|
| Господ да е на помощ на българската енергетика. На политиците вече не може да се разчита. |
енергия за празнодумство
След всички партии, които години се обслужваха за политически цели с АЕЦ "Козлодуй", дойде ред и на новаците от ГЕРБ. Няма значение, че малките реактори са безнадеждно затворени поради политическото късогледство и хитруване на всички партии, изредили се на власт от началото на 90-те години до влизането ни в ЕС. Спрените реактори също вършат работа за политическо думкане, защото каузата за тяхното "спасяване" звучи красиво. Тази седмица евродепутати от ГЕРБ прожектират на сесията на Европарламента в Страсбург документален филм колко безопасни са 3-ти и 4-ти реактор. Двигател на кампанията е бившият главен инженер на четирите малки реактора Владимир Уручев, който сега е евродепутат от партията на Бойко Борисов.
Както Уручев, така и всеки европейски ядрен специалист помни, че партньорските проверки на ЕС доказаха безопасността на спрените реактори. Добре известно е, че решението за тяхното изключване бе политическо, а не техническо. По-малко се знае, че първопричина за политическата игра с АЕЦ "Козлодуй" бе един червен вицепремиер от началото на прехода. За да изкрънка от Запада пари през Лукановия мораториум върху плащането на външния дълг, плашеше чужденците с едни опасни български реактори, от които и те щели да пострадат, ако не пуснат някой друг милион - за тяхната безопасност. Пригласяха му и родни пишман зелени. В резултат на това Г-7 ги включи през 1992 г. в списък на рисковите ядрени инсталации и оттогава им остана
лош политически етикет
После на власт се изредиха турскосини, демократично-сини и царско-жълти и всички използваха лошото име на българските реактори, за да получават срещу обезопасяването или постепенното им затваряне пари и други отстъпки от Европа. Започването на преговори за членство в ЕС ни струваше първите два малки реактора, а приключването им - вторите два.
Тъй като решението за спирането им беше изцяло политическо, хипотетичното им повторно пускане може да стане също само чрез политическо решение. България е подписала договор за членство в ЕС с клауза за затваряне на реакторите, който е ратифициран от 27 държави. Промяната на тази клауза може да стане само чрез съгласието на всички. До един да ни повярват колко сме прави за "Козлодуй", пак няма да е достатъчно. Австрия например от 10 години е включила антиядрена клауза в конституцията си и ще трябва да промени цялостната си политическа философия, за да ни направи отстъпка. Очевидно става дума изключително за политически проблем, чието преодоляване едва ли е по силите на България, че дори и на Бойко Борисов. Но трупането на политически актив, дори с празнословие, е постижима цел.
По-реално е да се мисли за друго. Евросъюзът е заделил сравнително скромна сума за изваждане от експлоатация на спрените реактори, като не е казал още какво ще бъде финансирането им след 2009 г. Вместо да бият пробит тъпан, българските евродепутати и другите наши пратеници в Страсбург и Брюксел трябва да внимават Европарламентът и Комисията на ЕС да не запишат и тази сметка на гърба на българския народ, който вече бе достатъчно ощетен от повишаването на цената на тока след спирането на реакторите.
Има и още нещо. Българското правителство изпадна във вцепенение, откакто разбра, че след "Козлодуй" Брюксел готви
смъртна присъда и за нашите най-големи тецове
И то двойна смъртна присъда - заради парниковите газове (въглеродния двуокис - СО2) и замърсяването на въздуха със серен двуокис (SO2). В отчаян опит да отсрочи екзекуцията правителството заведе дело на 28 декември 2007 г. срещу Еврокомисията заради орязаните квоти за СО2, знаейки много добре, че ще го загуби. След два месеца обаче Еврокомисията ще му върне жеста и ще го заплаши със съдебно дело заради SO2, също в Люксембург, за което пак е сигурно, че България ще загуби.
Интересно е, че и в двата случая страна по делата срещу България като член на Комисията на ЕС ще бъде и нашата еврокомисарка Меглена Кунева, от чиито действия или бездействия като главен преговарящ на България с ЕС произтичат сегашните последици. Тя е пропуснала да поиска дерогация от решението, определящо 2005 г. като базова за изчисляване по-късно на полагаемите се квоти за СО2 на всяка държава. Дребният пропуск означава, че от 2008 г. трябва да спре една трета от българската икономика. Не е договорила също преходен период за въвеждане в действие на сероочистващите инсталации на ТЕЦ "Марица-изток-2 и 3", чието изграждане впрочем закъснява вече със 100 месеца.
Неспазването и на двата ангажимента води до следните резултати: първо, чудовищни глоби, които само заради СО2 могат да стигнат до 2,5 млрд. евро (5 млрд. лв.) годишно; второ, затваряне на мощности. Специално за СО2 е възможно и купуване на допълнителни квоти, които в най-икономичния вариант могат да ни струват 600 млн. евро (1,2 млрд. лв.) годишно. Във всички случаи предстоят свиване и поскъпване на производството, намаляване на енергодобива, нарастване на инфлацията. Токът няма да стига, но за сметка на това ще е скъп.
Остава ни утехата,
че ще живеем в чиста околна среда, макар и бедно, каквато, изглежда, е мечтата на зелените сдружения, препитаващи се от чужбинска издръжка. Те бяха против АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" и правеха всичко възможно да ги злепоставят в чужбина. Основателно се обявиха и срещу тецовете, които нямат какво друго да изгарят освен пълните със сяра родни лигнитни въглища. Но дори и да внасяха най-качествени антрацитни въглища от Виетнам, които дават само 3% пепел, пак щяха да изпускат СО2, който е неизбежен продукт от горенето на въглеводороди. Хората също издишват СО2. Най-чист източник на енергия изглеждат вецовете, но зелените протестират и срещу каскада "Рила", защото нарушава природното равновесие.
Какви други ресурси имаме? - слънце, вятър и мъгла. Зимата, когато най-много ни трябва ток, слънцето е рядкост, грее слабо и за малко. Напоследък се заговори за изграждане на вятърни електроцентрали в Североизточна България, но зелените скочиха и срещу тях - защото заставали на пътя на прелетните птици. Остава ни мъглата. Тя е в изобилие и еколозите нямат възражения. Има я най-много в главите на родните политици, където генерира тяхната неизчерпаема енергия.
