Необходим ли е проектът НДСВ за нашия политически живот и европейски тип поведение ли е да изпъдиш нявгашните си най-верни довереници, затуй че вече не следват безпрекословно лидерската воля и проявяват наченки на собствена мисъл? Тези въпроси цопнаха като камък в родното политическо блато след бруталната разправа с неколцина инакомислещи в Двора на Симеон Сакскобургготски, който от републиканско благоприличие ние наричаме НДСВ.

Отговорът и на двата въпроса го знае всяко хлапе. Проблемът обаче е в това, че не НДСВ е нужно на обществено-политическия ни живот, а политическият живот е необходим на НДСВ. Колкото до европейския тип поведение, това е републиканска, а не монархическа характеристика.



Абсолютът не подлежи на определения



Отстраняването на главатарите на бунта в царската партия бе предизвестено. Във факта няма особен драматизъм. От шест месеца ги предупреждаваха, накрая ги натириха. По-интересният въпрос е какво ще последва от това.

На пръв поглед царят нямаше никакъв интерес да влиза в ролята на палач и да гони от партията някогашния си доверен душеприказчик Пламен Панайотов. Юристът не създаваше кой знае какви проблеми, отдавна напусна кабинета си на "Врабча" 23 и запази дискретно мълчание, макар да знае много. За шестте години в парламента Борислав Великов пък си извоюва репутацията на почтен и лоялен човек, благотворител, който не представлява апаратна заплаха. За разлика от Борислав Ралчев, например, който има силно влияние във Варна и доскоро държеше цялата местна структура. Щерев от години е в ролята на "полезен" дърдорко, който неведнъж е отпушвал недоволството от непопулярното участие на НДСВ в тройната коалиция. С отстраняването им Симеон само си навлече ненужна обществена неприязън и развали имиджа си на "добрия цар" с по-различен от нашенския чип, който все гледа "положителното" и "градивното".



Защо му трябваше да си навлича тая беля



на главата? И защо сега? Предположенията са две. Чистката в НДСВ или цели дестабилизация на кабинета, като подрива парламентарната му основа, или е стъпка към потягането на партията с оглед на предсрочни парламентарни избори. В първия случай на НДСВ е отредена активна роля в сценария по разграждането на мнозинството. Във втория - партията се съобразява с назряващата предизборна обстановка. Но и в двата случая този радикален ремонт е предвестник на политически колапс. Защото досега партията функционираше де факто без петорката, изключени от конгреса насам, и нищо не налагаше отлюспването им, което по-скоро ще породи проблеми, нежели да ги реши. Жалбите на непокорните регионални структури, които блокират легитимирането на новото ръководство не отпадат с изключването на бунтарите. Решението, обаче, активира процеса на разцепление на партията. Отстраняването на петимата повлече след себе си вълна от оставки. Не е изключено с колегите си в парламента да се солидаризират и министри, което допълнително ще разклати кабинета. За никого не е тайна, че най-верен съратник на Панайотов е Даниел Вълчев. След многозначителните намеци на партийното ръководство, че предстои чистка и в изпълнителната власт, нищо чудно просветният министър да предвари вятъра и сам да си тръгне. В условия на перманентна заплаха от учителска стачка подобен ход може да вкара премиера в коварен синдикален капан. Дребен детайл от цялостната картина е извънредната благосклонност на царя към профсъюзния водач Димитър Диманов, който го играе поредния "сив кардинал" в Двора.

Финансистът Велчев със сигурност е отчел кредита и дебита от подобна операция. Симеон също е отчел активите и пасивите, пък и



Кобургът никога не действа импулсивно



Към подронването на парламентарното мнозинство се добавя и демонстративната оставка на главния секретар на МВР Илия Илиев, която се тълкува като директно предупреждение към премиера да внимава с т.нар. Агенция по сигурността. Проектът за нашенско ФБР, което да разследва връзките на олигархията с политическия елит, със сигурност не се харесва на мнозина. Не и в този вид. Още една сериозна причина за почването на операция по дестабилизация на властта.

Все още голяма част от парчетата на този сложен политически пъзел остават невидими. Но към момента са налице: нова политическа сила, която напира да завземе по-скоро властта, разпадащ се коалиционен партньор и упорити внушения за нова стачна вълна през февруари. Възможно е сезонът на първите кокичета да се окаже последен за премиера Станишев и тройната коалиция.