1. Пробивът в изследването на стволовите клетки



През ноември Шиния Яманака от университета "Киото" и молекулярният биолог Джеймс Томсън от университета на Уисконсин, САЩ, обявиха, че са успели да препрограмират нормални кожни клетки, така че да реагират досущ като ембрионални стволови клетки. Този пробив може някой ден да позволи на учените да създадат стволови клетки, без да вредят на ембрионите, като по този начин ще се избегнат чувствителните етични проблеми и възраженията на американските власти по отношение на изследванията върху ембрионалните стволови клетки. Този ден обаче все още е далеч. По повод на откритието си, Томсън писа във в."Вашингтон пост": "То променя едновременно всичко и нищо."

Разработката на Томсън и Яманака все още е на много ранен етап и не е ясно дали препрограмираните кожни клетки ще се окажат наистина така полезни и продуктивни като стволовите клетки от ембриони. Засега обаче експертите са единодушни, че ембрионалните изследвания трябва да продължат.

Седмица преди двамата учени да публикуват резултатите от разработката си в "Сел енд Сайънс", специалисти от Сиатъл съобщиха, че за първи път за успели да клонират ембрионални стволови клетки от маймуни - още една стъпка към клонирането на човешки стволови клетки. Нито едно от тези изследвания все още не е "преведено", тоест - превърнато в полезна терапия, но за милионите пациенти, за които тези разработки носят надежда, науката е направила голяма крачка към по-добро бъдеще.



#2. Човешкото картографиране



През септември физиологът Джей Крейг Вентър, известен с незачитането на възприетите научни норми, разкри гените си пред света. Заедно с колеги от своя институт в щата Мериленд и от други институти Вентър публикува цялата си генетична верига - ДНК в двата комплекта хромозоми, наследени от двамата му родители. Това е първата публикация на конкретен човешки геном.

Ходът на Вентър доближи науката до ерата на персонализираната медицина и до възможността за проследяване на корените на генетичните вариации на хората. Може да не е много важно да разберем кой родител е виновен за оплешивяването или за диоптрите ни, но ако става дума за по-сериозни здравни рискове като тези от рак на гърдата или сърдечен удар, залогът е далеч по-висок.



3. Най-ярката свръхнова



Астрономи от Калифорнийския университет, Бъркли и университета на Тексас наблюдаваха най-голямата и най-ярка звездна експлозия, регистрирана някога. За пръв път учените видяха гибелта на звезда с мащабите на SN 2006gy - тя е от 100 до 200 пъти по-голяма от Слънцето и само десетина от близо 400-те милиарда звезди в галактиката ни Млечен път са с подобен размер. SN 2006gy пропадна в черна дупка и експлодира в галактика на 240 млн. светлинни години от нас, за пръв път експлозията е видяна от тексаски абсолвент през 2006 г. Когато учените публикуват съобщението си в "Астрофизикъл джърнъл" през май, суперновата се е наблюдавала в звездното небе 8 месеца поред.

Астрономите вярват, че SN 2006gy дава информация за впечатляващата смърт на огромните звезди от първите дни на Вселената - с превръщането на част от радиацията в частици материя и антиматерия, предизвикващи термоядрен взрив. Тя указва и начина, по който намиращи се близо до нас големи звезди като Ета Карина биха могли да експлодират скоро и да осигурят невиждано от съвременните астрономи светлинно шоу в нощното небе.



#4. Стотици нови видове



През май учени обявиха чрез сп."Нейчър", че са открили 700 нови вида организми, сред които месоядни гъби и гигантски морски паяци, на дълбочина от 700 до 6000 м в морето Уедел край бреговете на Антарктида. Освен това те са идентифицирали и 24 нови животински вида в изолиран район на Суринам, където при добива на алуминиева руда са открити 12 вида хлебарки, вид мравки, 6 вида риба, пет нови вида жаби. В Индия е открит непознат досега вид земноводно без крака, в Централен Виетнам са идентифицирани 11 нови вида растения и животни, в Уганда - нов вид маймуна, в Мадагаскар - вид прилеп, леопард, обитаващ Суматра и Борнео, морска краставица край бреговете на Тайван.



