Една брокерка на недвижими имоти от Пасадена ми каза наскоро, че в нейния бизнес това колко скъпа кола караш се приема като най-сериозното видимо мерило за успех и, по индукция - атестат за професионалните ти качества. Може да звучи елементарно, но очевидно е вярно, че парите при пари отиват. И понеже тя засега не може да си позволи нещо, слязло от конвейера в Щутгарт или Мюнхен, си е купила "Тойота Приус".

Ако се разходите из Холивуд, ще видите десетки "Приуси", нацвъкани между различни германски и италиански марки, които струват 3-4 пъти повече. Притегателността на тази кола се крие не в умерено авангардното купе и салон, а под предния капак. "Приус" е най-популярният хибриден автомобил в света или, официално казано, "автомобил с частично нулеви емисии" (partial zero emissions vehicle).

Хибридните коли имат помощен електромотор, който работи при потегляне и набиране на скорост, когато разходът на гориво е най-голям. Акумулаторите на този мотор се зареждат при всяко спиране, а ако караш бавно в града, може изобщо да се движиш само на електричество (оттам идват "частично нулевите емисии").

"Хибридите" са с около 30-40 процента по-икономични от "нормалните" автомобили, макар че разликата в цената (говорим за 4000-5000 долара отгоре) надвишава всякакви възможни спестявания от бензин, поне докато петролът не удари 150 долара. Да, можеш да свалиш известна сума от данъците си, но тя не е толкова съществена, колкото би могла да бъде, ако Вашингтон сериозно искаше да направи нещо по въпроса за ограничаването на петролните апетити в държава, която харчи четвърт от световните енергийни ресурси. Затова да караш хибрид в Америка е



най-вече изява на позиция, снобска поза или мода.



През 1993 г. тогавашният президент Бил Клинтън обяви, че федералното правителство отпуска 1 млрд. долара на трите автомобилни гиганта - "Дженерал Мотърс", "Форд" и "Крайслер, за да разработят алтернативни (небензинови) автомобили. Компаниите прибраха парите, вложиха ги в изследователски проекти, изкараха няколко прототипа и след това продължиха да продават мощни пикапи и джипове, които носеха много по-сериозни печалби. Японските компании обаче, по-специално "Тойота" и "Хонда", взеха насериозно американската технологична заплаха и създадоха свои хибридни технологии. Към началото на този век японските хибриди бяха единствените на пазара, макар и първоначалните модели да бяха твърде скъпи, маломощни и не чак толкова икономични.

В епохата на Буш-младши карането на кола с алтернативно задвижване започна да се превръща в символичен акт на протест срещу петролната зависимост на Америка и израз на екологична будност. Кой протестира искрено и кой наистина обича природата е отделен въпрос.

Така моята позната може да твърди постоянно пред клиентите си, че съвестта й не позволява да кара нещо по-малко "зелено" от японски хибриден автомобил, макар че тайно завижда на напредналите в бизнеса колеги, които се возят на луксозен "Лексус" за 50 хиляди долара или още по-луксозно "Мазерати" за 120 хиляди. Но пък тя е постигнала своебразен "дзен" баланс в избора си на автомобил - хем не е толкова скъп, колкото статусът й нормално би изисквал, хем е възможност да демонстрира публично загрижеността си за околната среда.

Тя не е единствена, която рекламира активно своето авто-пристрастие по една или друга причина. Популярният комик Лари Дейвид е пословично привързан към своя "Приус", а чаровната Джесика Алба наскоро назидателно се обърна към младите американци по МTV, като ги призова



"да практикуват безопасен секс и да карат хибрид."



Както винаги става в света на известните, не липсват и скандали. Синът на Ал Гор бе спрян това лято, докато хвърчеше със 160 км/ч в нежносин хибрид. Полицията намери марихуана в колата и така се роди подозрението, че случката е наклонила везните в полза на решението бившият вицепрезидент на Клинтън да не се пробва отново за Белия дом през 2008 г. Стив Возняк, един от създателите на компютърната легенда "Епъл", пък отнесе 700 долара глоба за превишена скорост в "Приус". И понеже няма лоша реклама, подобни светски клюки само помогнаха на продажбите на хибридните автомобили в САЩ, които се вдигнаха с почти 40% до септември 2007 г. в сравнение със същия период на 2006 г.

Докато Европа залага на дизела (а България, изглежда, на пропан-бутана), хибридните коли определено намериха мястото си в САЩ. На пазара в момента има хибриди от практически всяка водеща автомобилна компания, освен "Крайслер". Дори гигантския "Шевролет Тахо" на "Дженерал мотърс" бе представен на автомобилното шоу в Лос Анжелис този месец в "зелена" версия, която харчи, поне според рекламата, само 10 литра на 100 километра. "Мерцедес" и БМВ също скоро пристигат с хибриди от тази страна на океана, макар че нямат обявени планове да ги продават в Европа.

В края на 2005 г. Калифорния реши да стимулира екосъобразните автомобили, като отпусна квота от 75 хиляди пропуска за "бързата" лента на магистралите, нормално запазена само за коли с двама или повече души. Очакването беше, че тази квота ще се запълва бавно до 2010 г. За най-голяма изненада обаче пропуските бяха изчерпани още през януари 2007 г.

Но дори и така, хибридните автомобили в САЩ са само 2% от общите продажби тази година, като почти четвърт от тях се карат в Лос Анжелис и Сан Франциско. Както каза същата бизнес дама, която си купи "Приус" от социално-икономически подбуди: "Нещата няма да се променят, докато в Северна Дакота не започнат



да правят разлика между хибриден автомобил и хибридна царевица".



Отначало това изказване ми се видя доста снобско и високомерно, но после се замислих, че мотивите може би нямат чак такова значение както крайния резултат. Ако разходът на бензин и замърсяването на въздуха паднат драстично в огромна държава като Америка, защото населението се е заразило масово с еко-снобария от Калифорния, какво от това?

Стандартният стереотип е, че жените купуват колите според цвета, докато мъжете разискват тънкости като кубатури и трансмисии. Е, наскоро си взехме "Хонда" хибрид, която жена ми избра предимно по външни признаци. Аз пък не знам кое ми харесва повече - това, че колата харчи 5 литра на 100 километра, че се усеща приятно на пътя или че има сателитно радио, за да не слушам реклами.

А може би най-вече това, че мога да кажа на иначе високообразованите си колеги в университета: "Аз карам "зелена" кола. А вие?"



______________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu