Константин Пенчев е председател на Върховния административен съд (ВАС) от 22 март 2004 г. Роден е през 1952 г. в София. През 1976 г. се дипломира в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". Съдия от кариерата. Бил е младши съдия в Софийския градски съд, председател на районния съд в Своге. След това за 2 години е специалист в отдел "Договорен и правен" при МВнР. После отново се връща в съда - съдия и зам.-председател на Софийския окръжен съд. От 1994 до 2004 г. е първо адвокат, а после и депутат от НДСВ в 39-отo НС.
- Какво става със сградите на административните съдилища? Във вторник писахте и до премиера Сергей Станишев, че положението в София е бедствено.
- Сградата на административния съд в София вече е трагедия. Не е възможно, не е нормално 10 месеца един съд с 40 съдии и 160 служители да работи в две стаи и няколко хиляди дела да стоят по мазетата. Не е нормално тези съдии да работят вкъщи. Това е катастрофа, бедствено положение. Да оставим настрана, че това разнасяне на делата напред-назад едва ли е най-правилно, да не кажа законосъобразно. Нека да не разчитаме на методи от миналото - дайте да дадем, другари, на мускули и на воля всичко може. Може, но до едно време. Ако до края на годината няма решение на МС коя точно е сградата, в която ще бъде настанен Софийският административен съд, не знам дали тези хора ще продължат да работят. Нека да напомня на тези, които правят обструкции, че не е необходимо сградата да е в центъра на София, че всяко едно министерство може да отиде в "Люлин" или в "Младост". В него едва ли на ден влизат повече от петима души. Но един съд трябва да е в центъра на София, защото това е удобство за гражданите.
- Говореше се за сгради къде ли не...
- В момента става дума за една сграда на ул. "Георг Вашингтон", зад Халите. Министърът на правосъдието предложи тя да бъде купена за нуждите на Инспектората на ВСС. Оказа се, че тя е достатъчно голяма да побере и Софийския административен съд. Решението за това съдът да отиде там обаче е отложено. В "Люлин" било по-евтино. В Ботевград е още по-евтино. Дайте да отидем там!
- Казвали сте, че върху вас постоянно се оказва натиск. Покрай "изборния" тур сигурно са станали още повече.
- Постоянно имам обаждания, афиширане на внимание към някои дела. Особено по изборите. Никой не е казал: "Ще решиш делото така". Всеки казва: "Имаше натиск в долния съд. Надяваме се във ВАС да няма натиск".
- От какво ниво са тия обаждания.
- Има и на високо ниво. Къде като приятелска загриженост, къде малко по-грубичко, в зависимост от възпитанието и манталитета на съответния човек.
- Тлее ли конфликт между членовете на Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието заради правилата за заплатите и прословутото заседание от 5 декември, на което Миглена Тачева не присъства.
- Не тлее конфликт. Повече не искам да говоря по тази тема. Откакто съм член на ВСС, моята цел е била винаги да поддържам консенсуса в съвета. Междуличностните търкания и конфликти през годините направиха най-голямата пакост за съдебната власт. И сега съм убеден, че можем да работим в разбирателство и да вървим напред.
- Виждате ли проблем с текста от правилника, според който заседания на съвета могат да свикват и една пета от членовете му освен министъра, който има това правомощие по конституция и закон.
- Не е редно да коментирам правилника, тъй като той вече е висящо дело пред ВАС. ВСС има задължение по закон да заседава поне веднъж седмично. Не мога да си представя, че идеята на законодателя е била да постави функционирането на съдебната власт в зависимост от представител на изпълнителната власт, който и да е той. Може би става дума за пропуск в закона. Старият Закон за съдебната власт (ЗСВ) даваше възможност 1/5 да свикват заседание. Аз не помня, поне от моя опит във ВСС от 2004 г., съветът да се е самосвиквал. Но това е така или иначе възможност, мобилизираща норма, която осигурява работата на независимата съдебна власт. Не споделям разбиранията, че сегашното положение е едва ли не израз на принципа "власт власт възпира". Да, министърът на правосъдието е председателстващ ВСС без право на глас. Това осигурява контрол на изпълнителната власт над съдебната. Не можем да отидем по-нататък и да кажем, че едва ли не от изпълнителната власт зависи функционирането на съдебната. Това е все едно да кажем, че председателят на ВКС свиква заседанията на Министерския съвет. Това е абсурдно. Има някакво криворазбиране на разделението и взаимния контрол на властите. Представете си хипотеза, че министърът на правосъдието се разболее или е във внезапна дълга командировка. Той не може да предоставя своите правомощия на зам.-министри. При това положение ВСС веднага изпада в едно незаконно положение. Не спазва императивната норма.
- Кой всъщност свика заседанието на 5 декември, по време на което приехте и правилата за заплатите?
