Жестоката конкуренция за привличане на общественото внимание ражда уродливи подобия на партии у нас. Някакви клонинги, чието предназначение е да привлекат повече гласове "за", отколкото "против" във вечния спор - трябва ли да съществуват образувания с еднакъв генетичен код. Събират се някакви хора, наговарят се за девиз, в който задължително да присъстват думи като демокрация, национализъм, социалдемокрация, анти-еди-какво си. И ги пускат да се тестват сред обществото. После се разделят, защото собствената им концепция влиза в противоречие с партийната. В идейно отношение въпросните господа не се различават, защото целта е една и тя



няма нищо общо с духовното



И ето ти поредния лабораторен клонинг. Без значение дали е заченат в мрачните подземия на бившата Държавна сигурност, в нечия модерна партийна централа, или пътем е забърсан от някой, защото е видял, че в идеята има хляб.

За последните 18 години рекордьор по разклонения се оказа т.нар. български национализъм. Тези дни N-тият "политик" Георги Георгиев си призна, че като нищо ще отмъкне недоволните от семейния национализъм на Волен Сидеров. Без всякакви скрупули обясни, че намеренията му са да дублира "Атака". Думичката "дублира" е ключова в цялата история, защото издава пълната невъзможност да измислиш нещо по-оригинално. Различното е в името. Очевидно депутатът Георгиев не е убеден, че притежава и харизмата на Волен, та се налага да заложи на вече изпитана тактика за отмъкване на някой друг заблуден от местните структури.

И така Георгиев и неговият "Народ" се нарежда в колоната от националистически партии и движения, които щъкат в пространството и с малки изключение рядко се добират до властта. А отговорът на въпроса какво ще му е по-различното от ВМРО, "Атака", "Свобода", "Нова зора", "Защита" и пр., продължава да чака своите тълкуватели. Дори и най-добронамерените анализатори обаче няма как да не отчетат простата истина - за пореден път някой се опитва да свири на



тънката струна на патриотизма



Защото най-сериозната съставка на национализма е именно патриотизмът. На нея залага всеки един от хората, които опипваха темата през годините. Патриотизмът още има стойност сред обикновените граждани за разлика от политиците.

Тези дни стана известен и още един странен факт. Смъртните врагове "Атака" и ДПС се прегърнаха в Шумен. В Шумен! Не, да речеш, в София, където такова ярко противопоставяне липсва. Ще управляват заедно и ще вземат решения за бъдещето на града. На пръв поглед - нищо лошо, дори е похвално. Логично е, когато има обща цел. В политиката трябва да има повече "про", отколкото "анти". Но точно оттук започват съмненията в искреността на участниците. В България национализмът все повече започва да става политика на противопоставянето, отколкото на единението. Няма никакво значение дали той е на Доган, на Волен, на Боян Расате или на някой друг.

Въпреки опитите на ДПС да привлича в редиците си и във властта българи, партията на Ахмед Доган продължава да се изживява като етническа. Тя не може да преглътне имена на хайдути да красят улиците в Кърджали, не се е загрижила за поминъка на населението извън смесените райони, най се интересува от все по-сериозната си интеграция във властта. На това Доган му вика "умерен национализъм". Който не играе шах на неговата дъска, го чака брадва. Преяждането с власт и откровената арогантност в поведението не могат да се скрият зад философски финтифлюшки. И естествената реакция е да настрои всичко живо срещу себе си.

Всеки, който обяви, че иска



да прекъсне хранителната връв на ДПС



и го прави убедително, печели поне докато не се разбере, че използва настроенията на хората в своя лична угода. На това заложи Волен Сидеров и процентите доверие веднага скочиха. Защото обещаваше повече защита на интересите на онези, които не се чувстваха добре в това положение. Особено в смесените райони. Каквито и обяснения да дава сега за колаборацията си с ДПС в Шумен, няма да изглеждат логични и нормални. По същата причина, поради която и привличането на българи в ДПС не решава въпроса с етническия характер на движението.

Какво повече може да обещае поредният клонинг с амбиция да се представи на следващия парламентарен вот? Ми, същото, което се правеше досега. В новата конфигурация за следващия парламентарен вот ще са хора като Павел Чернев, изръшкал няколко партии с националистичен уклон. Той вече е бил във ВМРО, "Атака", БНРП, "Свобода". Какво му е различното сега? Хората от "Защита" също са се пробвали в други съюзи. Отвсякъде си личи, че готвеният съюз е поредното анти. Този път анти-Волен Сидеров. Е, възможно е да се лишат от семействеността, но това не решава проблема, нали?