Доколкото престъпниците имат някакви проблеми, свързани с държавата, те са всеизвестни. Дори и децата вече научиха кой има дископатия, епилепсия и как сложните диагнози отлагат дела и спасяват от ареста. Огромна част от престъпленията имат жертви, за които никой не говори и от които държавата слабо се интересува.

Макар и под натиска на изискванията на ЕС да създадат механизъм за финансова компенсация на пострадалите от умишлени престъпления в края на 2006 г., парламентът прие Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Той влезе в сила на 1 януари м.г. Една година обаче се оказва прекалено кратък срок, за да заработи с пълен капацитет.

Какви са проблемите? Първо е слабо известен. А и кръгът на потенциалните правоимащи на компенсация и помощ - медицинска, психологическа и правна, е максимално ограничен. Финансовата компенсация е еднократна и е между 250 и 5000 лв. Сума, в пъти по-малка от тази, която се получава в другите страни от ЕС. Освен това критериите, по които се отпускат компенсациите, не са регламентирани в правилник към закона. Което ги прави и много субективни.

Молбите се приемат от експертна комисия, която подготвя проекторешение. Думата има Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Той е колективен орган с 12 членове от различни институции, който не е постоянен, а се събира през определен период. Съветът се оглавяваше от зам.-правосъдния министър Ана Караиванова, която наскоро стана главен съдебен инспектор към ВСС. Така че в момента няма титулярен шеф. Министърът на правосъдието Миглена Тачева може или да посочи свой заместник, или сама да реши да го председателства.

Освен ограниченията, заложени в закона, някои от изискванията му водят до вторична виктимизация на пострадалите. Обикаляйки институциите на съдебната власт, за да се сдобият със свидетелство за съдимост или окончателния магистратски акт, те си припомнят и отново изживяват престъпленията, на които са станали жертва. А това неудобство може да се премахне, когато най-сетне заработи прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността. Вече повече от 10 години тя все е на косъм да стартира. За сметка на това обаче се е превърнала в бездънна яма за пари. Ако я имаше, с едно натискане на клавиша съответният служител би имал цялата нужна информация, за да задвижи молбата.

За първата година от действието на закона в експертната комисия са постъпили 68 молби за финансова компенсация. В същото време над 200 души са се обаждали в комисията, но от тях само двама или трима са насочени да подадат молба, разказва председателят й Пейчо Пеев. Подобна е картината с телефонните обаждания и в областните управи, чрез които също могат да се подават молби за компенсации.

Националният съвет е взел решения само по 33 от молбите. Помощ е отпусната по 6, тъй като останалите не са отговаряли на законовите изисквания. Компенсирани са родителите на двама убити и две жертви на изнасилвания, за които има окончателна присъда. При това общата сума на отпуснатите средства е около 5000 лв.

По друга част от молбите пък престъпленията са извършени преди 30 юни 2005 г., а законът слага това времево ограничение, обяснява Пеев.



Кой има право



Подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления. Финансова компенсация се предвижда единствено за претърпели имуществени вреди. Ако пострадалият е починал, правата му преминават върху неговите деца, родители, съпруг или този, с когото е бил във фактическо съжителство. Престъплението трябва да е установено с влязла в сила присъда. Помощ могат да искат и жертвите на престъпления, които са останали неразкрити и разследването по тях е спряно.

И тук започват ограниченията. По-голяма част молбите се отхвърлят точно защото престъпленията са извън кръга, определен от закона. А той е свит до тероризъм, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето, трафик на хора, престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които е настъпила смърт или тежка телесна повреда. Липсва например умишлено причинената средна или лека телесна повреда.

Пострадалият не трябва да е получил обезщетение от друг източник - граждански иск или застраховка например.

