"Българска коледа", акция за подпомагане на деца на загинали полицаи, съдействие на пострадалите при наводнения, "Зов за помощ" на хиляди болни деца, оставени на произвола от държавата - всичко у нас се решава чрез един SMS.

Няма спор, че SMS политиката има много предимства. Тя е лесен, бърз и безпроблемен начин за реакция на спешни събития, катастрофи и бедствия. Тя представлява ефикасен начин да се събуди щедростта на българина, който инак не би дарил - не заради стиснатост или от егоизъм, а заради силно разубеждаващото действие на административния батак. SMS политиката осигурява спешна помощ при наводнения и пожари. Но има и подривно действие - човек започва да си задава въпроса защо тогава ни е притрябвало цяло министерство? Достатъчна е сал Емел Етем, която да контролира събраните по сметките на мобилните оператори средства.

SMS политиката има и допълнителното свойство да освобождава от условностите на конституционните ограничения. Това предимство е особено валидно за държавния глава, който често се явява патрон на подобни сметконабирателни инициативи. Политиката на телефонната благотворителност му позволява да се чувства народополезен и да влияе директно върху решаването на практически задачи, които са приоритет по-скоро на кабинета. SMS политиката е надконституционно правомощие, което надхвърля тесните рамки на президентските прерогативи. SMS-ът е своего рода



оръжие за преодоляване на "дефицита на справедливост".



Когато няма държава и мобилният оператор е държава. Когато няма последователна и смислена грижа за българския гражданин и банковата сметка е правителство. Държавата свикна да прехвърля всичките си сложни и тежки проблеми върху гърбината на обществото като неизчерпаем източник на финансови средства. С лека ръка министри и премиери вменяват служебните си задължения като дълг на гражданите към страдащите и онеправданите. Вероятно така разбират "гражданското общество". Та що за общество е това, което не може да събере няколкостотин хиляди за болните си деца и още толкова за сираците. И нима има право да се нарича гражданско, ако не прояви елементарно състрадание към бедстващите. Прозряла потенциала на мобилната милостиня, кандидат-кметицата Антония Първанова дори предложи да се открие SMS касичка за повишаване на учителските заплати! А защо не по един кратък номер за спасяването на АЕЦ "Козлодуй" и изплащане на външния дълг?!

Към безчислените акции, инициативи и прочее благородни начинания сега политиците тропосват на обществото още един - да събере в специален фонд помощи за изстрадалите български сестри в Либия. Поде я завчера председателят на парламента Георги Пирински, но тя отдавна отлежава в държавническите глави.



Вменяването на подобен род задължения вече граничи с цинизъм.



С този жест българската държава отказва да обезщети жертвите на собствената й некадърна политика и дипломация и с грубиянски пръсти опъва най-чувствителните струни на общественото състрадание.

Само че този път организаторите на общественото състрадание ще трябват да дадат смислено обяснение защо трябва изтерзаните до последно данъкоплатци да плащат сметката на държавата. Защо трябва обществото да поеме вината за дипломатическата нефелност на бившата външна министърка Надежда Михайлова или високомерната безпардонност на експремиера Иван Костов с неговото "Ами ако са виновни". Защо обикновеният, изпълнен с разбиране и състрадание гражданин трябва да поеме върху плещите си бремето на дипломатическата вакханалия през годините на прехода, на пълната незаинтересованост от съдбата на шестимата страдалци в Триполи, на Соломоновата ултратиха дипломация и несръчни подкупващи жестове към диктаторския режим в Либия - живописни експозиции и други артефакти.

Защо трябва вестниците да се надпреварват кой пръв ще връчи ключовете от новите апартаменти, коли и прочее на съсипаните клетници, вместо държавата да им осигури прилични финансови обезщетения за неволите, които сама им причини?

Този път политиците няма да ни хванат тъй лесно в капана на общата вина. Сметката този път трябва да плати държавата, но не от нашите данъци, а от собствената си кесия. Със същата лекота, с която финансовият министър реши проблема с учителските заплати - съкращават двама от трима държавни тунеядци в администрацията и ей ти средства за всякакви богоугодни деяния. Благотворителността иска жертви.