|
| Вътрешният министър Румен Петков и шефът на ДАНС Петко Сертов (крайният вляво) ще си мерят не само успехите, но и агентурата и сътрудническия апарат. |
Около името му витаят много легенди. Английските журналисти са изписали за него стотици страници и го определят за един от най-големите британски наркобарони. След прекратяването на делото срещу него той се връща в Ливърпул. Тогава в града започват гангстерски битки. Намират трупове - с дупки от куршум в главите или пък насечени с мачете. Има подозрения, че Уорън е замесен, но след съдебната издънка с кокаина той не бил много-много проверяван. След една престрелка се изнася от Великобритания. Е, все пак накрая е хванат в Холандия и осъден - за опит да прекара кокаин от Колумбия през България и след разфасоване обратно за Великобритания.
Напомня ли ви нещо този случай? Има подобна българска история. През 2002 г. в България става публично известен Будимир Куйович. След разбиването на две нарколаборатории в пернишки села от МВР го обявяват за един от най-сериозните наркотрафиканти. Първоначално го изпускат, но след няколко дни е заловен. Но около случая престава да изтича информация. Идва 2005 г., когато той пак е задържан, този път е настанен в Центъра за временно настаняване на чужденци в София.
Но вместо да бъде съден, е експулсиран
със забрана да влиза 10 години в България. Твърдението е, че в Сърбия го чакали много тежки дела и големи присъди. Точно преди няколко месеца Куйович пак се оказа в България, където е влизал безпрепятствено под различни самоличности. Заради оперативна комбинация, свързана с него, оставка подаде главният секретар на МВР ген. Илия Илиев, а МВР тепърва ще се тресе от още скандали. Междувременно се разбра, че той едновременно е имал забрана от съдебен изпълнител да напуска страната заради дълг от 20 000 лв. и забрана от МВР да влиза в нея като заплаха за националната сигурност. Пълен абсурд. А пък докато се води изгонен, през 2006 г. той е хванат на границата с фалшива лична карта и е осъден на две години условно за нелегално преминаване и използване на фалшиви документи. При това документите, за които се знае, са легално издадени след подпис на полицаи.
Когато гръмна скандалът с оставката на Илиев, той пак се оказва в България. Цял месец сърбинът изобщо не е пипнат. Дори дава интервю за столичен всекидневник, в което обяснява, че не е никакъв наркобос, че кара VW голф, страхува се за живота си, защото е бил осветен. След два месеца изведнъж на границата са хванати 60 кг хероин. Задържани са трима души, а после и Куйович. Сега вече МВР и прокуратурата твърдят, че ще го съдят като организатор на наркоканал. Да видим. Със сигурност обаче съмненията, че сърбинът е имал или има нещо общо с някоя българска служба, са силни. Но дали е вярно това, едва ли ще се разбере някога. В случая е очевидно, че на Куйович не му се е случвало нищо. И дори сега може да е прибран само за да бъде "спасен".
Но има доста сходни неща между двата случая, нали?
А и вече се усеща как МВР, специалните служби и секторът за сигурност, както и парламентът са на път отново да извадят на показ драматичната ситуация с агентурата и с извънщатния апарат. Но МВР и специалните служби направиха всичко възможно да вкарат купчина текстове за агентите под прикритие, които по правило са щатни служители. И в закона за МВР, и в Наказателно-процесуалния кодекс, и в закона за специалните разузнавателни средства. Бяха приети и подзаконови актове - наредби, инструкции. Позволено бе внедряването на тези агенти в държавни ведомства, във фирми, фондации. Направено бе така, че да си остават прикрити и след свършена работа, а и дори да не отговарят наказателно, ако извършат престъпление в хода на някоя операция.
Дори за лаик в тази област обаче е ясно, че никой и нищо от престъпния свят не може да бъде преборено, съдено и осъдено и дори пипнато без нещатна агентура, без извънщатния апарат. Затова и мине не мине време и се правят някакви национални съвещания, на които драматично се обяснява колко е тежко положението и как са взети мерки.
Нещата обаче са далеч по-зле. Имало е случай, при това за пране на пари, който също се е разминал без съд, защото считан за един от организаторите се е оказал нещатен сътрудник на службите. Нещо повече. В други случаи е имало подозрение, че дори и прокуратурата, и съдът да не "се поддадат на този национално отговорен натиск", е правено всичко възможно за прикриване на лица и доказателства.
