Сливница не е град, където очакваш XXI век да е настъпил с пълна сила. Макар и на половин час път от София в западна посока, това е малък провинциален град, където животът тече бавно, населението застарява, манталитетът е далеч от този на двумилионната столица.

На място, където всички се познават, прогресът - както на духа, така и на материята, пробива доста по-трудно, отколкото в динамичната анонимност на големия град.

Сливница ни най-малко не се покрива и с представата, че може да е домакин на пилотния проект "Електронна здравна карта". Особено като се има предвид, че обхваща хронично болни, т.е. предимно възрастни хора, повечето от които не знаят как се използва дори дебитна карта и все още получават пенсията си от пощата. Интересуват се далеч повече от цената на лекарствата, отколкото от това дали рецептата им е електронна или хартиена и макар че обикновено си пият медикаментите, с охота прибягват и към паралелно лечение, издържано в традициите на народната медицина.

Но се оказва, че предубежденията ни заблуждават.



Проектът



Със съдействието на здравното министерство и здравната каса в Сливница бяха раздадени карти на 7 лични лекари, 4 аптеки и 1000 пациенти. Те съдържат ЕГН на пациента, дали е осигурен и какви лекарства, поети от здравната каса, му се изписват. С картата се издава електронна рецепта в реално време, т.е. когато лекарят чукне кода си на четеца, данните постъпват моментално в здравната каса. А само срещу пластмасовия носител аптеката дава лекарствата на пациента, без размяна на хартиени документи. Целта е да се намали времето за писане на рецепти и да се избегнат грешки и злоупотреби.

Системата е разработена от 3 фирми, които я финансират изцяло, инвестирайки половин милион евро. Идеята, естествено, е ако държавата реши да въвежда електронните карти повсеместно, тези изпълнители да имат предимство за многомилионната държавна поръчка.

Като начало проектът ще трае 2 месеца, след което ще се прецени дали си струва да продължи. И тъй като е пилотен, основната му цел - пестене на време и бумащина, засега е на заден план - паралелно с електронните лекарите издават и традиционни рецепти, тъй като иначе няма как да се отчетат пред здравната каса.

Сливница беше избрана за ракета-носител на прогреса в здравеопазването заради близостта си със София, което дава възможност проиграването на картите да се следи отблизо от фирмите и институциите. Другият плюс на града беше, че е малка община, т.е. проектът се администрира по-лесно.

Месец и половина след старта му отиваме да проверим как изглежда той на практика в кабинета на един от личните лекари в Сливница.



Пациентите



Оказва се, че първият пациент, на когото попадаме - Славка, е забравила да си донесе картата. "Това се случва за пръв път - досега никой не си е губил или забравял картата", обяснява джипито д-р Елеонора Попова. Славка се връща до вкъщи. При второто влизане в кабинета носи лъскавата карта, омачканата от дълга употреба рецептурна книжка, която са длъжни да притежават всички хронично болни и на която се отразяват всички изписани препарати, и епикриза от Окръжна болница в София, където е лежала наскоро заради високо кръвно. Епикризата е грижливо опакована във вестник "Трета възраст", за да не се цапа и огъва.

Попитани знаят ли защо трябва да носят парчето пластмаса, пациентите на д-р Попова отговарят съмнително стандартно: "За изписване на лекарства и за по-добро обслужване". И твърдят, че обслужването наистина е по-добро, без да са особено словоохотливи. Очевидно оценяват картата според това, което им казва за нея лекарката. И близката аптека, която също работи с картата. "Аптекарката е много доволна", обяснява Славка. Това, което реално виждат, е следното: двете карти - на пациента и на лекаря, се поставят в четящо устройство. После джипито пише нещо на компютъра, след около 2 минути от принтера излиза напечатана рецепта. Следва записване на ръка на данните за лекарствата от рецептата в рецептурната книжка. И обикновено процесът се увенчава от издаване и на обикновена хартиена рецепта за аспирин или болкоуспокояващи. Те не се плащат от здравната каса и съответно - за тях не се пишат електронни рецепти.

"На пациентите им е интересно и любопитно и са много отговорни - не си забравят картите. Но повечето са възрастни и смятат, че моята работа се усложнява от картата", казва пък д-р Попова. Нормално - толкова непозната техника накуп изглежда стряскащо.



Усложнява ли се наистина?



Д-р Попова е доста ентусиазирана. С готовност демонстрира и обяснява как действа картата. "Тя улеснява много работата и наистина ще пести време, когато отпаднат и рецептите на хартиен носител", смята лекарката. Програмата е така направена, че предупреждава за грешки и така предпазва лекаря. Освен това рецептите са много по-четливо написани, което намалява и възможността за грешка в аптеката. Единственият проблем е, че при записването на лекарствата в електронната рецепта системата се бави, защото информацията се изпраща онлайн в здравната каса.

Всъщност Попова сама си е спестила време и усилия доста преди електронната здравна карта да влезе в кабинета й. "И преди проекта използвах компютър, но останалите колеги в града пишеха на ръка", пояснява тя. Разликата е огромна. Рецептата, която се отчита към здравната каса, съдържа 7-8 задължителни кода, ЕГН и данни на пациента. Освен че отнема доста време за писане, при нея рискът от грешка при нанасянето на кодовете е съществен. Ако в аптеката открият грешката, пациентът се връща в кабинета на лекаря за поправка на рецептата. Ако и фармацевтът не забележи пропуска и изпълни рецептата, следва глоба от здравната каса. Съществуват обаче програми, изработени специално за лекарските практики, при които данните са автоматично заложени и медикът попълва в компютъра само лекарствата и дозировката, а опасността от техническа грешка е сведена до минимум. Освен това подготовката на хартиен отчет към касата отнема 2 дни, а електронният - 15 минути, пояснява Попова.

Инвестицията е 400 лв. - по 200 лв. за принтер и за софтуер. "Не парите бяха причината колегите да пишат на ръка. Лекарите не са компютърно грамотни, нашето поколение се стресира от компютри и чужди езици", казва лекарката, която е завършила медицина в последните години на социализма. "Дъщеря ми ми помогна в началото, мен ме беше страх от мишката", признава Попова. Резултатът от революционното прекосяване на поколенческата граница обаче определено си струва - "Работата ми намаля с 90%, затова и нямам медицинска сестра", казва лекарката.



Бяла лястовица



И все пак сме в Сливница, България. Електронната здравна карта е улеснение, но на фона на опашките от възрастни и бедни хора пред кабинетите, недостига на талони за прегледи и изследвания, липсата на реална профилактика и неадекватни правила за работа, налагани от здравната каса, тя изглежда, меко казано, екзотично. Дори нелепо. "Не мисля, че е така. По този начин трябва да се развиват нещата - стъпка по стъпка, да приемаме новостите и полека-лека ще се оправим", отвръща Попова. И добавя нещо, което трудно може да се чуе от устата на лекар: "Оптимист съм".

В това време изнервен от чакането пациент от опашката навън отваря вратата на кабинета и изкрещява: "Народът се бунтува!". Наистина сме в Сливница, България.