След последните наводнения, които според министър Емел Етем освен от непочистените речни корита са причинени и от амортизираните ВиК системи, народът с право може да заключи, че съкращението "ВиК" означава "вода и кал". На много места в страната, включително и в центъра на столицата, канализацията вече не може да поеме нормалните количества вода, камо ли дъжд, който вали в продължение на повече от 10 часа.

Но този път сред дежурните вопли за липсата на пари, за безхаберието и прочие има едно много ярко и открояващо се изказване. В навечерието на дъждовете председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов загатна публично, че от догодина предстои



най-мащабната образователна кампания в България



Комисията ще въведе две цени на водата - до 2.66 кубика ще се плаща по евтина тарифа, а над това количество - по по-скъпа. Така потребителите щели да бъдат приучени да пестят, а не да си поливат градините с питейна вода.

По отношение на водоснабдяването в България тепърва предстоят важни реформи и поради това няма по-фрапантен пример как нещо, което изначално е задължение на държавата, се прехвърля по такъв нагъл начин върху гърба на потребителите. Задължението на държавата е да създаде такива законови и регулаторни условия, че мениджърите на водните дружества да бъдат принудени да спрат течовете. Защото загубите по мрежата са основният проблем във водоснабдяването. Когато се реши този проблем, водоснабдителните дружества ще имат основания да искат крути мерки и за дисциплиниране на населението чрез цените. Противното означава каруцата да се впряга пред коня.

През последните 20 години във ВиК сектора у нас почти не са влагани пари. От решенията за цените на водата в сайта на ДКЕВР ясно се вижда, че калкулираните в цените



загуби на вода се движат от 40% до над 80%,



като най-често процентът е около 60. Ясно е на какво се дължат тези загуби - не на поливането на градините с питейна вода, а на това, че тръбите са стари и амортизирани и на места 80% от водата, която влиза в градската мрежа, изобщо не минава през водомер.

От друга страна, никъде в големите градове няма водомери на най-големите отклонения от водопроводната мрежа. Те биха позволили на мениджърите на тези дружества да разберат в кои райони на града водата "изчезва", за да се насочат повече инвестиции точно там. А никой не се стреми към това, защото никой не го задължава.

Експериментът с концесионирането на "Софийска вода" ясно показа колко му пука на един собственик дали водата му отива в земята, или минава през водомери. За него е важно да лобира при смятането на цените да му признаят колкото се може повече загуби и затова точните сметки не са особено любима тема в тези среди.

Така че ако сега комисията приема за нормално в едни ВиК дружества загубите на вода от мрежата да стигат до 60-80%, значи нещо някъде е сбъркано. Това си е чисто и просто осигуряване на доходност за тези дружества благодарение на



разхищения, лоша политика и лошо управление



Защо обаче комисията "Шушулов" не съсредоточи вниманието си върху тези неща, а започва от домакинствата?

Има няколко възможни отговора на този въпрос и във всеки един от тях има частица истина. От една страна, така е най-лесно - потребителят у нас е понесъл много и със сигурност ще изтърпи и двойни цени на водата. Още повече че няма нищо лошо в това клиентите да се дисциплинират и водата да не се пилее с лека ръка.

От друга страна, във ВиК сектора тепърва ще се изливат огромни пари - по груби сметки към 6-8 млрд. лв., а и напоследък институции като Световната банка и ЕБВР непрекъснато обясняват как трябва да концесионираме почти всички ВиК дружества. Практиката у нас показва, че в такива случаи държавата винаги се стреми да създаде колкото се може по-големи удобства за частния инвеститор. Дори поуката от скандалната концесия на "Софийска вода" не е в състояние да промени нещата. Или друг пример - в първите 3 години от приватизацията на ЕРП-тата бе позволено частният инвеститор да начислява върху цените немислимите за друг бизнес 16% гарантирана печалба. Това, че дружества като ЧЕЗ миналата година не успяха да изпълнят инвестиционната си програма, очевидно не е проблем за ДКЕВР, защото санкции не последваха. Явно за комисията грижата за инвеститора е приоритет пред правата на гражданите. За съжаление същият е подходът и във водния сектор.