|
| Често, за да се отърват от големи разходи, енергодружествата просто пускат по въздуха кабели, които да захранват с ток новопостроени къщи. Така за тях е по-евтино, но потребителите са заплашени от спиране на тока при всяка по-силна буря. |
По принцип електроразпределителните предприятия (ЕРП) са записали в общите си условия какво трябва да направи един гражданин, за да им стане клиент. На пръв поглед изискванията са прости. Често обаче възникват неприятни сюрпризи пред гражданите, които губят време, пари и нерви в опита си да се свържат с енергомрежата. Случаят с декана на Историческия факултет на Софийския университет проф. Иван Илчев е показателен за абсурдната ситуация в тези дружества. В случая става дума за ЧЕЗ. Но подобни истории могат да се чуят във всички ЕРП-та в страната. Въпросът е докога ДКЕВР ще търпи безобразията. Ето разказът на проф. Иван Илчев:
-------------------------------------
През юли 2004 г. започнах да си строя къща в Драгалевци. Почти веднага подписах договор със столичното "Електроразпределение", за да ме включат към мрежата. В него пишеше, че те ще изпълнят задължението си до 18 месеца и че ще ми платят неустойка при забавяне. Тъй като и строежът все пак отнема време, първоначално този голям срок не ми направи впечатление. Платих исканите 2316 лв., тъй като без тях нямаше изобщо да ми разгледат молбата, макар сумата да ме учуди - все пак къщата ми не е в горите тилилейски...
Но докато една къща се строи, също трябва електричество. Когато се поинтересувах как да го прокарам, се оказа, че трябва да платя други около 1000 лв. и да ме свържат временно. Временното продължава и до днес. И през 2004 г., и сега този ток се плаща по цени за промишлеността, които са по-високи от тези за бита.
Когато мина 15-ият месец от подаването на молбата, реших да се поинтересувам ще имам ли все пак ток и след построяването. Обадих се по телефона, отсреща започнаха да ровят в някакви документи и веднага след това бях грубо нахокан, че ги безпокоя преди крайният срок да е изтекъл. Това беше първият ми сблъсък с вече приватизираното от чешката компания ЧЕЗ енерго. Не останах очарован, но и не обърнах особено внимание.
След още 3 месеца отидох директно в управлението на улица "Цар Симеон" 330. След известно ровене и търсене на моята молба се оказа, че никой не е благоволил изобщо да се занимае с нея. Правилата изискват в такива случаи да се изготви технически проект за свързването, но това не бе направено. Оказа се, че в суматохата около реорганизациите, които се налагали след смяната на собственика, документите ми направо са изгубени.
Казах си, че когато човек гради къща, все пак трябва да се въоръжи с огромно търпение. И то бе "възнаградено" - през лятото 2006 г. бяха приет от един от големите началници - Радослав Димитров. Той бе единственият, който прояви интерес към случая. Намери сравнително бързо документите ми и ми обясни защо е било цялото забавяне. Те просто имали спор с общината за мястото на трансформатора, който трябва да се изгради, за да ме свържат към мрежата. Но спорът бил вече решен. След това се впусна в обяснения как мрежата била претоварена, имало много молби и т.н. С две дума - успокои ме и ме обнадежди. Понеже след тази среща нищо не се промени по същество, след известно време отново отидох в приемната му. Оказа се, че г-н Димитров вече не е началник, сменен бил.
Междувременно се нанесох да живея в къщата, изкарах си акт 16, т.е. всичко би трябвало да е както изискват правилата, и вече трябваше да имам правото да ползвам ток за битови нужди. Но не би - продължих да използвам електроенергия от съоръженията, които бяха прокарани за строежа на къщата, и да го плащам по цените за промишлеността.
След като се убедих, че нищо няма да постигна с енергото и че очевидно някой очаква от мен нещо повече от вече платените пари, пуснах молба да ми върнат поне парите, които съм платил. Понеже в договора, а и в общите условия за взаимоотношенията с клиентите на енергото пише, че при неизпълнение на договор от тяхна страна ми дължат наказателна лихва, си поисках и лихвата за забавянето. Според договора тя се начислява за всеки ден закъснение, но не можеше да е повече от 3% от цялата сума.
