|
| Ивайло Дичев |
От друга, не само някои дейци на БСП - които искрено се възхищават на тази политика, - но масовият публичен анализатор смята, че онези, които имат вземане-даване с Русия, по определение са леви. Обратно, върховният признак на дясност, това е не само близостта до Буш. В това може и да има логика, макар координатите тук и там да са съвсем различни, но дясна легитимация придава и близостта до британските позиции, макар там на власт да са лейбъристи.
Знаете причината: у нас политическите идентичности се определят не по отношение на проблемите, а според отстоянието от силните на деня. Десен е този, който е срещу БСП, ляв е, който е за Русия и т.н. Битката е кой до кого или срещу кого, или заедно с кого, без кого; не какво, защо, по какъв начин.
Това придава и този
фолклорен нюанс на политическия ни живот:
освен живописни носии, игриви ритми и задевки фолклорът е норма на приличие, в която няма избор - нещата се правят "като хората" и противопоказно е да си задаваш много въпроси. Значи, важно е до кого ще се хванеш на хорото, ще го водиш ли, или ще си накрая, не дали да е хоро или примерно фокстрот.
В тази фолклорна действителност се случва и разцеплението на НДСВ. След дълга борба между Велчев и Панайотов кой да е по-близо до царя, победи първият, а групата на втория напусна. Наистина каза се, че отцепниците били по-десните хора в НДСВ, но какво значи тук дясно? Ах, да, разбира се, десен е този, който не прави коалиции с БСП. Иначе ако ще е за либерални реформи, групата, разбира се, ще подкрепя правителството. Значи, важни са пак човешките координати, не някакво сериозно политическо различие.
Има свестни хора в "Нова демокрация", вероятно наш вариант на успешната гръцка "Неа демократиа", опонент на националистическите социалисти от ПАСОК. Такива хора като г-н Свинаров, който незабелязано изнесе много тежката военна реформа, и г-жа Шулева, паднала жертва на корпоративните интереси на ДПС, правят групата симпатична. И как ще се гледа в очите г-н Даниел Вълчев, ако не се включи в тази партия, аз не знам. Но защо трябваше крайно непопулярният заради унизителното бранене на царските имоти г-н Ралчев да е начело, това не разбрах, сигурно е бил някакъв компромис между по-силни фигури, само че, както помним от времето на Филип Димитров, компромисът обикновено овладява положението за дълго.
Това, което ми се вижда важно да следим, е
дали в България може да съществува истинска либерална формация
Истинска значи не просто маша на олигархията, която ще гласува намаляване на данъците за хазарта, а такава, която се бори за това българските граждани да имат равни шансове - за правене на бизнес и разбиване на братовчедската намеса на държавата, за старт в живота с инвестиции в образованието, за гражданско участие с подкрепа на човешките права. С една дума, либерализъм с човешко лице.
Проблемът у нас, както в Русия, е в хроничния недостиг на легитимност на умерената политика. Така там изчезна "Яблоко" в мелницата на авторитарни популисти, националисти и комунисти, а както и у нас, "либерализъм" се превърна в мръсна дума, свързана с унижение, грабеж, бедност.
В България, разбира се, е по-друго, културата е по селски егалитаристка, без търпимост към социалните разлики поради липсата на аристокрация в новата ни история. Политиците бързо се изхабяват и хвърлят на боклука, всеки, който е на власт, е по определение лош. В тази страна легитимността обикновено се задава отвън - монархическият институт е наложен, та дори буквално изпратен от чужбина, комунистическите управници, и те пак пратени и крепени от Москва. Забележете, че в момента, в който национализирахме царя - прибавихме славянска наставка на името му, принудихме го да говори на български, открихме балкански користни мотивации в действията му - с неговата така наречена харизма беше свършено. Наистина, остава етническото легитимиране на ДПС, което в момента изглежда непоклатимо, но тук вече сме извън сферата на модерността.
"Нова демокрация" май се кани
да се захване за медийната харизма на Бате Бойко
- самотна ракета носител, на която вече висят доста маймуни. Ще успее ли да ги изведе в орбита? На тяхно място аз бих заложил на нещо друго - на някаква специфична проевропейска политика, различима като стил и подкрепа от проамериканската, с която се перчат и Борисов, и Първанов, и десните.
Няма отчетлив проевропейски политик у нас: всички са "за", всички са на хорото, но какво значи Европа като политически стил, никой не знае. Подобна ориентация може да доведе и до някакви по-съдържателни определения на лелеяния либерализъм, които да имат повече смисъл за хората. Либерализъм, който взима отношение към социалните традиции на този континент и ги реформира съобразно новите глобални процеси. Либерализъм, съчетан с екологията, с новите форми на публичност и достъп. Либерализъм, защитаващ мобилния човек срещу протекционизма на местните.
Абстрактно погледнато, място за една малка истински либерална партия днес има - огромна част от образованите активни хора в тази страна търсят своето интелигентно представителство отвъд левия и десния популизъм. Българската диаспора по света ще е естествен поддръжник на подобна позиция. Вярно, че докато начело е г-н Ралчев, това сигурно няма да е "Нова демокрация", но нека пофантазираме.
Защото вижте в каква страна живеем? Управлява ни едно суперстабилно мнозинство с почти фолклорен консенсус по политиките. Само че всичко в него е менте. Лявата БСП всъщност е ултрадясна. Либералното ДПС е влязло в ролята на постоянното присъствие на БЗНС от Живково време и либералства за всичко, което касае чуждите избиратели, но яростно отстоява корпоративния интерес на своите хора от тютюневите райони. А НДСВ? Ами то просто... не съществува.
|
| --------------- |
Баф , че и браво , Дичев ... Хубостниците , изначално му замъкнали яйцата , но ти продължаваш да твърдиш , че дори и подборно , можеш да си "заплюеш" своето , немиризливо жълтъче от днешния ни политически омлет ... Немой , Приятел ... Туряй друг тиган ... И се вземи , че и ни светни повече , за днешната ни латифундия , като проява на връзката "трудова кооперация-общественост" , а по-сетне и за връзката "гражданско общество-олигархия" , като действителност на родния ни микс от мас и яйчени черупки ... Че и да сетиш , обща ни потребност от Нов Основен Договор и реда други там , "либерални" подробности ... 