|
| Лазар Груев |
Роден е на 29 март 1956 г. Завършил е ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". Преподавател в ЮФ, зам.-декан на факултета от 1999 до 2003 г., зам.-председател на правния съвет към президента през 2002 г. Назначен е за съдия в Конституционния съд (КС) от квотата на държавния глава през 2003 г.
- Проф. Груев, Страстите във ВСС се нажежиха около избора ви. Чуха се мнения, че е бил предрешен. Дали ще се наложи, както стана и с главния прокурор Борис Велчев, дълго време да се оправдавате, че сте били единствената кандидатура и че не сте президентски човек?
- Не. Няма какво да се оправдавам, или да обяснявам. Процедурата по избор беше спазена. Членовете на ВСС и министърът на правосъдието имаха много време да обмислят възможността и да издигнат кандидатури. Упрекът, че няма друг кандидат, е към самите тях. Толкова често ми се задава този въпрос, че започнах да се шегувам, че съжалявам, че аз нямам правомощия да предложа кандидатура. Законът изисква при този избор мнозинство от две трети. Което изисква консолидация, и то предварителна. Иначе изборът никога няма да се случи. Благодарен съм на колегите, че консолидацията беше на професионална основа. Кандидатурата ми беше предложена горе-долу по равно от членове на ВСС от парламентарната и професионалната квота.
- Говори се, че зад избора ви стои президентът Георги Първанов. Чий човек сте?
- Вие смятате, че съм човек на президента Първанов, защото съм бил в неговия екип като консултант в правния съвет. Но аз бях и в съвета по законодателство, където председател беше Огнян Герджиков, значи трябва да бъда и негов човек. Бях председател на консултативния експертен съвет към МВР, когато министър беше Георги Петканов, а министър-председател - Симеон Сакскобургготски. Мога да бъда и техен човек. Бях зам.-декан на ЮФ, тоест мога да бъда човек и на Боян Биолчев. За мен правото няма цвят. Надявам се да съм човек на правото.
- Бяхте спряган като евентуален кандидат за главен прокурор преди близо 2 години. Някои виждат едва ли не сделка - не беше номиниран за главен прокурор, но ето сега стана шеф на ВКС.
- Ситуацията е коренно различна. Тогава номинацията беше единствено във вестниците. Не се стигна до официално предложение или обсъждане. Сега е обратното, предложението дойде от членовете на ВСС. Сделка с кого?
- Между управляващите. Важни постове трябваше да се запълнят по едно и също време. В КС месеци наред има едно празно място, сега вие ще освободите още едно. Избираха се членове на ВСС и на инспектората... Отстрани изглежда като една конфигурация, която трябва да се запълни, така че всички да са доволни.
- Когато започна да се пише, че съм кандидатура за ВКС, си позволих да попитам откъде е информацията. Журналисти ми казаха, че си имат канали и много източници. Това ме радва. Ако беше само журналистическо хрумване и само пускане по пистата, за да се пробва общественото мнение, можеше да се предполагат някакви игри. Но винаги така ще изглежда. Това е една от удобните тези.
- Увеличиха ли се "приятелите" ви, след като ви избраха?
- Със сигурност. В смисъл, че се увеличиха тези, които смятат, че могат да ми бъдат приятели. Аз разбирам естествения стремеж на много хора да се обадят и да честитят. Но се увеличиха и тези, които иначе не бях чувал от години, а сега твърдят, че винаги мога да разчитам на тях. Прозрачни са част от тези хора. Аз знам кои са истинските ми приятели и ценностите, на които държа.
- Има ли вече опити за натиск, за влияние?
- Не. Категорично.
- Доколко независим може да е председателят на ВКС?
- Аз ще се стремя в максимална степен да не променям начина си на живот и на общуване. Кабинетът ми винаги ще е отворен за всички съдии.
А независимостта се отстоява всекидневно от магистратите. Дори не мога да допусна, че някой ще си позволи и намек да направи за решаване на дело в една или в друга посока. Ако проследите решенията на КС, ще видите, че не винаги с колегите от президентската квота например сме били на едно мнение. Напротив.
- Не ви ли притеснява, че без да сте преминали през всички стъпала на съдийската кариера, ставате съдия № 1?
- Самият Закон за съдебната власт изрично предвижда, че за административни ръководители, с изключение на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор се назначават съдии, прокурори и следователи. Самата законодателна концепция е такава, заложено е, че тези постове са малко по-особени, не се изисква задължително да е човек от кариерата. Ние юристите не бива да се делим, да изграждаме изкуствено помежду си някакви стени. Не виждам лошо, когато един университетски професор и 5 години съдия в КС оглави най-върховната съдебна инстанция.
