Когато трябва да се вземат нееднозначни решения, БСП обикновено действа непохватно и неадекватно. И крайният резултат рядко е оптимален. Когато те са свързани и с много пари, натискът от лобита, финансови потоци и на страха от недоволство окончателно размазва картината и столетницата започва да се държи като слон в стъкларски магазин. Или в конкретния случай - като слон в аптека. И в държавната хазна.

В началото на годината депутатите на БСП, подкрепяни и от колегите си от НДСВ, взеха решение, което трябваше да обърне с главата надолу аптечния пазар и противоречи на всякаква здрава логика. Те приеха текстове в закона за лекарствата, според които аптека може да притежава единствено и само фармацевт, и то само една. Ситуацията на пазара пък е коренно различна - съществуват вериги или отделни аптеки, чиито собственици невинаги са фармацевти. Т.е. извън закона остават между една и две трети от пазара.

Основният мотив на БСП беше, че за ограничителен режим на собствеността настоява Българският фармацевтичен съюз - задължителната за всички фармацевти съсловна организация. Така щели да се запазят малкият и средният бизнес, а когато фармацевтът е и собственик на аптеката, той ще бъде много по-отговорен за здравето на пациента и качеството на обслужването. Фармацевтите пък лобираха с всички сили за този текст, тъй като според тях веригите ще доведат малките аптеки до фалит.

Кабинетът и здравното министерство настояваха точно за обратното - аптека да може да открива всеки. Техният мотив беше, че веригите и в момента съществуват, но с неясна собственост, т.е. на границата на сивия сектор. И е по-добре, вместо да се закриват или преминават окончателно в тъмната икономика, собствеността им



да се извади на светло и да започнат да си плащат данъците



Кой беше прав, е въпрос на друг коментар. Факт е обаче, че и към момента на приемането на закона съществуваха и малки аптеки, и вериги, и място имаше за всички години наред. Големите обаче като цяло предлагаха по-ниски цени, по-добро качество и бяха по-предвидими. Веселин Марешки е бич за бизнеса на малките фармацевти в Северна България и те с право го мразят, но цяла Северна България предпочита да пазарува от него, защото е по-евтино. Фармацевтите губят, но пациентите печелят. Такава е чисто икономическата закономерност. Но БСП заложи на далеч по-ирационалния страх от евентуални фалити и протести на фармацевти. И игнорира възможността от хаос на пазара, ако все пак веригите решат да спазят закона. Защото все пак БСП е лява партия.

След което за пореден път доказа, че е лява само когато й изнася. Първоначално законът даде 1 година гратисен период, в който аптеките, които не отговарят на изискванията за собственост, да се пререгистрират. И тъй като всички фармацевти собственици трябва да имат регистрация и по Търговския закон, на практика 99% от аптеките трябва да имат нова регистрация от здравното министерство. Досега лиценз за аптека се даваше само срещу диплома и никой не се интересуваше от собствеността й и съответно - от данъците, които плаща.

Тези дни обаче левите депутатки Ива Станкова и Донка Михайлова заедно с шефа на здравната комисия в НС Борислав Китов предложиха гратисният период да стане 2 години - до април 2009 г. Здравната комисия в НС вчера прие поправката, като от БСП масово гласуваха "за". Китов обаче за разлика от левите не е гласувал "за" ограничителния режим на собствеността. С други думи - БСП реши, че хем собствеността е ограничена, хем обаче законът може да започне да се спазва чак 2 години след приемането му. Тоест - веригите могат спокойно да продължат да съществуват 2 години. И вече никой не знае през това време какво може да хрумне на законодателя. Например той може да се вразуми и да либерализира режима.

Нещо повече - с това предложение социалистите разбиха на пух и прах собствените си мотиви.



2 години са напълно достатъчни веригите да затрият малките



аптеки. И грижливо пазеният дребен бизнес да си отиде въпреки височайшата протекция на закона.

Мотивите за удължаването на гратисния срок също са странни - едва 5% от общо 99-те процента аптеки у нас, подлежащи на пререгистрация, са подали молби в здравното министерство. Настоящият срок за това изтича след 5 месеца и едва ли МЗ ще успее да обработи останалите преписки за това време, смятат вносителите. А ако не успее - аптеките без нова регистрация трябва да прекратят дейност.

Първо - защо депутатите смятат, че 99% от аптеките ще се пререгистрират? Нали законът забранява дейността на тези, които не са собственост на фармацевт или част от верига, т.е. от 30 до 60% от всички? Значи документи в МЗ следва да подадат не 99% от всички субекти, а максимум 60%. Нещо повече - според фармацевтичния съюз оставащото време е достатъчно и МЗ ще се справи.

Второ - защо толкова малко аптеки не са започнали този процес? Едва ли е от незнание. Най-вероятно в огромната си част те се надяват нещо да се промени. Както и ще стане. Т.е. нищо чудно



собствениците им да са знаели, че предстои компромис



И как да не знаят, ако те са тези, които са помогнали на БСП или на отделни депутати да стигнат до решението за удължаване на гратисния период. Влиянието на малките фармацевти се изчерпва със заплахата от стачки и протести. Лобито на големите обаче е далеч по-мощно - те имат много пари. Да не забравяме и личния ангажимент - семейството на единия от вносителите - Ива Станкова, също има аптека. Така че в случая внезапно проговорилият здрав разум и пазарната логика едва ли са сред основните компоненти при вземането на подобно решение.

Защото то е възможно най-неадекватното - нито помага на малките аптеки, нито решава генерално проблема на големите - засега те си остават извън закона. По-лошо - решението отлага с 2 години най-важния процес - изваждането на собствеността на светло и оставя в данъчния рай и малки, и големи. Но, както е известно, хазната обикновено е последният печеливш от законодателните упражнения на депутатите.