- Не трябва да обвързваме онова заседание с финансовите правила. Всички ние оставахме с впечатление, че заседанието беше свикано от министъра по време на предишното. Тя дори посочи, че заседанието на 5 декември ще се ръководи от председателя на ВКС Лазар Груев. Тук отварям една скоба - това, че има такава възможност, показва, че законодателят е с ясно съзнание, че заседания могат да се провеждат и без министъра. В дневния ред за 5 декември нямаше никаква изненада, нищо не се беше появило внезапно. Правилата за заплатите бяха обсъдени неофициално и с министъра. Тя беше запозната с тях.
- Редно ли е все пак изборните членове на съвета да получават хонорари за същата работа, за която получават и заплата. Нали органът е постоянно действащ.
- Ние изходихме от практиката на парламента. Знаете, че наскоро отново се увеличиха хонорарите за комисии там. При това се съобразихме и с позицията, че за различна работа трябва да се получава различно възнаграждение. Не всеки член е еднакво натоварен и е в равен брой комисии с другите.
- Напротив. Всички са в по две комисии.
- Не знам. Но това беше идеята. Редно или не, правилата са приети. Те могат да бъдат атакувани или променени. Всички решения на ВСС подлежат на контрол пред ВАС. За разлика от правилника на парламента, който никой не може да атакува никъде.
- ВСС в самото си начало натрупа и други негативи. Един от тях с връщането на Делян Пеевски в магистратурата, след като той бе едно от главните действащи лица в корупционния скандал "Ангел Александров - Румен Овчаров".
- Случаят с Делян Пеевски е плод на една практика на всички висши съдебни съдебни съвети, която за мен не е много правилна. ЗСВ винаги е казвал, че когато един магистрат заеме определена категория длъжности, неговото място се пази. Ако той иска, може да се върне. Когато мястото се пази по закон, връщането не би трябвало изобщо да се опосредства от ВСС. Ако например бъда избран за министър, не би следвало ВСС да ме освобождава или ако престана да бъда министър и си подам молбата, че искам да се върна, не би следвало ВСС да опосредства тази воля. Съветът няма никакво друго право освен да каже "да". Пеевски бе назначен някога в столичното следствие без необходимия стаж. Тогава имаше такава възможност. Това решение на ВСС няма да го коментирам. Всички упреци за липса на делови и други качества могат да се отнасят към онова решение към онзи момент. Но след като стана зам.-министър, законът му пази мястото в магистратурата.
- Освен това за Пеевски гласувахте явно, а за възстановяването на Стоил Колев, срещу когото има прекратено дело за подкуп, вотът беше таен (съдът не е обсъждал вината на Колев. Делото е прекратено по процесуални причини т.г., въпреки че Колев бе хванат с белязани пари през 1999 г. в Благоевград - бел.ред.). При възстановяването на Колев законът не бе изтълкуван така както при Пеевски.
- За явното гласуване за Пеевски съвсем изненадващо въпросът бе поставен от тогавашния председател на ВКС Иван Григоров. Иначе всяко едно назначаване и освобождаване е ставало тайно. Конституцията казва, че при кадрови въпроси гласуването е тайно. Аз се противопоставих на явното гласуване. При Стоил Колев никой не постави въпроса, че трябва да се гласува явно.
- Казусът на Стоил Колев не е ли сходен с този на Пеевски?
- Абсолютно сходен е, да. Но нека да не се произнасям, защото той сигурно ще обжалва пред ВАС.
- Много интересна вратичка намерихте и за уволнението на друг скандално известен магистрат - прокурора Николай Ганчев. При него решихте, че давността на нарушенията му започва да тече от публичното им огласяване в медиите.
- Това са мотивите на ВСС. Те ще бъдат обсъждани при едно евентуално обжалване пред ВАС. Мнозинството, с което беше взето решението за дисциплинарното уволнение на Ганчев, беше много внушително. Имаше блестяща пледоария на Иван Колев, че давността е изтекла, и друга на Цони Цонев, че няма давност.
- И въпреки че най-сетне уволнихте Ганчев, не въведохте ли много странна практика - ако едно нарушение не е станало известно в медиите, то не съществува.
- Въпросът за давността винаги е бил много спорен.
- Уронването престижа на съдебната власт може ли да има давност?
- Питам се и аз дали липсата на морални качества се погасява по давност. Не знам дали и законодателят не трябва да се замисли. Ако искаме да направим поврат в борбата с корупцията, трябва да сме по-решителни.
Глупости е наговорил тоя съдия.
В зентъра било по- удобно на гражданите и затова, видите ли, трябва да изхарчат от нашите пари с 30-50% повече за сграда.
какво пречи сградата да е широкия център или в Люлин?
По тази логика летището трябва да е до А. Невски.
Глупави хора, които харчат чужди пари за прогнила система като съдебната.