Освен това
спецведомствата явно не си ги подбират добре тези хора
Сигурно си спомняте случаите на митничари с пури и без пури, за които имаше основателни съмнения, че са били под чадър на службите като сътрудници. Уж щяха бързо да ги осъдят, а делата още се точат.
Тези хора парадират и с несметни богатства, и с неуважение към държавата, и с принадлежност към службите. Имаше случай, в който включително и шеф на правителствения пресцентър се оказа с карта за нещатен сътрудник на контраразузнаването. Обяснението бе, че документът бил нужен за носене на оръжие.
Изобщо да им имаме нещатната агентура на службите. Която очевидно се състои основно от лица от криминалния контингент, политическия елит и бизнес групировките, които в огромната си част сътрудничат основно, за да имат полицейски чадър над далаверите си.
Друг въпрос е, че може и да ги опазят от ръката на правосъдието, но трудно ги спасяват от куршуми. Преди три години бе убит шеф на консултантска фирма. Още същия ден отговорни фактори от МВР обявиха, че той бил техен нещатен сътрудник, който преди време помогнал за разкриването на контрабанда за десетки милиони долари и е трябвало да свидетелства дори пред съда. Значи вътрешното министерство има агентура, добре я е легендирало, чрез нея разкрива огромни престъпления, бори организираната престъпност, вкарва нейните представители в арестите. Точно тук и след това дръзко убийство обаче дойдоха купчина от въпроси, на чиято тежест не е ясно кой ще издържи. При това изобщо да не се спираме на въпроса дали е редно и след смъртта да се разкрива кой е бил нещатен сътрудник. Но и досега не е отговорено на ребром поставения въпрос как точно неизвестните поръчители на убийството са разбрали, и то няколко дни преди да свидетелства в съда, че този човек е помогнал на полицията. И кой точно ще помага на МВР и на правосъдието? Как може някой да е сигурен, че ако даде информация, няма да бъде убит? Не беше ли въпросният показен разстрел своеобразно предупреждение за други подобни бизнесмени агенти? И друг случай с убит нещатен сътрудник имаше - на "Петте кьошета". Колко ли още застреляни също са имали вземане-даване с МВР и службите?
Има и още нещо.
Под чадъра и оправданието "агент" и "нещатен сътрудник"
някакви хора се облагодетелстват на плоскостта на престъпността, или по ръба на закона - дали ще е в митници, дали ще е точене на ДДС, дали ще е в държавна служба, дали ще е в бизнеса. Нещо, което е напълно неприемливо. Защото законите са за всички, а справедливостта една. Затова нека МВР и специалните служби пак да си огледат агентурата, а пък прокуратурата и съдът да следят законите да са за всички еднакви.
Законът уж дава възможност за хиляди агенти и за десетки хиляди нещатни сътрудници, а липсват резултати в борбата срещу организираната престъпност, корупцията по висшите етажи, че дори и примерно за отново зачестилите домови кражби.
А нещата ще стават още по-завързани. Служители под прикритие ще могат да имат едновременно вече и МВР, и специалните служби, и новата Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). И никоя служба няма да знае кого и колко е внедрила другата. А всички те са прикрити и по закон - със сменени самоличности, адреси. Може да се стигне агенти на отделните структури да се разработват помежду си.
Според закона в ДАНС ще има четири вида агенти и поне два вида сътрудници. Такива под една или друга форма имат и ГДБОП, и икономическа полиция. Прикриват се и служители от оперативното издирване, от оперативно-техническата информация. Изобщо "под юргана" тепърва ще ври и кипи.
Същото е с извънщатния апарат. Всички служби имат и всички ревниво си го пазят. И ако тезата, че почти целият криминален контингент и масово политическият и чиновнически елит са вътре, е вярна, може да се окаже, че няма кой да бъде разкриван и съден.
Парадоксално, но напълно възможно
Държавата и нейните множество силови структури имат проблем с агентурата и особено с резултатите от нейната работа. А без нея те не само са като без очи, уши и нос едновременно, но и стават напълно излишни.
Трябва да си почистят агентурата и да докажат, че милиардите за издръжката им не отиват напразно. И то с малки, стегнати и честни агентура и сътруднически апарат. А не с десетки хиляди зависими, които при това са със стотици повече от разследващите, на които би трябвало да носят информация. Е, как да има резултати?
Или по-просто казано - свърши сезонът на оплакванията и оправданията, дойде времето за резултатите.
|
| И при сегашното си задържане и разкарване по съдилищата Куйович е много строго охраняван от полиция. От кого точно го пазят? |
