Косово, Шотландия, Каталуния - все повече общности в Стария континент се стремят към независимост. Сепаратизмът по европейски все още не е една от най-горещите теми в международните новини, но все повече хора се чудят какво става. Ясно е едно - през XXI век в Европа може да се стигне до големи промени и всичко сочи, че през следващите години на световната карта ще се появят нови, независими държави. Началото ще бъде дадено от процеса за провъзгласяване на независимостта на сръбската област Косово, която е населена предимно с етнически албанци и в момента е протекторат на ООН.



"С нашата победа днес започва новият век",



заяви бившият командир от Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи само няколко часа след като миналия месец спечели парламентарните избори в областта. Той обеща на 10 декември да обяви официално независимостта на областта.

Каквото и да правят Москва и Белград, този факт ще стане скоро реалност в Европа. Въпросът е колко страни ще признаят Косово за независимо, но още сега е ясно, че това ще сторят САЩ и всички страни-членки на Евросъюза, без Гърция и Кипър. Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, но този вариант е в полза на Русия независимо от всички заплахи и заявления за славянска солидарност със Сърбия. Москва няма да признае независимостта на Косово, но вече ще е с развързани ръце относно конфликтите на Абхазия и Южна Осетия, които искат да се отделят от Грузия. Ненапразно на срещата на руския президент Владимир Путин с европейските лидери наскоро в Лисабон той попита: "Не ви ли стигат проблемите в Испания? Нима има малко въпроси, които могат да възникнат в Румъния? Или например проблемите на Белгия, с които неочаквано се сблъска тази страна?"

Проблемите с европейския сепаратизъм настина са много. Едно от британските издания дори прогнозира каква ще бъде картата на Стария континент към 2020 г., когато според вестника



в Евросъюза ще има поне 11 нови държави



В края на ноември т.г. на улиците на Брюксел излязоха около 25 000 души, които подкрепят единството на страната. Вече над 180 дни Белгия съществува без правителство, което без успех се опитва да формира лидерът на Фландрия Ив Льотерм. Над държавата надвисна сериозна заплаха от разцепването на две - от една страна е Фландрия, където говорят на холандски, от друга, Валония, където са френскоговорещите. По ирония на съдбата страната-домакин на основните институции в ЕС, чиято дори столица се асоциира със съюза, може да стане първата част от доминото, което ще доведе до ново разцепление в Европа. Нещата в Белгия се объркаха, след като депутатите от Фландрия орязаха правата на френскоговорещото население от Брюксел, което те възприеха като "обявяване на война". Навремето Ив Льотерм заяви, че фламандците и валонците днес ги обединява само крал Алберт, националният отбор по футбол и бирата. Фландрия е по-добре развита икономически, но според проучване на в. "Либр белжик" само 11% искат отделяне на областта. 51 на сто искат Белгия да остане цяла. Друго изследване обаче показва, че 60% от населението на Фландрия и 47 на сто от Валония смятат, че разделянето на Белгия е възможно.

Успокояващото в случая е, че на 24 ноември депутати от фламандските и френскоговорещите партии в белгийския парламент гласуваха заедно срещу



законопроект за разделянето на страната



Формациите на двете общности отхвърлиха текста, който бе предложен от крайнодясната партия "Влаамс Беланг". Но кризата продължава.

Ако преди няколко години главната заплаха за териториалната цялост на Обединеното кралство беше Северна Ирландия, то сега центърът на "броженията" се премести в Шотландия. Наскоро първият министър на правителството Алекс Селмонд заяви, че страната му може да стане независима през следващите десет години - до 2017 г.

През август т.г. управляващата Шотландска национална партия представи план за провеждането на референдум за независимостта. Едно от предизборните обещания на формацията е да подготви такъв документ през първите си 100 дни на управление. Селмонд смята да проведе референдума до 2011 г., когато изтича неговият срок на управление като първи министър на Шотландия.

Независимо колко призрачни са възможностите на шотландските националисти тази опасност беше приета сериозно в Лондон. Още преди да стане премиер, тогавашният финансов министър Гордън Браун публикува своя статия през януари.



"Великобритания е заплашена от балканизация



в случай на по-нататъшно отслабване на съюза между Англия и Шотландия, който беше сключен преди 300 години. Когато сепаратистите хвърлят предизвикателство срещу нашата страна в Шотландия, Уелс, а сега и в Англия, трябва ясно да кажем, че ние - британският народ, имаме много общо в патриотичната ни представа за бъдещето на нашата страна", писа Браун. Засега неговият оптимизъм е подкрепян от последните проучвания, според които само 23% от шотландците подкрепят идеята за независимост на тяхната страна. Докато преди година тази цифра беше 30 на сто.

Повечето хора, които пътуват по света, знаят, че е неправилно, а понякога и опасно да наричаш испанци всички хора, живеещи в Испания. Там има голям брой етнически народности като баските, каталунците, галисийците и други. Едва ли има човек, интересуващ се от политика на Иберийския полуостров, да не знае за баските сепаратисти от ЕТА, които искат независимост и обединение с баските от Франция. Някои експерти обаче смятат, че ако на Испания е съдено да се разпадне, то първият регион, който ще се отцепи, може да не е автономната Страна на баските, а богатата Каталуния. Сепаратистите от тази област не използват гръмки, насилствени акции за разлика от своите баски събратя. Протестите им в повечето случаи са символични. Преди няколко месеца десетки млади сепаратисти изгориха над 50 образа на испанския крал Хуан Карлос, който по принцип е много популярен в Испания. На всеки свой митинг отцепниците скандират



"Каталунците нямат крал!"



Крайната групировка "Черното знаме" дори унищожи всички метални бикове в областта, които олицетворяват "омразната" Испания.

В момента Каталуния се смята за най-самостоятелната автономия в Европа. Независимо от това през юни м.г. по-голямата част от жителите й се обявиха за независимост по време на референдум. Сепаратистите смятат към 2014 г. да проведат ново допитване и да обявят независимост, ако резултатът бъде същият .

Конституцията на испанското кралство не предвижда възможността някоя от областите да се отдели, затова Мадрид не признава законността на тези референдуми. Предишното консервативно правителство на премиера Хосе Мария Аснар с всички сили се бореше срещу отцепниците от различните региона. Сегашният премиер социалист Хосе Луис Сапатеро обеща да превърне Испания във федерална държава. На което сепаратистите обаче отговарят, че "по-лесно е да се създаде независима Каталуния, отколкото федеративна Испания".

Желаещи да се отделят има дори и в тиха Швейцария, по-конкретно в кантона Юра. Навремето тази населена предимно с френскоговорещи католици била предадена към кантона Берн, където повечето са немскоговорещи протестанти. Чак през 1979 г. част от Юра стана най-младата автономна област в Швейцарската конфедерация. След това сепаратистките настроения се успокоиха и дори почти изчезнаха.

Спорно е дали ще се сбъднат прогнозите, че към 2020 г. много европейски държави неминуемо ще се разпаднат и на тяхно място ще се появят няколко нови независими образувания. Но все пак от това не са застраховани дори най-благополучните общности на Стария континент.