Имам добър приятел от казармата, който е евангелски пастор в София. Виждам го редовно и с удоволствие, когато се прибирам, макар и да ни делят сериозни идеологически различия. Може би най-дълбокото от тях е по въпроса за мястото на религията в американската политика.

Този приятел - да го наречем А. - е във възторг от това, че САЩ са дълбоко набожна държава, поне по външни признаци, и че тази религиозност се прелива в политическата сфера. Споделям констатацията, но не и възторга му.

Опростено предадено, тезата на А. е, че Съединените щати са адаптирали в държавното си устройство библейската теза за човешкото несъвършенство и "първородния грях". Понеже хората са покварени и на тях априори не може да се разчита, предвидливите американци са сглобили политическа система, в която са заложени множество механизми за взаимен контрол, включително практическа интерпретация на прословутото разделение на властите (формулирано, разбира се, от Шарл дьо Монтескьо през 18 век).

От друга страна, моят приятел не харесва Европа заради духа й на рационализъм и хуманизъм, или, както той го казва, идеята, че "човекът знае най-добре". Според А. това е една от причините европейската политика да е била винаги толкова хаотична и често откровено кървава.

Трудно се спори с вяра и в момента хич не искам да анализирам тънкостите в произхода на съвременните демокрации или



да отварям теологични дебати



Но покрай всяка президентска кампания тук се сещам за нашите спорове с А., защото е трудно да не забележиш как религията избива върху повърхността на американската политика.

През 1999 г. участвах в проучване как "черните" църкви във Флорида агитират под сурдинка за политически каузи. Този проект беше незабравим, защото ме вкара в няколко баптистки конгрегации по време на шумните им и забавни неделни служби. Когато обобщихме резултатите, стана ясно, че мнозинството от пасторите открито напътстват паството си да гласува за кандидати на Демократическата партия.

Говоря си напоследък с познати от консервативното Ориндж Каунти, които ми казват как в техните протестантски и католически конгрегации често се агитира за републикански кандидати. Понеже религиозните (и всички други неправителствени) организации са освободени от данъци само ако стоят встрани от политиката, откритата пропаганда е рядкост. Внушението в една или друга посока става обикновено под формата на проповеди на съвсем благовидни "морални" теми (срещу аборта например). Понякога обаче в службите участват политически кандидати - и медиите го отразяват като нормален факт. Бил Клинтън например навремето си беше заплюл една "черна" църква в Харлем.

Няма успешен политик в САЩ, който да се е признал за атеист, и няма такъв, който да твърди открито, че Господ го съветва директно по държавните въпроси (Джордж Буш беше казал, че се моли за просветление в моменти на тежко съмнение, но дори и той вече деликатно избягва подобни самопризнания). Всички се кълнат пред избирателите, че са вярващи, макар и не всички да го натякват.

По този повод небезизвестният юрист и автор Алън Дершовиц(http://www.alandershowitz.com/) често пише как в Америка религията погрешно се отъждествява с морала и как това се отразява върху поведението на политическия елит. Според допитванията половината американци смятат, че морал без религия не може да има. Също така само 3-4 процента от американците се обявяват за атеисти или агностици, така че дори статистически погледнато, в Америка си странна птица, ако не вярваш в божественото.

Мит Ромни, един от тримата титуляри на републиканския кандидатпрезидентски фронт в момента заедно с Руди Джулиани и Майк Хъкаби, изнесе наскоро реч, в която говори за религията и много деликатно за собствената си мормонска вяра. Думите му бяха отразени подробно в медиите, макар и да останаха далеч от класическата реч, която Джон Кенеди изнася през септември 1960 г. пред баптистката конвенция в Хюстън. (Цитат: "Никой католически прелат няма да нарежда на президента, ако той е католик, какво да прави". В същата забележителна реч Кенеди изразява и надежда, че никой пастор няма да наставлява паството си как да гласува.)

Ромни, както и повечето кандидати за нещо в САЩ, говори само за свобода на религията и пропуска да спомене изрично свободата да не се вярва. По-горе съм обяснил защо скептиците не са на почит в американската политика, но за разлика от А. на мен това хич не ми харесва.

Уважаваният "Пю Рисърч Сентър" (http://pewresearch.org/) във Вашингтон спонсорира от 2001 г. насам много интересен проект за политиката и религията (http://pewforum.org/), който събира информация за нагласите на американците, а и не само за тях. Препоръчвам тази страница на всеки, който се интересува от темата за разделението между държава и вяра.

Една от първите интересни находки в проекта на "Пю" само месеци след събитията от 11 септември 2001 г. беше, че 80 % от американците смятат влиянието на религията в света днес за "нещо добро", а според 60 % силата на Америка се корени именно в нейната религиозност. Какво, извинете, остава на политиците, освен



да гребат в синхрон с подобни убеждения



Малко преди да седна да пиша тези редове, видях "коледната" телевизионна реклама на Майк Хъкаби, която веднага стана предмет на оживени коментари. В нея бившият губернатор на Арканзас, който е ръкоположен баптистки пастор, казва, че ако американците са уморени да гледат политически боричкания на малкия екран, е време "да се отпуснат и да се наслаждават на Рождество Христово със семейството и приятелите".

Отначало думите на Хъкаби не ми прозвучаха особено необичайно, макар че, стриктно погледнато, те оставят нехристияните на сухо. Това все пак е политическа реклама, която си има определена цел и тясна аудитория. (Пък и основните християнски празници като правило са почивни дни в Западното полукълбо, нали?)

Затова ме изненада острата атака от страна на Католическата лига, най-голямата католическа организация в САЩ. Нейният лидер Бил Донахю обвини баптиста Хъкаби, че използва "християнски мотиви" само да се подмаже на консервативните евангелисти в Айова, където с първичните избори на 3 януари президентската кампания започва насериозно. Руди Джулиани, другият ас на републиканците, е католик и затова цинично заподозрях наченките на мини религиозна война: Кой кандидат е по-истински християнин?

Не знам защо, но Хъкаби ми е най-симпатичен в сегашната републиканска кохорта. Може би защото е успял да стопи 80 килограма от теглото си и да задържи новата си фигура, а може би защото си другарувам от години с протестантски проповедник, дори и да мисля различно от него.

Прочее, весели празници на всички четящи!

______________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu