След снежното бедствие мерките, които правителството одобри на последното си заседание, са поредното замазване на очите. Властта пак не си извади извод от грешките. Оказа се, че виновни няма. Природа - какво да се прави.

Затова няма да има оставки, уволнения, законодателни промени, засилен и ясен контрол върху фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Няма да има и по-добра координация между институциите. Няма срокове за Емел Етем, в които да пусне в действие оперативно информационно-комуникационните центрове във всяка област. Чиновниците могат да се мотаят и до следващата зима.

В приетите от властта мерки няма и дума какво трябва да се направи, за да се избегнат пролетните наводнения.



По традиция и тази тема ще я обсъждат постфактум



Само след два месеца ще научим колко областни и кметове не са си свършили работата и не са осигурили проводимост на речните корита, колко диги не са поправени, колко язовира са неизправни и опасни. Тогава министрите ще размахат докладни, в които са искали милиони, но правителството не им ги е отпуснало, а местната власт ще се озъби, че за пореден път е изоставена сама.

Големият въпрос - защо властта не се плаши от бедствията - остава без отговор. Може би защото за бедствията отговаря държавата като цяло, но всъщност на никого не му пука.

Най-очевадният пример за поредното замазване на следновогодишната беда е политическият чадър над шефа на фонда за пътищата Веселин Георгиев. В друга държава този чиновник би изхвърчал моментално от поста си само по две причини - че е допуснал с една и съща техника да се сключват договори в няколко области, които няма как да се изпълнят, и второ - заради конфликта на интереси. Никой от управляващите не отрече изнесената информация, че фирмите, управлявани от брата на Веселин Георгиев, са получили договори за почистване на пътищата за 120 млн. лв. Но и никой не се възмути. Напротив - министърът на регионалното министерство Асен Гагаузов дори предпостави изхода от проверката на инспектората на ведомството си, която щял да разпореди от кумова срама. Той каза, че ако зависи от него, никога не би предложил Георгиев за уволнение. Освен това не можа да си спомни дали този чиновник е попълнил декларация за конфликт на интереси. Ограничи се до това, че бил декларирал пред него, че няма свои фирми, свързани с пътното строителство. Амнезията на властта



какво е конфликт на интереси и какво е корупция



изригва винаги в конфузни моменти като този. Защото самият министър Гагаузов по-рано беше кмет на Сливен, където всъщност действат фирмите на брата на пътния шеф, и много добре знае за какво става дума. Със случая "Веселин Георгиев" е редно да се захване Главният инспекторат на МС, но напоследък шефът му Николай Георгиев е ангажиран основно да съобщава добри новини - че няма никакви сигнали за корупция по висшите етажи на властта.

Освен пътния шеф коалиционен чадър пази от критики и министър Емел Етем. И тъй като тя пак се оказа права и невинна, ще продължи да дава безполезни указания на кметовете и областните за това, че зимата вали сняг, а пролетта - дъжд.

Ако коалиционната култура не позволява от нея да се иска кой знае какво, поне можеше да бъде задължена да предложи промени в закона за защита на населението при бедствия. Този закон не действа. Той е добър само за министър Етем - защото дава права и привилегии на спасителите от Гражданска защита и регламентира съществуването на чиновническия апарат на министерството й. По отношение на координацията и управлението на единната спасителна система законът е слаб. Именно същността на закона е представена чисто формално.

Трябваше повече от 24 часа стотици хора да бъдат заклещени на "Петолъчката", за да разберем, че



наредба забранява на армията да излиза с машини и да спасява нощем



А, от друга страна, Гражданска защита може да разчита на помощ само от военните. Освен това се оказа, че частите на единната спасителна система хабят ценно време да се молят едни други за помощ. Шефът на ГЗ моли военните по няколко пъти да пратят техника, областните също ги молят, но за да се придвижи молбата им по-бързо, търсят ходатайства. Липсва единоначалие и ясни правила и отговорности за действие по време на бедствие.

Този сериозен пропуск в закона час по-скоро трябва да бъде поправен. Защото големият сняг започна да се топи и иде ново бедствие. Тези, чиито къщи предстои да бъдат отнесени от големите води през пролетта, трябва да са сигурни, че властта до този момент не е помислила за тях. С право се безпокоят и земеделските стопани. Засятото от тях тази пролет няма как да не бъде отнесено от големите води при това плачевно състояние на отводнителните и напоителните канали. Това вече е истинско бедствие.