Идеите са опасно нещо. Само едно послание, едно заклинание може да обедини много хора, които да те последват и да те докарат на власт, стига преди това да си популярен. Напоследък България е залята от нова вълна на популистки движения, които цъфнаха покрай изборите. Най-впечатляващите от тях са движението на "Шоуто на Слави" "Мила родино" и това на интелектуалците - "Съзидание".

Идеите в повечето случаи тръгват от наистина вярващи в каузата си хора, които увличат след себе си мнозинството. Едно мнозинство веднага може да се разглежда като ресурс от избиратели, които могат да ти помогнат да управляваш. Особено ако идеята, каузата, която си извадил на щанда, привлича преди всичко активни хора.

Когато в "Шоуто на Слави" беше обявено, че се ражда ново сдружение - "Мила родино", мнозина се запитаха дали Слави Трифонов не се впуска в политиката. Изглежда логично.



Патриотичните движения са в кръвта на шоумените



от "Седем осми", а политиката захрани не един и двама от бившите им съратници.

Всички помним как започна всичко през 1995 г. Зароди се едно движение покрай студентското предаване "Ку-ку", което понесе и същото име - "Народно движение Ку-ку". Тогава за първи път похватите на шоубизнеса бяха вкарани в политическа употреба. Футболисти, шоу- и спортни звезди поведоха списъците на движението, което имаше сериозна амбиция да влезе в парламента. Начело застанаха двама души, които така или иначе след това влязоха в политиката - Петър Курумбашев и Любен Дилов-син. Очевидно идеята да се промени статуквото уплаши доста сериозно политическия елит. На една прочута закуска тогавашният президент Желю Желев се опита да откаже кукувци от политическите им амбиции, но не успя. Това, което политиците не направиха, стори Върховният съд, който просто забрани партията на шоумените. Най-смешни бяха мотивите на съда. Един от аргументите за заличаване на регистрацията е, че в името на новото движение се съдържа звукоподражание, издаващо "гнездов паразитизъм!"

Факт е, че идеите са опасни и ако не са контролирани, политиците с лекота ги убиват. Лека-полека партия "Ку-ку" се превърна в "Гергьовден", а



когато една идея облече скъп костюм и седне в креслото на властта - умира



Абсолютно по идентичен начин беше създадено друго движение, което след това влезе във фолклора, и то с не много добър имидж - "Новото време". Странно, но името на тази партия се пръкна на страниците на в. "Сега" в колонките на Дони. Дони е известен с това, че с цялото си сърце се отдава на справедливи каузи. Навремето той направи едно доста силно движение "Не на страха!", което му донесе много неприятности. В "Новото време" обаче той някак си загуби тотално вяра в чистите идеи. Движението започна като група за натиск. В него отново влязоха звезди от шоубизнеса, някои от които пак от някогашното "Ку-ку" (Жоро Торнев, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров), но цялата идеология беше на двама души, които после щедро пиха вода от извора на властта - Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков.

Както движение "Ку-ку" и "Гергьовден", новата партия начена живота си по хъшовски. Дори историческите бележки на партията започват по вазовски романтично: "На 1 октомври 1999 г. в 19:42 ч. в едно малко, но уютно софийско кафене беше учредена групата за натиск "Новото време". Идеите на шоупартиите винаги са много искрени в началото, но в крайна сметка завършват във властта. "Новото време" реализира силни и харесвани от обществото кампании до момента, в който се съюзи с НДСВ и влезе във властта.

Не по-различен беше възходът на националистите от "Атака". Цялата популярност на лидерската партия на Волен Сидеров тръгна от едно предаване, и то по не чак толкова гледана телевизия, каквато е "Скат". Ясната идеология за противопоставяне на българите на турци и цигани доведе под знамената на "Атака" всички радикално настроени избиратели. Останалото отново беше шоубизнес: дрехите, жестовете, напомнящи на германски партайгеносе, откраднатият от филма "Апокалипсис сега" коктейл на Вагнер и тръбният сигнал за атака, използван в армията, свърши хубава работа на Волен Сидеров.

За съжаление или не,



телевизията и шоубизнесът се оказват сериозен трамплин



за политическа кариера. Към този момент дори не е необходимо да се търсят нови послания. Речникът е един: патриотизъм; историческа гордост, че сме българи; промяна на статуквото; нов морал; разбиване на старата политическа система. Пътят също е познат: телевизионна популярност; няколко обществено полезни кампании, които да спечелят сърцата на избирателите и след това рязко втурване в политиката в услуга на определена личност или партия. Неслучайно всички движения, кампании, сдружения се оглавяват от интелектуалци, звезди, спортисти.

Не е ясно дали "Мила родино" и "Съзидание" ще впишат нова страница в историята на употребените чисти намерения, дали ще станат амбалаж за нечии политически амбиции. Но е сигурно едно - когато се натрупа истински ресурс на доверие към някаква идея, то тя бива употребявана. Точно заради това идеите са опасно оръжие.