Един журналист приветства третото място, заето от българския президент по медиен PR след Чавес и Кастро със своите 3 часа и 20 минути разговор по всички теми на живота в реално време. Присъединявам се. След Жорж Ганчев, Стефан Софиянски и Соломон Паси имаме раждането на нов титан на политическата комуникация със съвсем нов стил и голямо бъдеще.

Основният художествен похват на президента PRванов е



улучването на средата между някакви "крайности"



Ако ще е реформа на избирателната система, значи няма да е нито популисткият мажоритарен избор, нито любимият на много експерти пропорционален, а нещо средно между двете - смесена система. Е, че това е на практика връщане назад към първите демократични избори, разбира се, няма да кажем. Важното е да се внуши мъдрост и умереност.

Дали да има референдум за отваряне на АЕЦ? Ако искате да получите точката, в която ще се ситуира българският PRезидент, начертайте една права и сложете от едната страна народното отваряне на реакторите, каквото ще да става, pereat mundus, а от другата страна експертното - тази работа трябва да се реши в Брюксел с преговори. Делите линийката според това какво са ви учили по геометрия в училище и получавате позицията на държавния глава: референдум да, но по принцип за ядрената енергия, не за конкретния случай. Или вземете темата за коалиционната култура, нуждата от която, разбира се, не бих оспорил. Въпросът е, че колкото по-коалиционно е бъдещото правителство, толкова по-голяма роля ще има за въпросния PRезидент, който си запазва правото да балансира утре между най-върлите си противници днес. Сегашното правителство е една такава мегакоалиция, но може още да се желае - ако утре в коалиция влязат всички партии - най-добре. В известен смисъл така управляваше и Живков - всички бяха в коалиция и той



балансираше между интересите на едните и другите,



като ги редеше и назначаваше, а после заявяваше, че не е доволен от работата им, като по този начин даваше по малко израз на народното недоволство.

Мислили сте, че президент, предложен на избирателите под етикета "социален", би следвало да заеме позицията на стачкуващите учители в най-големия синдикален протест в историята на тази страна? Много сте се лъгали. Взимате линийката, чертаете, делите на две. Какво се получава?

И учителите са прави, но и правителството е право, така че да вземат да се разберат, защото на телезрителите взе да им омръзва. Може би сте очаквали някаква реакция по ултрадясната данъчната реформа? Може би чакахте държавният глава да избере между НАТО и Русия, между ЕС и "Газпром"? Излъгали сте се, от една страна ще видите краен атлантизъм, стигащ до подкрепа на американските бази, от друга краен постсовиетизъм, стигащ до превръщането на България в един вид Украйна. Не ме разбирайте неправилно, не казвам, че руският газопровод е непременно по-лош от европейския "Набуко". Казвам само, че когато един държавен глава ни каже, че е едновременно за двата, той ни прави на идиоти - двата едновременно просто няма да се направят.

Смисълът на подобно упражнения е очевиден: внушава ни се, че лично той,



PRезидент не взима страна,



че е над нещата. Под него се боричкат "крайности", които той и само той може да уравновеси.

Либия ли? Голяма мобилизация, голяма национална драма. После обаче, когато публиката се поуморява и дори тайничко почва да мрази медиците, президентът отива и се ръкува с Кадафи, та даже се снима с него за спомен. Държавна сигурност? Той е сътрудничил, но само по историческа тема - т.е. хем не защищава като цяло тази мрачна институция, съсипала живота на хиляди хора, хем намира в нея нещо славно, що гордо разтупква гърдите на националистите - тайната битка срещу международния научен заговор срещу българската история. Турската тема? Първо, вкарва ДПС във властта, после вдига врява до бога за това, че някой си от Германия поругава жертвите от Батак. Знаете ли какво мисли PRезидента за присъединяването на Турция към Евросъюза? Аз не знам, обзалагам се, че чака да се оформят два лагера "за" и "против", та да изчисли точно средината между тях и да застане там.

Или вземете съветническия му кръг. Там има прекрасни хора, има водещи социални учени, има бивши ченгета, има по-малко изгряващи, повече залязващи звезди, има дори бизнесмени, които гърмят по улицата. Както в изкуството на Ренесанса, PR-кръгът е един вид огледало на живота - отразява многообразието на българското общество. Ако всички са представени, просто няма как да се сърдиш. Е, не са представени съвсем всички, но отсъстващите са аудитории на по-малките медии.

Ще кажете, какво му е лошото на всичко това, по-добре ли беше да ни се падне неуравновесен човек като Виденов? Не разбира се, по-добре



президент без особени мисли,



зает повече със себе си. Пък и това си е принцип на политическата власт от времето на Средновековието - монархът балансира интересите на феодалите. Нека въплъщава единството, а ако някой не се разпознава в персоната му, нали има медийни ниши, където да си псуваме. Ще ви кажа какво е лошото. Лошо е обезличаването на политиката. Лошо е, че по нито един въпрос няма не просто държавна позиция, а дори определено систематично мнение на медиите, на партиите, на гражданите. За всичко се казва и едното, и точно обратното - и в последна сметка керванът си върви и никога нищо определено не се случва освен, така да се каже, от само себе си, по силата на стихийна еволюция. Една спокойна и успешна страна като Германия има полза именно от подобна фигура на хиперумерения президент, който търси къде има някакви крайности, за да застане между тях. Въпросът е, че тя по определение поддържа статуквото (освен, разбира се, собствения си имидж). А тъкмо това статукво днес лично на мен никак не ми харесва, защото ни води право в стената. Тъкмо днес повече от всякога са ни нужни решителни хора с политически възгледи, готови да се заложат за кауза, а не просто да балансират между едни и други медийни аудитории.