи с други бездомни деца, като заедно с тях краде храна от сергиите по пазарите. "Единствената ми мисъл бе как да изкарам до следващия ден", разказва той през 1997 г. в интервю за в. "Солт Лейк трибюн".

Няколко години прекарва на улицата, като един ден едва не умира от изтощение и недохранване в болницата в Болоня. Без дрехи и с висока температура, ежедневната порция купа кафе от цикория и малка коричка хляб връщат Марио към живота. Майка му, която през 1945 г. е освободена от лагера "Дахау" от американски войници, го открива в болницата, след като го издирва цяла година. Тя открива сина си в деня, в който той навършва девет години, и му подарява тиролски костюм и малка шапка с перо. Отвежда го в Рим, където за първи път от шест години Капеки се изкъпва.

"Все още си пазя тази шапка", разказва ученият през 1996 г. на лекция, която изнася в Япония.

През 1946 г. чичото на Марио Капеки - ядреният физик Едуард Рамберг, който живее в окръг Бъкс, щата Пенсилвания, изпраща пари на сестра си и племенника си, за да пристигнат при него в САЩ. "Един ден пристигнах тук, а на следващия вече ходех на училище", спомня си Капеки.

През 1961 г., след като завършва гимназия, той спечелва стипендия, за да учи за бакалавър по химия и физика в колежа "Антиох" в щата Охайо. През 1967 г. взема и докторска степен по биофизика от Харвардския университет. В Харвард той работи в лабораторията на молекулярния биолог Джеймс Уотсън, който е един от откривателите на ДНК.

Марио Капеки и колегите му са наградени за изследвания, които правят през 80-те години. Тогава те проучват как гените на мишките могат да бъдат променени, за да се разберат по-добре тежките заболявания при хората като рак, хипертония, диабет и болестта на Алцхаймер.

Работейки независимо един от друг, Капеки и Смитис разработват метод, известен като генетичен таргетинг, който позволява да се деактивират или да се променят гените на мишките. В същото време Еванс открива, че от ембрионите на мишки могат да бъдат взети стволови клетки, от които да се отглеждат във всеки друг тип клетки.

Прилагайки новият метод към клетките, който Еванс открил, учените успяват да поставят специални генни модификации в ембриони на мишки, като създават животни с такива човешки заболявания като кистозната фиброза. Сега такива мишки масово се използват при лабораторни експерименти, защото те помагат на учените по-добре да разберат произхода на дадено заболяване и да открият начин за лечението му, както и подходящите медикаменти.

"Ако искате, можете да създадете модел на определено човешко заболяване", обяснява Смитис по телефона. "Можете да направите така, че мишката да страда от определена болест, а след това да се опитате да я излекувате или поне да облекчите страданията й".

Смята се, че това е много важна разработка, която поставя научните основи за справяне с различни болести при хората чрез промяна на гените.

Националният институт по здравеопазване на САЩ дълго време финансира изследванията на Капеки и Смитис, но невинаги това е било така. През 1980 г. на Капеки са му отказани пари за опити в областта на т.нар. генетичен таргетинг, като мотивът е, че експериментите са обречени на провал и "не си струват усилията", спомня си Капеки в своя реч от 1996 г. Но въпреки това той продължава.

"Марио преследва идеите си и важните проекти въпреки препятствията, с които се сблъсква", казва Рей Уайт, професор по неврология в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Двамата с Капеки в продължение на 20 години са работили заедно в областта на генетиката на мишките и на човека. "Идеите му се сблъскваха с яростна съпротива и почти никой не вярваше, че неговият подход ще даде резултати".

Запитан дали работата на Капеки може да доведе до промяна на гените при хората, за да се предпазят или да се борят със заболяванията, Уайт отговаря, че при работата с човешки гени други методи са по-добри, въпреки че методът на Капеки е съвършен при работата с мишки.

"Нищо не е невъзможно", добавя Уайт. "Това е Марио."