Чета историята на изпълнителния директор (бивш) на "Трамкар" Христоско Вретенаров и не мога да повярвам, че всичко това действително се случва, че хората, които са участвали в разобличаването му, говорят сериозно и наистина си вярват. Та случката е като сценарий на касов филм. Нещо като смесица между "Денят на независимостта" и "Мъже в черно" - внушително и захаросано. Лошите са като хлебарки, но има герои, които могат да размажат всяка гнусна твар. Затварям очи и мислено влизам в сцената, когато кметът Бойко Борисов задържа и разобличава Христоско.



---

Опасният ум Христоско Вретенаров дълги години не можеше да намери покой. Съвестта му не беше чиста и затова душата му бе стон, звук като врязване на евтина вилица в скъп порцелан. Жадуваше за изповед, но как и пред кого да си признае, че източва дружеството "Трамкар", което управляваше не по своя, а по партийна воля. Кой ще го приеме, кой ще го разбере? СОС, кмет, БСП, СДС, ССД, "Радикали", Софиянски, Антоан Николов... Когато живееш сред вълци, ще виеш по вълчи. Ще си признае и току-виж го заточили да управлява я "Топлофикация", я "Софийски имоти". Към прокуратурата ли да се обърне? На полицията ли да се предаде? Че кой ще му повярва и ще го закопчае? В България на самопризнания не вярват, а и не е срещан глупак, който да иска да спре източването на държавата.

На Вретенаров му трябваше нов, чист образ: човек, който ще го прегърне като брат; политик, който ще му повярва искрено; държавник, който има визия за чистотата на майка България. В БСП - ченгета, в ДПС - секта, в ДСБ - диктатура, в СДС - няма никой. Къде?

Но съдбата не е безразлична към Вретенаров. В един бял и спокоен зимен ден той застава пред вратата на новото лице на България - Бойко Борисов. Чук, чук...

Кметът се стряска и кима на секретарката: "Ето, това чукане чаках..."

Среща. Секретарка. Кафенце. Уютни мебели.

- Какво има бе, Христоско?

- Ами, кмете, нещата са бамбашка - една дума не мога да обеля пред никого!

- На празна маса какво да кажеш. Я да ти налея една ракия... Сам ще проговориш. Ще видиш, ще ти олекне!

Пият. Пет минути по-късно.

- Ами така и така, източвам дружеството и не мога да спра... Обаждам се на прокуратурата, смеят ми се - "че кой си признава така"...

- Знам, Вретенаров, нали аз ги ловях бандитите, пък те ги пускаха.

- Жена ми купи белезници - няма кой да ми ги сложи.

- Ами да ти ги сложа аз, знаеш ли колко съм добър?

Слага белезниците, прегръща го бащински, сълза тръгва от очите му, вика прокурор.



---

И аз се просълзявам и влизам отново в реалността. Всички знаем какво се случи. В личен разговор Христоско признава искрено на кмета Бойко Борисов, че е източил стотици хиляди левове. Борисов го кара да си пише моментално самопризнанията, вика прокурор и... сега държавата се занимава с личността на Вретенаров. Хем е смешен, хем е доста тъжен този цирк, който гледаме.

Не ме разбирайте погрешно, няма лошо лично кметът да лови престъпници. Вярно, много е екзотично и по някакъв начин принизява Бойко Борисов до нивото на прочутия кмет на с. Галиче Ценко Чоков, който сам беше полиция, съд и присъда. Градоначалникът трябва да въведе ред: да назначи ревизия във всички дружества, да намери воля да реши проблема с безобразията, които се случват там, и да остави всичко останало в ръцете на данъчните, икономическа полиция, прокуратура и съд.

Пред Нова телевизия лидерът на ГЕРБ обясни, че аферата в "Трамкар" е елементарна за разкриване и лесна за разрешаване дори и от прокурорска гледна точка. Добро утро, кмете! Добро утро, прокурори!

След като години наред колегите пишат какво се случва в столичната община, направиха се тонове разследвания коя партия кои фирми държи, какви пари евентуално се източват и какви са най-общо схемите, никой, ама абсолютно никой не реагира. Като се тръгне от боклука и се мине през "Топлофикация", "Софийски имоти", "Озеленяване", БКС... няма дружество, в което общината има пръст и да не плаче за разследване. Общински шефове разхождат Мис България, общински фирми спонсорират футболни отбори... Всичко това е очевадно и нагло. Но някой да се трогна? Не. Един Софиянски се оказа очи в очи в съда и е почти сигурен победител в многобройните дела, заведени срещу него. Един Вальо Топлото помръзна в панделата, докато прокурорите се начудят в какво и как да го обвинят. И това при условие че откриха милиони евро в сметки, сейфове и под дюшека на баба Цеца. А Топлото живее в мезонет.

Ако както казва Бойко Борисов, аферата "Трамкар" е толкова елементарна за разкриване и лесна за разрешаване, къде, по дяволите, беше той две години, че не даде сигнал в прокуратурата. Трудно някой ще обясни, че за две години управление на града Бойко Борисов, политик номер едно в страната, награждаваният от ФБР и Интерпол полицай, собственикът на охранителна фирма, няма да се усети, че Вретенаров върти далавери. Със сигурност се знае и за останалите, но след като сме тръгнали да се оправяме с града по Ценко-Чоковския начин, най-добре е да бъдат задължени всички, които имат пръст в управлението на общински фирми, да се наредят на опашка за разговор с кмета - едни ще получат присъди, други - индулгенция, важното е, че само така очевидно София може да се оправи: с добра дума и прокурор.