Според Пеев рестрикция е и това, че се компенсират единствено материални щети, които могат да бъдат доказани. "Това затруднява хората, които се обръщат към нас. Не всеки пази фактури", обяснява той. Напомня и за ограничителния двумесечен срок, в който могат да се подават молби за финансова компенсация. Той започва да тече от датата на влизане в сила на съответния акт на прокурора или на съда. Освен това "нашият закон е може би единственият в Европа, който не предвижда авансово плащане, веднага след престъплението", казва експертът.

По закона се



компенсират и гражданите на ЕС,



които са пострадали на територията на България. Към момента има подадени 10 молби от румънци, станали жертва на въоръжен грабеж тук. Молбите им тепърва ще се разглеждат.

Едно българско семейство пък търси обезщетение в Испания за убийството на детето си там. Първоначално те подават молбата си тук, но тъй като престъплението е извършено преди 30 юни 2005 г., законът изключва компенсирането им. Затова и националният съвет препраща молбата им към Испания, където тя вече се разглежда.

Според Пеев друг проблем при прилагането на закона е липсата на администрация, която да обслужва националния съвет. Това прави българската структура уникална за ЕС. Дори и по един служител във всеки от областните центрове би облекчил дейността му, смята той. Още повече че законът далеч не обхваща единствено молбите за финансова компенсация. Той предвижда например и безплатна психологическа помощ, която е в изпълнение на неправителствения сектор, финансиран от бюджета. "Този сектор пък не е развит и затова пострадалите трудно се ползват от тази възможност. Най-ограничен е капацитетът на неправителствените организации териториално - повечето от тях са съсредоточени в София..

В момента има две висящи кандидатури на неправителствени организации, които да поемат тази дейност. Националният съвет обаче така и не намира време да се събере за четвърти път преди края на годината и да обсъди кандидатурите. Навярно една от причините е фактът, че председателят му Ана Караиванова вече бе избрана за главен съдебен инспектор и в очакване на встъпването си не намери време за това.

Така, като се изключат шестте платени обезщетения за 5000 лв. и разходите за издаването на сборник със сходните закони в Европа, бюджетът на националния съвет от 1 млн. лв. за м.г. не е усвоен. Тази година са предвидени около 3 млн. лв. Но пък очакванията са молбите за компенсации да нараснат значително.

Особено след като през пролетта се задвижи проект по програма ФАР на стойност 800 000 евро, по който трябва да се развиват обучението и популяризирането във връзка със закона.

В очакване на този проект и за да избегне двойно финансиране, досега националният съвет няма сайт, нито е отпечатал брошура за правата на пострадалите, която да се разпространява от МВР. Все задължения по закон. Законът за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е поредният пример как първата крачка е направена, но вярната посока не е съвсем добре уцелена. Затова и държавата трябва да преосмисли политиката си в тази област и да се поправи възможно най-скоро. Иначе и тази дейност ще отиде в графата "симулация".





ЗА ПРИМЕР

Нашият закон е направен по подобие на тези на Румъния, Чехия и Полша. Все държави, за които материята е сравнително нова и които са имали проблемите, срещани сега и тук.

В старите-членки на ЕС практиката в тази област е с 30-40-годишна история. Първа с такъв закон в Европа е Австрия. Иначе първият изобщо в света подобен закон е приет през 60-те години на миналия век в Нова Зеландия. Възловият документ в тази област е Конвенцията на Съвета на Европа за компенсация за пострадали от насилствено престъпления от 1983 г., разказва Пейчо Пеев. Но за разлика от изискванията на конвенцията нашият закон е с твърде тесен обхват.

Като пример за добре работещ механизъм неизменно се сочи схемата за обезщетение на престъпления във Великобритания. Максималното обезщетение, което тя предвижда, е 500 000 лири. Нивата на компенсация са детайлизирани. Например, ако престъплението е довело до постоянната пълна глухота на двете уши, става дума за 20-о ниво и компенсация от 44 000 лири. Изкривена носна преграда пък, която не изисква операция, е в първо ниво и се компенсира с 1000 лири.