Визитка:
Доц. д-р Лалко Дулевски е председател на Икономическия и социален съвет (ИСС) - независима организация, която представя позициите на гражданското общество у нас по важни социално-икономически въпроси и консултира правителството, парламента и президента. Наскоро той бе избран от Народното събрание за втори 4-годишен мандат.
- Г-н Дулевски, заявихте, че целта на втория ви мандат ще е съветът да стане водещ фактор в развитието на гражданския диалог в ЕС. Как ще постигнете това?
- Основно с предложенията ни, които се възприемат на европейско ниво. Ще ви дам пример. ИСС имаше предложения по някои параметри в проекта на Националната програма за реформи, който правителството изготви за реализиране на Лисабонската стратегия. Едно от тях е свързано с развитието на човешките ресурси. По официални данни у нас 20% от децата напускат рано училище. Ние обаче не приехме, че през следващите 3 г. тези 20% трябва да бъдат намалени само до 15%, защото това би означавало на третата година от еврочленството ни почти всяко седмо дете от новото поколение да е полуграмотно. Ако прочетете сега предложенията на Европейската комисия относно новия цикъл (2008-2010) на обновената Лисабонска стратегия, ще видите в много отношения нашата теза, материализирана на европейско ниво. Скоро очакваме ЕС да призове всички страни да предприемат силни мерки срещу това ранно отпадане от училище. Ако действително ЕС постави на всяка държава задачата да разработи политики за рязко намаляване на отпадащите от училище деца, това ще е най-големият ни резултат.
- Какви други български проблеми очаквате да станат европейски приоритети?
- Сериозно сме поставили въпроса за развитието на малките и средни предприятия, защото констатирахме, че те имат проблем с достъпа до финансиране на иновациите. 90% от новите работни места в ЕС се създават именно от тези предприятия и затова предложихме да се създаде рисков фонд за финансирането им. Предложението ни намери място в 58-те препоръки на Европейския икономически и социален комитет до предстоящия пролетен Европейски съвет, като се предлага създаване на рисков фонд към Европейската централна банка за компенсиране на евентуални щети или загуби.
Имаме и друго предложение, което съм убеден, че до 1 г. ще видите като решение на Европейския съюз. От 2 г. алармираме, че България щe има голям проблем с нерегулирания имигрантски поток, който може да натовари социалната ни система. Затова сме настоявали да се въведат целеви регулаторни режими за влизането на работници от страни извън ЕС в България. Още повече че при дефицита от квалифицирани специалисти България трябва да има регулираща имиграционна политика. И достъпът до трудовите ни пазари да е в синхрон с нуждите на бизнеса, регионите и демографската ни политика. Необходимо е да се определят квоти за дадени сфери и да се влиза по определен начин в България с цел работа. Трябва да знаем предварително какъв проблем разрешаваме с влизането на определени хора. Защото сега можете да пребивавате в България, ако си регистрирате ООД срещу 5 хил. лв. Но дали всъщност развивате бизнес? Защо да не въведем изискване, ако влизат хора от третия свят с цел бизнес у нас, да внесат официално примерно 100 000 долара, да докажат чистотата на капитала си, да създадат примерно 5 или 10 работни места и да ги поддържат с плащане на осигуровки и данъци. Нашият апел за решителни мерки по имигрантската политика вече се обсъжда на европейско ниво и дори се говори за единна, може би синя карта за ЕС.
- Какви предложения имате за намаляване на дефицита в първия стълб на пенсионната ни система?
- Няма защо да крием, че имаме сериозен сектор на сива икономика. Става дума не за скритите обороти, а за нерегламентираните доходи - онази част от заплатата, върху която не се плащат осигуровки и данъци. Ако приемем, че тя е малко над 30% и успеем да я намалим с една трета, тогава тя ще стане към 20-22%. Това пак е 2 пъти над средните европейски нива, но аз твърдя, че ако върху тези пари се платят осигуровки в НОИ, моментално пенсиите могат да бъдат увеличени от 8 до 10%.
- Въпросът е как да бъдат изсветлени тези 10-12% от доходите?
- Не става само с контролните органи. Макар че съм казвал, че трябва да има стимули и за тях. Защо например инспекторите от инспекцията по труда да не получават процент от тази разкриваемост? Те влизат във фирми, където ще разкриват стотици хиляди и милиони левове. Освен това поемат и личен риск. Нека да получават нещо, а ефектът за държавата ще е десетки пъти по-голям. В България освен това, ако говоря за моркова и тоягата, има доста сериозно подаден морков към бизнеса. Намаляването на подоходния данък на 10% и на корпоративния също на 10% вече дава достатъчно база на всеки да прецени, че ползата от такива скрити обороти намалява. Аз разсъждавам така - държавата беше добра да даде достатъчно благоприятна среда като преки данъци, които вече са най-ниските в ЕС. Сега обаче, точно в този момент, за да има синергия на ефекта, трябва да влезе в действие не само морковът, а и тоягата, в добрия смисъл на думата. Т.е. ако продължаваш да криеш доходи, санкциите да се увеличат.
