Малко хора харесват промените. Така че, ако масовата имиграция предизвиква тревоги, това е разбираемо. По-трудно простимо е, ако политическите лидери не реагират на тези тревоги. И е непростимо, ако крайнодесни партии ги използват по расистки начин.

Всички тези неща, изглежда, се случват в Западна Европа. Напоследък на избори в няколко страни антиимигрантските крайнодесни партии се представиха добре. Истински поток от потенциални емигранти от Африка продължава да излиза в морето в разнебитени лодки с надеждата да достигне до Канарските острови или Малта. Но неприязненото отношение е насочено към значително по-големия брой хора, които се местят на Запад от новите източноевропейски членки на Европейския съюз, и най-вече от Полша и Румъния.

Доводите в



подкрепа на ползите от имиграцията



са доста сложни. Самите имигранти очевидно извличат такива, при положение че те обикновено се местят, за да работят за по-висока заплата, отколкото може да получат в родината си. Съществуват доказателства, че европейските икономики, приели голям брой работници имигранти, също са се облагодетелствали не само като обща производителност, но и от гледна точка на БВП на глава от населението.

Някои от местните работници обаче, като берачите на плодове, строителите и сервитьорите, очевидно губят, защото имиграцията намалява заплатите им. Но дори това си има предимства, тъй като помогна да се намали и инфлацията - в Лондон например.

В по-голямата част от Европа има и още една важна причина да се приемат повече имигранти: и тя е демографска. Повечето държави както в Западна, така и в Източна Европа са изправени пред перспективата населението им едновременно да се състари и да намалее през следващите 50 години. Перспективите по отношение на техните икономики и обществени финанси са тревожни. Един от очевидните отговори на този проблем е да се увеличи населението в работоспособна възраст с приемането на повече имигранти. Струва си да се забележи, че Източна Европа ще трябва да попълни бройката на тези, които отиват на Запад, като сама приеме повече имигранти от далечни страни.

Политическият трик, който трябва спешно да се приложи, е не да се правят опити да се спре процесът, а той



да бъде направен по-приемлив



Това значи да не се повтаря грешката на италианските политици, които демонизираха румънските имигранти като потенциални или действителни престъпници и приеха закон, улесняващ депортирането им. Означава и да не се твърди, както сториха някои британски политически ръководители, че Великобритания, Ирландия и Швеция са сгрешили, като са отворили трудовите си пазари за източноевропейци през 2004 г.

Би било по-добре, ако политиците търпеливо обяснят защо напливът на полски работници във Великобритания се е отразил по-скоро положително. Както показва британската статистика за заетостта, те не само не са "откраднали" работни места, но и са помогнали да се открият нови - особеност, върху която политическите водачи твърде рядко наблягат. Друго, което пропускат да кажат, е, че много имигранти от Източна Европа остават в страната само за кратко. Много строителни работници от Полша и други страни вече се завръщат вкъщи - от една страна, защото бумът на жилищните пазари бързо се охлажда, и от друга страна, защото заплатите у дома са нараснали заради липсата на работна ръка.

Преди всичко обаче има нужда от практически стъпки, които да отговорят на основателните притеснения, изпитвани от хората по отношение на имиграцията от Изтока. Трябва да бъде предложено по-сериозно езиково обучение, за



да се помогне на имигрантите да се интегрират



Трябва да се похарчат повече пари, за да се подобри инфраструктурата (като училища, болници и пътища), която е поставена под допълнително напрежение от подема на имиграцията. Следва да се свърши и повече работа за подобряване на образованието и професионалната подготовка, така че местните работници да могат по-лесно да се изкачат на по-квалифицирани длъжности. Тези неща се вършат трудно; но повечето от тях така или иначе са част от доброто управление.

Междувременно неуспехът да се каже истината за имиграцията има и друга цена: той увеличава противниците на по-нататъшното разширяване на Европейския съюз. Доскоро повечето социологически проучвания показваха подкрепа за идеята за допълнително обединяване на Европейския континент, най-малкото като бъдат приети страните от Западните Балкани. Но ако в умовете на хората идеята за разширяването е затормозена от техните притеснения за имиграцията, тези резултати скоро ще станат отрицателни. Един възможен отговор е да се обещае на избирателите, че ще има дълъг преходен период, преди да бъде разрешена на бедните балкански държави (да не говорим за Турция) пълната свобода на придвижване на работната сила в ЕС. Но ако европейците знаеха истината за ползите от настоящата вълна на имиграция, подобна политическа предпазна мярка не би била необходима.