Винаги съм смятал, че една партия трябва да се готви за следващите избори от мига, в който бъдат преброени окончателно изборните бюлетини. Да сформира нов предизборен щаб, да издирва упорито млади партийни таланти, да номинира читави кандидати и да пише абсолютно детайлна предизборна платформа. И по-важно - да работи така, че избирателите да бъдат привлечени пред урните след 4 г.

В понеделник градската организация на БСП, тази партия, която загуби катастрофално местните избори, обяви точно това - че почва кампания за следващия вот. Използва същите думи, постави си същите цели. Само не разбрах защо, по дяволите, същите хора, които ритуално си посипаха главите с пепел за представянето на Бриго Аспарухов и резултатите на червената листа, поеха отговорността да доведат столетницата до победа на бъдещите местни избори? Същите хора от същия бардак.

Разбира се, тези хора хвърлиха



цялата вина за прецакания вот



върху скромната персона Бриго Аспарухов. Мърморел, държал се като темерут, не бил готин, закъснявал за срещи. С две думи - представиха го така, все едно Бриго е тръгнал по мадами, а не да се кандидатира за кмет. А кой го номинира този човек, така и не стана ясно. Не бяха ли същите тези хора? Между другото, така говореха и за Стоян Александров, когато и той не успя да им спечели кметското място в София.

Веднага след провалените избори столичното ръководство на БСП даде заявка, че ще живее като Матусалем и през цялото това време ще бъде все ръководство на БСП. Тези хора отказаха да носят отговорност за загубата, обвиниха недоволните от резултатите социалисти в саботаж срещу партията, в разкол и други по-дребни партийни болести, и ... онзи ден дадоха заявка пак да играят в изборната игра. Че даже решиха да сформират община в сянка. Между другото решиха и "да обновят застарелия актив", но това няма да го коментирам, щото не знам точно как ще го правят.



В центъра на тази структура стои Румен Овчаров



След местните избори някои другари му искаха оставката, а той остана. "Братоубийствената война в партията трябва да спре. И без това тя вече не е същата, сриваме се заради лични амбиции, ядрото ни се отлива", с тези думи преди месец Овчаров като че ли помоли да спрат нападките срещу него и в същото време даде да се разбере, че ще бъде градивен войник на партията, която след като му скъса пагона на министър, го прати на друга отговорна длъжност - шеф на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Овчаров никога не е бил схващан, а и самият той не се схваща като обикновен войник. Той е един от лидерите на партията и винаги е искал да бъде главния лидер. Затова като шило в торба той не се стърпя дълго време и започна да атакува ръководството на БСП и излъчените от него членове на изпълнителната власт. "Може ли правителство, доминирано от левицата, да въвежда данък, който по презумпция е десен? От новия налог губят само тези с доходи между 220 и 430 лв." - тази теза бе артикулирана най-ясно точно от Румен Овчаров. Тук Овчаров, който минава за десен политик в БСП, се доближи до Янаки Стоилов, който смята, че плоският данък ни приравнява с Киргизстан и Монголия. Въпреки че Янаки Стоилов твърдеше и друго, че "кадровият клиентелизъм на Румен Овчаров в БСП-София доведе до плачевни резултати за партията в столицата на местните избори".

За по-малко от два месеца, след местните избори, Овчаров, който се ползва с изключителната подкрепа на градската организация и ясно различим кръг в парламентарната група,



май започна да води собствена икономическа политика



Освен че се бори срещу десятъка, той и Георги Кадиев изнесоха борбата срещу промените в закона за хазарта - данъкът там не падна, както искаше правителството. Кабинетът внесе едно предложение за акциза на цигарите, Овчаров пренаписа проекта и прокара друго предложение, което е в изгода на благоевградската фабрика за цигари. Произвежданото от нея "Виктори" ще поскъпне с много по-малко от предвижданото, акцизния шок поемат евтините марки като "Арда".

Ако ме питате мен, в последните два случая - за акцизите и хазарта, правият е Овчаров, а не правителството. Лошото в случая е, че хора, които трябва да бъдат от един отбор, действат толкова некоординирано, че съвсем естествено - от всяко положение си бележат автогол.

Не знам защо така се получава? Може би защото Овчаров се схваща като паралелна реалност в БСП може би защото



БСП схваща Овчаров като враг,



на който все още не му е отнет партийният билет.

Тъй като БСП е нормална българска партия, в нея двама или повече Командири трудно виреят. Компромиси няма кой да направи и работите са обречени на зацикляне. След като премиерът по детски откровено си призна, че възстанови като зам.-министър Делян Пеевски по искане на ДПС, хората на Овчаров взеха, че се организираха и поставиха логичния въпрос: "А ти защо не ги върнеш заедно с Корнелия Нинова по настояване на БСП"? Вчера пред "Инфо радио" самият бивш министър на икономиката се предложи за нов такъв. Някак си нелидерски го направи, но сигурно си има своята здрава логика да постави така проблема.

Преди седмица-две Румен Овчаров, понастоящем шеф на икономическата комисия в НС, заедно с ловната си дружинка отстреля 17 диви прасета и един вълк в Ямболско. "Моят е най-голям. Проснах най-големия глиган", каза тогава той. Не е ясно как ще се развият отношенията в гората, наречена БСП, но очевидно ловният сезон там отдавна е започнал. Хубаво е, че засега си мерят само прасетата и икономическите политики.



Още статии от автора:

http://www.petyotsekov.blog.bg