Така пее в един свой хит рок бандата "Стейтъс Куо". Това парче - You're in the Army Now, им е сред най-големите хитове, ако не и най-големият. Хубава песен. В общи линии става дума за военната служба и нейните тегоби. Никога не си я бях превеждал, не бях чел текста, а когато си я тананиках, го правех погрешно. Причуваше ми се някакъв неясен Fatherland в началото. Песента всъщност почва така:

А vacation in a foreign land...**



и после как чичо Сам дал всичко от себе си...



Помислих си, че при мен тази грешка не идва толкова от слуха, колкото от изначална разлика в политическите мащаби.

От стотици години военната служба за големите страни често е по пусти чужбини. Солдатите на Британската империя бяха навсякъде - от Хонг Конг и Индия през половината Африка, та до двете Америки... Унищожаваха враговете на Короната и сами гинеха къде ли не - от зулуси, от индианци, дори от турци на Галиполи... Стриганите русначета служеха в ГДР, намесиха се без много сантименти и в "Унгарските събития" през 1956-а и в Пражката пролет от 1968 г., унищожаваха "душмани" в Афганистан и сами биваха унищожавани от тях там. (На душманите помагаха ЦРУ и Осама бин Ладен.)

Американците и те така: трудно е. Виетнам, Ирак, досадния Афганистан. А Осама пак е душманин - изглежда има нещо като приемственост.

Според световната преса (нещата почнаха от немски медии) шефът на Пентагона Робърт Гейтс е изпратил твърде напрегнато писмо, с което подканя съюзниците от НАТО да дадат войници за Афганистан. "Зюддойче цайтунг" пише, че се търсят 3200 бойци, а самият Гейтс отбелязва с неудоволствие, че в Североатлантическия пакт зрее разделение - "на страни, които отказват да участват в бойни операции, и на други, които се сражават срещу талибаните и "Ал Кайда". Но германският министър на отбраната Франц-Йозеф Юнг при все това не кандиса да засили немското участие в Кабул.

Малките страни тръгват сами да воюват, главно когато няма накъде; някой им е захапал Fatherland-а и или се браниш, или ти окупират татковината без бой. Големите воюват заради стратегически интереси; често го правят на хиляди километри от собствените си територии



с чувството, че имат пълното право



Големите твърдят, че имат такива права, защото някой издалеко ги заплашва. Или че в това далеко има нетърпими мъки и несгоди и те се намесват, за да отърват бедните страдалци там. Понякога си признават, че имат и икономически интереси, но при всички случаи са убедени, че действат по право. Откъде идва това убеждение ли? Ами от вярата, че щом са големи, не е случайно, а знак свише. Знак за величие, богоизбраност. Който дава право да поучаваш, водиш и наказваш останалите.

Големите смятат, че имат право, защото са по-силни. Справка - баснописецът Лафонтен. (То и Америка е открита отдавна, най-напред от индианците). Грешка е да смятаме, че доктрината за "превантивна война" на администрацията на Буш е възникнала спонтанно и наскоро. Историкът Джон Гадис от Йейл открива тези корени още преди два века - при президента Уилсън и държавния секретар Джон Адамс. Когато най-силната сила тогава - Англия, плячкосва Вашингтон през 1814-а, Адамс схваща бързо схванатото от Лафонтен и постулира принципите, които определят външната политика на САЩ занапред: "Ние сме приели, че единственият начин за постигане на сигурност е експанзията".

За начало избиват семинолите във Флорида. Както пише Ноам Чомски, Адамс осъзнава някои престъпления, но твърди: "По-добре да грешиш на страната на силата, отколкото на страната на слабостта".

Ние, малките, знаем този принцип. Затова изпълнявахме "интернационалния" дълг в Чехословакия, подбрани от Големия Брат; сега изпълняваме същия дълг в Ирак и Афганистан.

Помня, че през 1988 г. и мен подбраха на един дълъг запас - 3 месеца. По цял ден правехме учения как врагът ще ни нападне от юг, а ние ще го държим, докато дойде Големият Брат. Врагът бяха Гърция и Турция. Тайно слушах Status Quo и ми се причуваше Fatherland. Служба като служба.

С гърци и турци, слава богу, не се наложи да воюваме; воювахме с чувството за безсмислие, както воюва малкият човек. Примерно, докато охранявахме нощем (беше голям студ) едни складове, пазехме и един буркан с туршия и шише ракия. Буркана с туршия беше донесъл мобилизираният Варимезов (прекрасен гайдар). Ракията бях донесъл аз, в противогаза. Предварително бяхме скрили тези неща под едни палети. Всеки от наряда отиваше на пост леко въодушевен.

Не мисля, че пред лицето на вселената бяхме по-малоценни от Адамс, Брежнев или Буш.

Малкият човек мисли с малки мащаби - има своя земя, има и чужда земя. Всеки си пази своята. Големият човек мисли с големи мащаби - по-силният



е нещо като сайбия или шериф и на чуждото



Поетът Бертолд Брехт преди 70 г. написа:

Der Raum, den mein Bruder eroberte,

Liegt im Guadarramamassiv,

Er ist lang einen meter achtzig

Und einen Meter funfzig tief. ***

Дали Франц-Йозеф Юнг е чел Брехт? Най-доброто ли прави чичо Сам? Мимикрията ли пази най-добре статуквото на такива като нас? Статукво? Status Quo?

-------------

*Чичо Сам направи каквото можа, англ.

**ваканция в чужбина, англ.

*** И брат ми завзе парче земя

в Сиера де Гуадарама -

два метра и двайсет на дължина;

на дълбочина - и два метра няма.

("Моят брат бе смел летец", Бертолд Брехт, превод от немски Венцеслав Константинов)