|
| Христофор Караджов |
Гласуваният в залата документ обаче е на английски и тази станала вече класическа семантична неяснота е повод за дългогодишни спорове между британските и американските представители в Съвета за сигурност и техните колеги. Макар и най-вероятно да е умишлена, тя не е водещата причина за липсата на разрешение в конфликта между израелци и палестинци и най-вече илюстрира как думите могат да бъдат използвани като оръжие в политиката.
Американското публично пространство е изпълнено с витаещи думи и
фрази призраци, които удобно замаскират истини
или плашат, тъй като са натоварени с негативно значение. Достатъчно е да се погледнат ожесточените разпри между онези, които подкрепят правото на "избор" (pro-choice) и правото на "живот" (pro-life), когато всъщност става въпрос за привърженици и противници на правото на аборт. Любопитна подробност е, че мнозинството от т. нар. привърженици на живота също така уверено подкрепят смъртното наказание.
Данъкът наследство върху имотите пък беше наричан упорито "смъртен данък" (death tax) от републиканците. Въпреки че слабо засягаше средния американец, този данък звучеше достатъчно зловещо, за да няма масови възражения, когато през 2001 г. в Конгреса се гласува за отмяната му през 2010 г. и вдигане на необлагаеми минимум от 1 милион долара (2003 г.) до 3.5 милиона (2009 г.). Макар че този данък се връща към 1 милион необлагаем минимум и ставка от 55% през 2011 г., използването на плашещи думи призраци помогна на доста спестовници от богати семейства.
Джефри Нунберг, професор по лингвистика в Станфорд, отбеляза по време на скорошна кръгла маса за езика в политиката, че консервативният десен блок в американската политика е монополизирал успешно дискурса и променил значението на доскоро обикновени думи. И понеже демократите силно изостават в политическото словотворчество, е интересно да са наблюдава как водещият им кандидат-президент - Хилари Клинтън, в момента панически се опитва да избяга от два словесни призрака.
Първият е клишето "либерал," което с усилията на многобройни консервативни политици и коментатори е извадено от нормалното си значение като политически и икономически термин и е натоварено с негативни конотации. Въпросният "либерал" в съзнанието на много американци днес извиква
образа на някакво упадъчно, антиамериканско хипи,
което пие изстудено "Пино Грижио" с Хуго Чавес на Бахамите и е недоволно от всички и всичко. По индукция производните "либерален" и "либерализиране" съвсем не значат това, което разбираме в България (а и в Европа). Стигмата е толкова силна, че терминът "либерална икономика" в смисъла на Адам Смит - каквато Съединените щати успешно практикуват от ХVIII век насам - вече не се употребява, защото е повсеместно заменен със "свободен пазар."
Затова по време на скорошна среща с избиратели в Окланд, Калифорния, Хилари Клинтън отклони директен въпрос дали е "либерал" по убеждения (ако се съди по истории от миналото й, поне е била такава). Тя по принцип може да напише учебник за това как да се избягва даването на директни отговори, но Марк Пен, главен стратег на кампанията на Клинтън, наскоро призна, че е разпратил до основните активисти по места картинка с череп и кости, под които пише: "Опасност: Либерал!" Внушението е ясно - стойте настрана от това клеймо.
Другият словесен призрак на Хилари Клинтън също така може да се стори непонятен на българската публика, но това не го прави по-малко валиден в понякога ирационалните тенденции на американския политически дискурс. Тази седмица стана ясно, че кампанията на Хилари е получила строго разпореждане кандидатът да не бъде титулуван като потенциалната "първа жена - президент" (woman president) и абсолютно в никакъв случай като "първия женски президент" (female president). Тази семантична разлика малко се губи в превод на български, но на английски и двата варианта са почти равностойни смислово, освен че вторият май звучи леко по-снизходително и се употребява предимно за медицински, криминологични и таксономически нужди.
Проблемът с женствеността на Хилари,
както го обяснява мъгляво документът от щабквартирата на кампанията, е, че, "не бива да се подчертава полът на кандидата, а нейните качества като бъдещ главнокомандващ." (В Америка малко архаично звучащото за европейците "главнокомандващ" или "commander-in-chief" пък е най-стандартното обръщение към президента. Иди ги разбери.).
Надявам се, че няма да видим Хилари качена върху танк, както стори злополучният кандидат на демократите Майкъл Дукакис през 1988 г. в една своя често осмивана реклама. Сигурен съм обаче, че няма да получим от нея бабината рецепта за щрудел.
Между другото българската делегация в ООН през 1967 г. в братски съюз с Москва подкрепя гласуването на пояснителен текст, който уточнява, че Израел трябва да се изтегли от "всички територии, окупирани в резултат на конфликта, започнал на 5 юни 1967 г.". Англоговорещите в Съвета за сигурност, които в момента са имали по-голяма изгода от фразата призрак, я оставят да витае на воля през следващите 40 години.
_______________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
