Руската поговорка: "Искахме да го направим добре, но се получи както винаги", идеално подхожда на забатачената реформа на търговската регистрация в България. Колкото повече наближава обявеният старт - 1 януари 2008 г., толкова по-силни стават съмненията, че и този път реформата ще тръгне необратимо. И най-вече - че регистърът на фирмите в България ще е това, което сме си представяли.

Преди няколко дни, на практика инфарктно късно, правосъдният министър Миглена Тачева откри, че ръководството на Агенцията по вписванията, която ще поддържа регистъра, е сключило неизгоден договор с БТК, по силата на който дейността през първата година ще зависи изцяло от една частна компания. При избора на фирма, която да сканира фирмените дела от окръжните съдилища, където се намират те сега, изобщо не е заложена клауза, която да предпазва от кражба на ценна информация за фирмите. Тачева призна, че дори е молила главния прокурор да осигури специално наблюдение на този процес.

Че нещата с регистъра не вървят както трябва, се знае отдавна. Неслучайно стартът му бе отложен два пъти. Остават 2 седмици до началото, но малцина в България знаят например интернет адреса на агенцията, откъдето граждани, фирми и организации трябва да правят след Нова година справки за фирмите, тяхната история и всички промени в нея. Агенцията не е направила нищо, за да го популяризира. Впрочем, и да знае някой адреса http://www.registryagency.bg, това няма да му помогне особено. Там се мъдрят двата съществуващите досега регистъра - имотният и по БУЛСТАТ.

Няма никакви анонси, че след броени дни тук ще се намира електронният портал, който ще събере на едно място цялата фирмена информация в България. Всъщност все още тече търгът за избор на фирма, която да осигури технически този портал.

Нищо не е направено дори за



елементарно разясняване на процедурите,



с които фирмите ще се сблъскат веднага след Нова година. От Центъра за изследване на демокрацията - първата неправителствена организация, която започна да работи по подготовка на реформата, твърдят, че все по-често към тях се обръщат адвокати и юрисконсулти с практически въпроси, на които те трудно могат да отговорят. И досега не е ясно например как ще се осигурява публичността за фирмите в преходния период от 3 години. Законът за търговския регистър предвижда, че ако до 3 години някоя от 1.4 милиона български фирми не се пререгистрира в новия регистър, тя трябва да изчезне от правния мир. Но мълчи по въпроса какво правят през тези 3 години окръжните съдилища, които досега водеха фирмените дела. Ако някой поиска от тях справки или извлечение по дело, а фирмата още не се е пререгистрирала? Има голяма опасност много дружества да изпаднат в правен вакуум, защото, дори да искат, едва ли ще е възможно всички да се пререгистрират като с вълшебна пръчка веднага след Нова година.

Пак инфарктно късно се разбра и друго обстоятелство - търговският регистър няма как да почне да пререгистрира старите фирми още от 1 януари 2008 г. Просто защото всяка фирма трябва да представи за това молба по специален образец, под която трябва да се подпишат от окръжния съд. Съдилищата обаче са в годишна инвентаризация поне до 20 януари. Преди това, дори да имат време и желание, няма как да издадат документа, защото нямат образец - наредбата, която го въвежда в действие, влиза в сила от 1 януари 2008 г. Изглежда, че ако на фирмата й се наложи да се яви точно на 15 януари 2008 г. на търг или конкурс и да представи там справка, която може да се вземе само от фирменото дело, ще трябва да се оправя някак си.

Но ако последното може да се сметне за бял кахър, фирмите, които първи ще тръгнат след 20 януари да се пререгистрират, ще бъдат неприятно изненадани от таксите, които трябва да платят. Когато кабинетът прие наредбата за тях, от съобщението на правителствената информационна служба излезе, че едва ли не държавата прави благодеяние на фирмите. Нищо подобно. Вярно, че за регистрация на еднолични търговци и ООД-ата таксите намаляват съответно от 95 на 85 лв. и от 220 на 210 лв. Но при всички останали има поскъпване, и то значително. Да се впише акционерно дружество в съда досега струваше 720 лв., а занапред ще е 810 лв. В новия регистър вписването на акционерно дружество, което ще се занимава с банкова дейност, и на консорциум струва 1700 лв. За всяка промяна на обстоятелство, включително и най-дребното, ще се взимат такси между 60 и 230 лв. Самата пререгистрация е безплатна, но всеки, който има фирма, знае, че разходите не свършват с вписването на фирмата, а по-скоро тепърва започват.