За да има ефект в една политика, трябва да се приложат едновременно и стимулиращи, и санкциониращи мерки. Защото когато прилагате първо една мярка, тя бързо се изчерпва. След това като прилагате например санкционираща, тези, срещу които тя се прилага, бързо намират начина да се адаптират. Когато се приложат едновременно, както в случая за данъците, трябва да се създаде такава обществена нагласа, че вие, ако сте в бизнеса и правите нелегални трикове, да си кажете, че не си заслужава риска да ги правите.
- Доколко е реална идеята пенсионерите, които работят, да не получават едновременно пълна пенсия и заплата?
- Такава идея няма, не знам защо бе тиражирана. Никой никога не е казвал пенсионерите, ако продължат да работят, да не получават пенсия. Най-малкото ИСС ще каже подобно нещо, а пък и законово това не може да стане, тъй като има решение на Конституционния съд. Но ако разсъждаваме за определени сегменти - хората в науката, медицината, медиите, в културата и изкуството, едва ли техният трудов живот се изчерпва непременно с навършване на възрастта за пенсиониране. Моята идея е по желание, доброволно, ако щете това да важи само за определени сектори, човек да има право да работи, условно казано, още 3 защитни години. Защитни означава, че работодателят няма да има право да го пенсионира. Разбира се, трябва да има и обективни критерии, че служителят му има качества. Аз лично не считам, че е много добре, психологически, ако имам възможност да продължа още 3-4 г. и съм в силата си, непременно да кажа на работодателя си: "Я ме пенсионирай и после пак ме назначи, за да мога да получа и пенсия".
- Одобрявате ли формирането на огромни бюджетни излишъци и начина, по който се изразходват тези ресурси у нас?
- По този въпрос няма консенсус в ИСС. Принципно всеки иска, когато има повече пари в резерв, те да се изразходват. Но въпросът трябва да се дискутира широко - обществото да разбере защо се заделят. Защото благодарение на тях имаме финансова стабилност. Ако погледнете ситуацията на световните финансови пазари, ще разберете колко е важно да го има този резерв като гаранция за стабилност. Друг е въпросът как трябва да се изразходват и кога да се планират евентуалните излишъци. Може би още тази година ще стане въпрос дали част от преизпълнението, дай боже да имаме такова, да се задели за сребърния фонд. Ние поставихме и друга идея - за фонд за инвестиции в децата - всяко новородено да получава за бъдещето си образование известна сума от държавата с натрупване, но без парите да се пипат от родителите. Много хора искат излишъците да се разпределят за социални разходи, за пенсии и т.н. Но те ще покрият за 1-2 г. проблемите. А после? Когато има излишъци, е възможно да се мисли за стратегически приоритети - например тези, свързани с човешкия капитал или създаването на по-значителни резерви в осигурителните фондове.
- Качеството на човешкия капитал и ниската производителност на труда са сред най-големите ни проблеми. Имате ли идеи как да се справим с тях?
- Безспорно качеството на човешкия капитал е решаващ фактор за производителността на труда. Но вие я изчислявате на база официална статистика - обороти, които официално се отчитат. Говорихме за сивия сектор, в който не се отчита създаден продукт. Естествено е и официалните данни за производителността на труда ни да са по-ниски от реалните. Проблемът е в много малкия дял на разходите за т.нар. "обучение през целия живот", както и малката мобилност на работната ни сила. Все още тя не е мобилна - не само териториално, но и професионално, и секторно. За съжаление все още няма тенденция инвестициите на фирмите в професионално обучение да нарастват достатъчно. За целта в момента правим мащабно проучване именно за влиянието на образованието и на професионалния опит като фактори за равнището на доходите. Ще се постараем реално да оценим количеството на човешкия капитал. И ако това стане, ще поискаме достъп до информационната база на Европейския икономически социален комитет, за да приложим тази методика за останалите 26 страни в ЕС. Тогава ще стане по-ясно за коя страна образованието и професионалният опит са фактори със съществено значение. И тогава вече могат да се търсят по-целенасочени политики.
А при тези ниски заплати трябва ли въобще да плащаме данъци???
А при тези корумпирани политици, трябва ли да вадиме брадвата???