#5. Създаване на сърдечна клапа



По данни на Световната здравна организация близо 600 000 души по целия свят ще се нуждаят в следващите 3 г. от подмяна на сърдечната клапа. Британски учени дадоха надежда на всички тези хора. Екип под ръководството на д-р Магди Якуб от лондонския Импириъл колидж успя след десетгодишни упорити изследвания и разработки да създаде тъканта на сърдечна клапа от стволови клетки от гръбначен мозък. Д-р Якуб се надява да може да създаде клапа с формата на естествената с помощта на колагенна обвивка. Ако откритието издържи тестовете при животни, екипът се надява в рамките на 3 до 5 г. да може да създаде клапи за трансплантации при хора.



#6. Планети като Юпитер, но горещи

Британски учени откриха през октомври 3 нови планети извън Слънчевата система в рамките на изследователския процес по издирване на планети, подобни на Земята, известен като WASP - Wide Area Search for Planets. Новите планети, наречени WASP-3, WASP-4 и WASP-5 са с размера на Юпитер и орбитите им преминават толкова близо до техните слънца, че температурата на повърхностите им достига до около 2000 градуса по Целзий. Това изключва възможността от живот на тези планети, но учените допускат, че орбитите на други планети с размера на Земята може да преминават по-далеч от същите слънца.





#7. Голям динозавър, подобен на птица



С публикация в сп."Нейчър" през юни китайски учени обявиха, че са открили скелет на огромен птицоподобен динозавър, живял преди 70 млн. години. Палеонтолозите, работили във вътрешна Монголия, твърдят, че гигантският динозавър притежавал характеристики, типични за птиците - като удължени и по-крехки крайници. Това оспорва предишните заключения на специалистите, че месоядните динозаври постепенно се смалявали, когато започнали да наподобяват птици. Но ако оставим настрана размера му, Gigantoraptor erlianensis, както е наречен динозавърът, не оборва теорията, че двуногите месоядни динозаври са древните предшественици на съвременните птици.



8. Миграцията на човека извън Африка

В началото на годината международен екип учени обяви, че анализът на череп, открит в Южна Африка през 1952 г., разкрива първото фосилно доказателство, че съвременният човек е напуснал Африка преди 65 000 до 25 000 г. Учените определили възрастта на находката, открита край Хофмайр в Южна Африка, като изследвали нивата на радиация в пясъка, изпълващ черепната кутия. Според тях неговата възраст е 36 000 г. плюс минус 3000 г., което съвпада с възрастта и вида на черепи, открити в Европа, Източна Азия и Австралия. Това подкрепя теорията, че съвременният човек произхожда от района южно от пустинята Сахара в Африка.



#9. Най-старото животно на света



През октомври изследователи от университета "Бангор" в Уелс проучвали океанския шелф край бреговете на Северна Исландия, когато се натъкват на 405-годишна мида, за която се смята, че е най-старото живо животно на планетата. Всъщност то е било най-старото живо животно, докато учените не го убиват, за да определят възрастта му, като преброят кръговете на черупката му. Мидите от вида Arctica Atlantica са дълголетни - досега се смяташе, че преживяват 200-300 г., а въпросният екземпляр прекарал живота си в пясъците на дъното на дълбочина 80 м. Когато се е заселил там, Шекспировият "Хамлет" бил поставян на сцената на Глоуб театър, а англичаните установявали първите си лагери в Северна Америка.



#10. Истински криптонит



През април геолози в Сърбия изкопават бял минерал като пудра, който не познават. Предават го на Крис Стенли, минералог в Лондонския природонаучен музей, който установява, че химичният му състав е същият като на измисления криптонит, използван като основа на сюжета на много от епизодите на сериала "Смолвил" и филмите за Супермен. Криптонитът причинява странни и продължителни ефекти върху човешката физиология и младият Супермен често се сблъсква с мутирали злодеи, които са добили чудати сили, например психически способности, промяна на външния вид, подмладяване, създаване на огън и други паранормални способности. Става дума за натриево-литиево боросиликатно стъкло. Истинският криптонит ще носи името ядарит - по името на района, където е открит.