На Северния полюс (Арктика) и Южния полюс (Антарктика) става напечено не толкова заради глобалното затопляне, колкото заради свада за ресурси. Доскоро се смяташе, че битката за Арктика е решена, тъй като голямата част от нея е включена в национални сектори от държавите, намиращи се най-близо до нея. Това са Русия, Канада, САЩ, Норвегия и датската Гренландия.

Интересът расте поради глобалното затопляне, което ще направи големи области от Арктика отворени за икономическа активност и експлоатация, заяви Алексей Малешенко, експерт в Карнеги център в Москва. Северният ледовит океан със своите 14 млн. кв. км притежава 25% от запасите на планетата от петрол и природен газ.

На 24 юли 2007 г. Русия символично заби своето знаме на дъното на океана, където се пада полюсът. "Руската част на този полюс може да обхване 1.2 млн. кв. км, където има предполагаеми запаси на петрол и газ от 4.9 млрд. тона", съобщи руското Министерство на природните ресурси. Експерти от руската неправителствена организация "Лавочкин" съвместно с учени от "Росхидромет" обявиха, че до 2012 г. ще са разработили нова космическа система, наречена "Арктика". Тя ще наблюдава измененията в климата и ще съдейства при усвояването на полезните изкопаеми в арктическия регион.

Но и на юг се наблюдава



засилено съперничество



През октомври Великобритания предяви претенции за част от Антарктика. Обединеното кралство иска под своя юрисдикция 1 млн. кв. км. Общата площ на ледения континент е 14 млн. кв. км. Но според Договора за Антарктика от 1959 г. територията се смята за общо достояние на човечеството.

Там се намират 90% от световните запаси на лед, а прясната вода намалява. Второ, покрай глобалното затопляне много морски обитатели, които предпочитат прохладата, се преместват към полюсите. Така че на фона на общото намаляване на морската фауна рибното изобилие на Южния полюс ще се запази. Освен това геолози смятат, че там има големи залежи на петрол, газ, въглища, желязна руда, мед, никел, олово, цинк, молибден и други ценни метали.

Спорът за Антарктика се води практически от нейното откриване от Лазарев и Белингсхаузен през 1819 г. Почти 200 години Русия се бори с претенциите на другите страни към откритата от нея ледена земя. Тя обаче не успя да я направи руска и през 1959 г. заедно с други 11 страни подписа Договора за Антарктика, според който там е забранено да се търсят полезни изкопаеми за промишлени нужди.



Страните не са се отказали от претенциите си,



а засега само са решили да се състезават в научното усвояване на ледената земя. Антарктика бе разделена на условни граници по национален характер и оттогава 12-те страни, подписали договора през 1959 г., водят съвместна изследователска работа. Но и това решение крие подводни камъни. Границите на националните сектори постепенно са възприети като истински и се стигна дори до "териториални спорове". Австралия например иска половината Антарктика.

Държавите, които претендират за шестия континент, използват всякакви хитрини, за да получат дори някакви виртуални права върху част от територията. Така още през 80-те години на миналия век Великобритания, Нова Зеландия, Чили и Аржентина обявиха суверенитет над редица антарктически острови. Техните намерения бяха ясни, тъй като точно през 1982 г. бе подписана конвенцията на ООН по морско право, която постанови крайбрежните държави да имат право върху 200 мили икономическа зона. Срещу претенцията на четирите държави изригнаха останалите членове на "антарктическото братство". Освен това Аржентина използва друг коз - "демографска експанзия". Преди време тя изпращаше на своята антарктическа база сгодени двойки, които регистрираха там брака си и раждаха деца. Така че на този леден континент вече има "аборигени" с аржентинско гражданство.

Вече се състоя и първата война за Антарктика. Формално Великобритания и Аржентина воюваха преди четвърт век за Фолклендските острови, но една от стратегическите цели на Лондон бе укрепването на неговите позиции в борбата за шестия континент.

За парче от полюса в момента претендират около 20 държави при това не само от южното полукълбо. Сред тях са Франция, Япония и Норвегия, която едновременно води борба и на северния фронт - за Арктика. Тя претендира за територия точно на Южния полюс, която е десетки пъти по-голяма от собствените й размери. Великобритания си е харесала голямо парче от антарктическия шелф, който е богат на петрол и газ, но е недостъпен за разработване.

Разкритите газови залежи на шестия континент се намират толкова дълбоко, че никой освен Япония засега не разполага с технологията, за да стигне до тях. Токио смята, че има право да получи част от газовите запаси на ледения континент.

От 1988 г.



България присъства на Антарктика,



държавата поддържа базата "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. Български полярници са ходили 16 пъти до Южния полюс и са участвали в научни експедиции. Те ползват транспорта на чилийските и уругвайските ВВС, както и кораби на свои колеги като испанците. България сътрудничи с държавите от Европейския съюз - Германия, Великобритания, Франция и особено с Испания, от която получава логистична подкрепа. Тя се присъедини към Договора за Антарктика през 1978 г. и е единствената държава от Югоизточна Европа със собствена научна база там. България е част от Антарктическото правителство, което включва 29 страни, които имат станции на континента.

Тази година полярниците ни направиха 8-метров сондаж в замръзналата почва под българската полярна база и извадиха проби, които да покажат тенденциите в изменението на климата през последните 500 години. В района около българската база се наблюдават минерализации на много метали - мед, сребро и др.

Страната ни обаче няма официална политика по въпроса за разработването на ресурсите в Антарктика явно поради недостиг на финансови средства. Научните ни експедиции продължават благодарение на ентусиазъм и богати спонсори.