И още нещо. Чувства се необходимостта от по-интензивна тълкувателна дейност на ВКС. Подготовката на тълкувателно решение е във висша форма съчетание на теорията и практиката. В този смисъл ролята на председателя е голяма.
- Наследявате заместниците на председателя Иван Григоров. Те имат свой 5-годишен мандат. Как ще се сработите?
- Изцяло ще се съобразя със закона и с решението на КС, че те имат свой мандат, независим от този на председателя. Бих могъл да работя добре с всекиго, докато той работи добре. Но няма да се разсърдя на никого и няма да му попреча, ако той смята, че не може да работи с мен и си подаде оставката.
- Каква оценка бихте дали на предшественика си?
- Оценка няма да дам никаква, нито ще коментирам по какъвто и да е начин. Той е достатъчно дълго начело на съда, общо близо 10 години. Нека обществото, медиите, колегите му, сами за себе си да дадат оценка.
- Той не присъства на гласуването на вашата кандидатура и като че ли бяга от мнение за вас и за избора ви...
- Възприемам го като негова лична позиция. Той отдавна заяви, че не иска да се меси и да влияя върху избора. А и доколкото знам е бил в чужбина в деня на гласуването.
- Триинстанционното производство като че ли е една от причините за бавното правораздаване...
- Претовареността аз поставям на второ място сред най-сериозните проблеми. Тя пречи на основната конституционна функция на ВКС - върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите. Има две гледни точки. Едни казват - когато има и трета инстанция, значи ще възтържествува справедливостта. Но претовареността пречи на професионализма и бързината. Толкова далечно насрочване на делата замирисва на отказ от правосъдие. Трябва да се положат законодателни усилия да се потърсят начини за облекчаване. Защото пътят не е и чрез увеличаване на щатните бройки. Триинстанционното производство изглеждаше много демократично. Но още преди десетина години, когато се въвеждаше, се чуваха гласове за това, че не бива да е толкова всеобхватно. Още тогава в Европа тенденциите бяха за обратното.
Защо да не се върнем към двуинстанционно производство с преглед по реда на надзора като извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, когато има съответните законови основания?! Тази система работеше у нас. Всяко ново е добре забравено старо. Добре си спомням как преди повече от 10 години, когато пак ставаше дума за поредни промени в областта на наказателното законодателство, много ясно казах - необходими са няколко простички стъпки, за да бъде ефективна промяната. Иначе изглежда много популистки да тръбим - нов НК, нов НПК, и да приемаме някакви нови и големи изменения в тях. Първо е важно държавата ясно да определи наказателната политика. Законите в тази област са много тясно свързани един с друг. И без предварителна визия за цялостната посока на движение, промените им на парче няма да доведат до добро.
ВКС няма законодателна инициатива, но той трябва ясно да изразява позицията си, защото той е на предната линия, където най-добре се виждат проблемите. Всъщност те и досега бяха активни в изразяване на позицията си.
- Напоследък се отваря дебатът за мястото на прокуратурата и следствието. Къде им е мястото според вас?
- При работата. Отхвърлям един много утвърдил се в съзнанието ни модел на поведение - като се появи проблем, да разместим началниците и да направим някаква структурна промяна. Този модел отдавна е изчерпан. Проблемът не е къде е прокуратурата, а как работи. Нека да насочим усилията не към парата, а към колелата. Иначе само ще маскираме дейност.
- Колко качествено е правораздаването ни?
- Вярвам дълбоко в професионализма на огромна част от колегите. Има хиляди хора, които работят много отговорно, качествено и професионално.
- Но десетките, които не го правят, развалят всичко.
- Винаги има какво да се желае. Трябва да намаляваме капките катран в кацата с мед. Истинското правосъдие понякога е бавно и тромаво. Ако попитате един човек, чийто проблем трябва да се реши, той ще иска справедливост, без да го интересуват сроковете. Ако обаче го попитате по принцип за съдебната система, ще каже - бавна е. Ще дам един пример - навсякъде по света, хората ще отговорят, че са "за" смъртното наказание, но ако бъдат попитани дали ще го изпълнят, процентът на положителните отговори е съвсем малък.
- Подкрепяте и идеята за разделяне на престъпленията и простъпките като начин за по-бързо и ефективно правораздаване.
- Да. Така е по света. Във Франция например престъпленията са разграничени на три степени, в Германия - на две. Критерият е предвиденото наказание. Способите за реакция и процедурите са различни, може да се реагира по-гъвкаво и ефективно. Радвам се, че идеята се възприема.