А ако някой си е мислел, че след създаването на регистъра ще си седи пред компютъра и с едно натискане на бутона ще научава всичко за вписаните фирми, значи е проявил голяма наивност. Както няма безплатен обяд, така



няма да има и безплатна информация



Това също става ясно от тарифата, нищо че от месеци насам всички, от които зависи тази мащабна реформа, ни уверяваха в пълната прозрачност на информацията. За достъп до цялата база данни трябва да се плати такса от 10 000 лв. Който не иска, може да предплати абонамент от 100 лв. и в рамките на тази сума да търси в регистъра по определени критерии. При положение че за всеки въведен критерий за търсене се плаща по 1 лв., а за всеки намерен субект, който отговаря на тези критерии, се плащат по 10 ст., тази сума очевидно ще свърши бързо. Само ако човек реши да провери например дали лицето "X" притежава и други фирми и с какво се занимават те, парите ще свършат на десетата минута.

Вярно е, че устните справки са безплатни и това залегна в Закона за търговския регистър. Но преди дни Министерството на правосъдието призна, че от необходимите 90 щатни бройки служители по вписванията засега са назначени само 33-ма души, защото малцина издържали тестовете, а и заплатите не са особено привлекателни. Т.е. отсега е ясно колко ефективни и достъпни ще са устните справки.

Хаосът се допълва от решението на "Държавен вестник" да спре да приема обяви за свикване на общи събрания на акционери и покани към съдружници поради влизането в сила на Закона за търговския регистър. Така че в този промеждутък от време, докато новата машина не е тръгнала, а старата вече спира работа, могат да бъдат извършени много неща. В суматохата например може да се увеличи капиталът на акционерно дружество, без останалите акционери изобщо да подозират и вследствие дяловете им във фирмата да намалеят. Да не говорим, че у нас практиката да се крадат формално законно цели фирми изпод носа на собствениците им е пребогата. Това става с ловки адвокати именно в условията на неясноти и бели петна в законите.

Впрочем причината стартът на електронния регистър да се отложи на два пъти



навежда на някои доста нерадостни мисли



Безспорно става въпрос за доста сложна реформа и, разбира се, има и обективни причини тя да не тръгва успешно. Но интересите на онези, които по никакъв начин не желаят регистрацията на фирмите да излезе от окръжните съдилища, са невероятно големи.

На първо място това са фирмените съдии и съдебни служители в 28-те окръжни съдилища. Сегашното положение, при което за всяка елементарна справка се чака с дни, а за вписване на нови обстоятелства дори повече, ги облагодетелства много и те трудно се отказват от един редовен източник на допълнителни доходи.

Другият кръг от лица трябва да търсим в сферите, които наричаме сива икономика. В България има десетки и дори стотици бизнесмени, които биха дали мило и драго никой нищо да не знае за тях. И още толкова, които влизат във властта, без да напускат реално бизнеса си. Сега оправданието на депутат, министър или кмет, за когото открият, че не е напуснал фирмите си, след като е поел държавна служба, че го е направил, но нали знаете... докато излезе в "Държавен вестник", пък оттам докато иде в "Дакси", "Апис" или "Сиела", кажи-речи мандатът минава. Съществуването на единен регистър, базиран в интернет, в който поправките се отразяват в реално време, никак не устройва такива хора.

Не на последно място, с такъв регистър в небитието би трябвало да отиде бизнес за милиони, който въртят специализиралите се в тази област юристи. Много чужди инвеститори, банки и застрахователи дори държат на щат такива юристи, защото са прозрели, че иначе работата им в България няма да върви.

Затова не е за учудване, че дори ресорният зам.-министър Ана Караиванова вдигна ръце от Агенцията по вписванията и си търси друго поприще в съдебната система. Макар че е в оставка, формално тя все още е зам.-министър, но от седмици насам избягва да отговаря на каквито и да е било въпроси за готовността на агенцията за работа след Нова година. Ръце вдигна дори правосъдният министър Меглена Тачева. След като стана ясно, че шефът на агенцията Емил Станков и заместничката му Даниела Митева са си надписвали допълнителни възнаграждения, превишаващи два пъти заплатите им, и Тачева сигнализира прокуратурата за това, тя реши да не ги уволнява. Мотивът е, че няма кой друг да поеме постовете и да им свърши работата в оставащото време. Което означава, че голям сеир ни чака след Нова година.