Голямо стискане на газове ще настане в България от Нова година, щом влезе в действие одобреният на 26 октомври от Еврокомисията Национален разпределителен план за парниковите газове през периода 2008-2012 г. Правителството вече изпищя, че държавата е ощетена, защото е поискала квоти за изпускане на 67 млн. т въглероден двуокис годишно, а Брюксел й призна право на 42 млн. т. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отсече: Давам Комисията на съд! Колкото героично, толкова и бутафорно.

Ако данните на правителството не са раздути съзнателно, би трябвало да спрем само след дни пет металургични комбината като "Кремиковци". Но тъй като нямаме толкова, ще се наложи да спрем освен него и четирите си най-големи топлоелектрически централи. Става дума за недостиг на квоти за 25 млн. т въглероден двуокис годишно, т.е. на 37% от заявеното.

Министерският съвет разглежда днес жалбата до Европейския съд. Но тъй като завеждането на дело в Люксембург не спира изпълнението на решението на Комисията, не ни остава друго, освен да се надяваме, че



Брюксел ще разобличи правителството в лъжа



С други думи, най-добре е да излезе, че българската икономика се побира в признатите й квоти.

Една квота отговаря на 1 т въглероден двуокис. Глобата за превишение над лимита е 100 евро на квота. Но квоти могат и да се купуват като ценни книжа на международния пазар по 23-24 евро. Дали ще бъде глобявана, или ще купува квоти, България ще трябва да вдигне цената на тока, за да продължи да го произвежда.

Що за абсурд се задава? Нали се присъединихме към Протокола от Киото за парниковите газове (1997 г.), защото смятахме, че сме на печалба от него? Нали властта се похвали, че е успяла да се пребори с Брюксел да ни признае за базова година не 1990 г., когато затънахме в икономическа криза, а 1988 г., когато социкономиката все още работеше на пълни обороти и бълваше въглероден двуокис? Точно тази наивна хвалба се кипри на първата страница на правителствената заявка за квоти до Еврокомисията. Сметката е следната: през 1988 г. страната е отделяла близо 140 млн. т СО2. Според Протокола от Киото България се е задължила да съкрати емисиите на парникови газове с 8%, което означава да слезе на 127 млн. тона. Наложеният й нов таван от 42 млн. т. означава съкращение не с 8, а с 68%. Подобен подвиг не би могла да обещае никоя държава в света. Но изпаднало в заблуда, правителството пише в заявката си: "Страната няма да има никакви проблеми да изпълни ангажимента си (от Киото)".

Единственият проблем е, че Брюксел е на друго мнение. Странно как



българските специалисти са проспали



най-важното: през 2004 г. ЕК е заместила приетата година по-рано директива за въвеждане на пределни квоти с нова. В нея се взема за база количеството CO2 не от 1988 г. (както е за България) и не от 1990 г. (както е за всички в ЕС), а от 2005 г.

Същата година България преговаря ударно за присъединяване към ЕС. Главен преговарящ и министър по европейските въпроси е Меглена Кунева, сегашен еврокомисар, който на 26 октомври 2007 г. не възрази срещу решението на Брюксел за орязване на квотата ни. На 9 юли 2005 г. Министерството на външните работи (министър е още Соломон Паси) заявява, че България одобрява плана и ще започне да го прилага, щом влезе в ЕС. Страната кани за консултанти холандски специалисти и създава нов отдел "Политика по изменение на климата" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

От 2 години този отдел е на пряко подчинение на министър Джевдет Чакъров. Защо ли? МОСВ обяснява как "емисиите на парникови газове имат стойност на стока, обект на покупко-продажба, и представляват за притежателя им стимул да намали нивото на своите емисии". Явно надеждата още тогава за някои е била за голям бизнес, защото полуиздъхналата през годините на прехода българска икономика е далеч от базовото си равнище през 1988 г. и министерството би разполагало с излишни квоти за продан. Както обикновено подобни сметки се оказват без кръчмар, защото никой в България не е забелязал, че базата за всички в ЕС е станала 2005 г., когато страната е декларирала изпускане на едва 40 млн. т парникови газове.



Става като във вица за Гарабед,



който не е спечелил кола, а го е блъснал мотоциклет. Вместо да спечели 1,4 млрд. евро от продажба на излишни квоти, България се изправя пред нуждата да пазарува квоти за 600 млн. евро годишно.

"Няма да допуснем страната от потенциален продавач да се превърне в купувач на емисионни квоти", заяви министър Джевдет Чакъров и обвини Еврокомисията, че е смятала погрешно и сега ще се съдим в Люксембург. Високопоставен служител в МОСВ обаче призна, че не можем да се надяваме на друго освен на незначителни корекции в изчисленията, които биха увеличили квотата ни най-много с 1%, а не и с 37%, както настоява министърът.

Истината е, че родните чиновници няма как да се мерят по прецизност с брюкселските. Националният разпределителен план за квотите е пратен с почти година закъснение, след като е скърпен доста хаотично. Черновата му от 36 страници е върната със забележки от 38 страници.

Нито жалбата срещу Комисията в евросъда, нито питането на евродепутатката от НДСВ Биляна Раева до комисаря по околната среда Ставрос Димас промениха положението. В бюджета за 2008 г. не са предвидени никакви средства за глоби и за покупка на квоти за парникови газове. Заводите ще трябва сами да се оправят - или да вземат заеми, или да спрат "излишни" мощности.