По същото време ни свързаха с газопровод. Оказа се, че така изобщо няма да ми е нужна чак толкова голяма мощност от електрическата мрежа за къщата, каквато бях поръчал. Само че как да поискам да променят техническия проект? Нали се сещате, че само докато науча от кого да поискам това, минаха още няколко месеца. Накрая стигнах до секретарката на най-големия по това време началник - някой си господин Първанов. Трябваше да отида в приемния ден, нищо че става въпрос за нещо, което би трябвало да може да се свърши по телефона.
В крайна сметка на 6 август 2007 г. подадох официално оплакване. На 3 септември успях да се свържа с една от юристките им, която, след като отново прочете пред мен всички документи по случая, ми призна, че фирмата й е загазила. Но все пак ми обеща да получа отговор на молбата в едномесечния законов срок. Разбира се, отговор не получих.
Тук вече ми направи силно впечатление един факт - през цялото време в енергото всячески се пазеха от това да ми отговорят писмено каквото и да е. Никой не ми бе дал до този момент черно на бяло каквото и да е обяснение за абсурдната ситуация. Просто защото щяха да бъдат уязвими.
Юристката също избегна да направи това. Едномесечният срок изтече, но нито получих отговор, нито някой ме потърси. От моите проучвания се оказа, че юристката просто е написала отгоре на молбата ми, че предлага моят проблем да се реши. Опитах да разбера кога ще стане това. Никакъв отговор. Препращаха ме от човек на човек. В крайна сметка се обадих в пресцентъра и заплаших, че ще информирам медиите. Разбързаха се и ми се обадиха обратно едва ли не за да ме наругаят - отговор на молбата ми имало и защо в такъв случай ги безпокоя? Да, но аз отговор нямам.
В крайна сметка ме препратиха до нов директор - Иван Гюрковски. Който доста нелюбезно ми обясни, че бил нарушил маса правила и затова са решили следното: ако си изтегля молбата, да започнат ново проучване и при късмет след два-три месеца да ми прокарат ток. В случай че съм откажел предложението им, не само никога нямало да си узаконя мрежата, но и щели да ми спрат и тока, защото вече съм приключил със строежа. Ако това не е заплаха, значи не разбирам от заплахи. Поисках писмено това становище - отказа.
Чак на 12 септември т.г., далеч след изтичането на законния едномесечен срок, в който трябваше да ми отговорят, ме уведомиха, че има отговор. Чаках, чаках да дойде този отговор и на 1 октомври се обадих да разбера какво става. Никой не може да ми каже. Наново стигнах до секретарката, която ме свърза с някого, без да ме предупреди с кого. Той заяви, че писмото било пратено отдавна, но за да не се разправяме повече, да му кажа адреса си, за да го пратят наново. Помолих го да ми каже адреса, на който било изпратено писмото, и получих "любезния" отговор: "Вие работа ли искате да се върши, или да се разправяме?" Аз обаче настоях да ми кажат адреса, на който са го изпратили. След минута-две ровене последва абсурден отговор - те са го изпратили без адрес и затова било върнато от пощата.
На 4 октомври най-сетне получих писмото. От него става ясно, че те още на 11 септември са решили да ми пуснат ток като на битов клиент и за целта няма да правят трафопост, а просто ще пуснат кабел от най-близкия си обект. Само че в това писмо отново няма срок за изпълнение. Честно казано, се боя да не би да почва поредната част от сериала "Новите клиенти - нежелани".
----------
P.S.
Редакцията на в. "Сега" също не можа да получи отговор на въпроса защо енергото се е отнесло по такъв начин към потенциален клиент, въпреки че пресцентърът бе уведомен на 1 октомври за номерата на всички молби, които проф. Илчев е пращал. Вероятно компанията е заета с по-важни дела - идва зимата, а с нея вероятно се готвят предложения за вдигане цените на тока.
|
| В ЧЕЗ не си дават много зор, за да привличат нови клиенти. Може би защото печалбата им е гарантирана. |
10000лв шарих общо , беше 1998г
